Гледано напоследък, част V
Moderator: Moridin
-
Robert Jordan fan
- Farmer
- Posts: 67
- Joined: Mon Oct 11, 2010 5:10 pm
За HER почти се навих, има го в кината..
А този някой гледа ли го - на братя Коен:
Истинският Люин Дейвис
Реж. братя Коен
http://www.segabg.com/article.php?id=683114
http://www.kinomania.bg/index/details/id/153
Постерът кърти
А този някой гледа ли го - на братя Коен:
Истинският Люин Дейвис
Реж. братя Коен
http://www.segabg.com/article.php?id=683114
http://www.kinomania.bg/index/details/id/153
Постерът кърти
Гледах го на кино... не ме привлече особено, малко ме издразни това сRandom wrote:Her е невероятно добър. Гледайте на кино, докато го има, че надали ще е много за дълго.
- Spoiler: show
такова нещо не бях срещал преди, питах куратора - каза че са си така вианги... май няма да повторя там. 
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6594
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
"Вий":
http://www.imdb.com/title/tt1224378/
Беше ми интересно да видя историята на Гогол преразказана изцяло и едновременно с това обърната надолу с главата във филм, наподобяващ повече "Ван Хелсинг", отколкото приказния ужас, който съм запомнил от повестта. Всъщност е приятен приключенски екшън, а Вий са го докарали точно както си го представях, докато четох оригинала.
Трилогията за Синбад на Рей Харихаузен:
http://www.imdb.com/title/tt0051337/
http://www.imdb.com/title/tt0071569/
http://www.imdb.com/title/tt0076716/
Формално погледнато, не е трилогия. Единственото общо между трите филма е майсторът на специалните ефекти, Рей Харихаузен, който пише и историите... Ами, актьорска игра общо взето няма, сценариите не блестят особено, а и от режисурата има още какво да се желае. Обаче има разнообразни и детайлно изпипани стоп-моушън зверове, които напълно осмислят гледането на филмите. Дракони, скелети, демони, циклопи и т.н., които въпреки остарелия си изглед имат някакъв чар. Взаимодействието с живите актьори е докарано адски добре, а движенията са доста по-гладки и прецизни, отколкото очаквах. Има и екзотика и приключения... Като цяло ми харесаха, обаче не знам дали бих ги препоръчал на сериозен съвременен зрител.
"Робин Худ":
http://www.imdb.com/title/tt0955308/
В разширената си версия ми хареса повече, отколкото преди. Все още има какво да се желае от сценария и музиката, но е красив и мащабен филм със зверски добри битки и готини герои.
http://www.imdb.com/title/tt1224378/
Беше ми интересно да видя историята на Гогол преразказана изцяло и едновременно с това обърната надолу с главата във филм, наподобяващ повече "Ван Хелсинг", отколкото приказния ужас, който съм запомнил от повестта. Всъщност е приятен приключенски екшън, а Вий са го докарали точно както си го представях, докато четох оригинала.
Трилогията за Синбад на Рей Харихаузен:
http://www.imdb.com/title/tt0051337/
http://www.imdb.com/title/tt0071569/
http://www.imdb.com/title/tt0076716/
Формално погледнато, не е трилогия. Единственото общо между трите филма е майсторът на специалните ефекти, Рей Харихаузен, който пише и историите... Ами, актьорска игра общо взето няма, сценариите не блестят особено, а и от режисурата има още какво да се желае. Обаче има разнообразни и детайлно изпипани стоп-моушън зверове, които напълно осмислят гледането на филмите. Дракони, скелети, демони, циклопи и т.н., които въпреки остарелия си изглед имат някакъв чар. Взаимодействието с живите актьори е докарано адски добре, а движенията са доста по-гладки и прецизни, отколкото очаквах. Има и екзотика и приключения... Като цяло ми харесаха, обаче не знам дали бих ги препоръчал на сериозен съвременен зрител.
"Робин Худ":
http://www.imdb.com/title/tt0955308/
В разширената си версия ми хареса повече, отколкото преди. Все още има какво да се желае от сценария и музиката, но е красив и мащабен филм със зверски добри битки и готини герои.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 413
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
От нямане какво да правя напоследък (пък докато оздравявах), филмите запълват една голяма част от моето ежедневие. Наскоро си направих 007 Пиърс Броснан маратон и понеже "Златното око" ми беше пропуск, изгледах всички останали филми с негово участие от поредицата за легендарния шпионин.
"Златното око" - бях чувал нееднократно песента на Тина Търнър, но все не оставаше време да прегледам и самия филм (останалите ги бях отхвърлил на кино) и те така. Най-после го отметнах и него - Шон Бийн пак играе лош и пак умря - още като го видях в началото си казах, тоя кога ще пукне във филма - бахти кино кармата дето има
Фамке Янсен тогава още е хрупкава като вафла, но името й ме хвърли в смях Ксения Онатоп (хахаха), да не говорим за самата роля, която имаше място за преиграване ама тя се постара да го извиси до нови нива... Първата роля на Пиърс Броснан като 007 не беше зле - всичко беше добре балансирано, джаджите не дразнеха, преследването с танка беше чудно, финалната битка беше зрелищна - всичко си беше на мястото и напълно в духа на поредицата.
От всички негови превъплъщения като тайния агент това му се получи най-добре.
"Винаги ще има утре" - тук нещата взеха малко да миришат - нямаше Астън Мартин, лошия беше дървеняк и не представляваше като че ли някаква по-осезаема преграда за Джеймс Бонд, по-скоро наемниците му и стелт подводницата бяха по-застрашителни.
Мишел Йо обаче не остана длъжна на Бонд и тук беше напълно равностойна на изпълненията му, имаше няколко ефекти преследвания с продуктово позициониране, но финала беше леко плосък...
"Един свят не стига" - женски персонаж като едната част от лошия тандем, другия беше откачен идиот с мания към ядрени апокалипсиси, дружката на Бонд беше Денис Ричардс като атомен физик - жалка работа.
Другото пак беше с уклон към джаджите и при редуването на ефектна сцена след ефектна сцена, някак всичко ми стана еднообразно и скучно.
"Не умирай днес" - най-тъпия възможен филм от тези с Пиърс Броснан - мого шум и пукотевица, невидими коли, смотани ефекти, прекалено много шпионски гърмящи химикалки, само откриващата сцена беше добре направена, останалото - на скрап, че не се търпеше и песента на Мадона беше тъпа...
"Златното око" - бях чувал нееднократно песента на Тина Търнър, но все не оставаше време да прегледам и самия филм (останалите ги бях отхвърлил на кино) и те така. Най-после го отметнах и него - Шон Бийн пак играе лош и пак умря - още като го видях в началото си казах, тоя кога ще пукне във филма - бахти кино кармата дето има
Фамке Янсен тогава още е хрупкава като вафла, но името й ме хвърли в смях Ксения Онатоп (хахаха), да не говорим за самата роля, която имаше място за преиграване ама тя се постара да го извиси до нови нива... Първата роля на Пиърс Броснан като 007 не беше зле - всичко беше добре балансирано, джаджите не дразнеха, преследването с танка беше чудно, финалната битка беше зрелищна - всичко си беше на мястото и напълно в духа на поредицата.
От всички негови превъплъщения като тайния агент това му се получи най-добре.
"Винаги ще има утре" - тук нещата взеха малко да миришат - нямаше Астън Мартин, лошия беше дървеняк и не представляваше като че ли някаква по-осезаема преграда за Джеймс Бонд, по-скоро наемниците му и стелт подводницата бяха по-застрашителни.
Мишел Йо обаче не остана длъжна на Бонд и тук беше напълно равностойна на изпълненията му, имаше няколко ефекти преследвания с продуктово позициониране, но финала беше леко плосък...
"Един свят не стига" - женски персонаж като едната част от лошия тандем, другия беше откачен идиот с мания към ядрени апокалипсиси, дружката на Бонд беше Денис Ричардс като атомен физик - жалка работа.
Другото пак беше с уклон към джаджите и при редуването на ефектна сцена след ефектна сцена, някак всичко ми стана еднообразно и скучно.
"Не умирай днес" - най-тъпия възможен филм от тези с Пиърс Броснан - мого шум и пукотевица, невидими коли, смотани ефекти, прекалено много шпионски гърмящи химикалки, само откриващата сцена беше добре направена, останалото - на скрап, че не се търпеше и песента на Мадона беше тъпа...
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 413
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Frozen - така и не разбрах защо го получи тоя Оскар това филмче - ок, технически са се постарали хората от Пиксар/Дисни, но нищо повече не видях, което пък да заслужава наградата.
Песента беше catchy, но само толкова, прекаленото пеене ми дойде в повече и снежния човек беше ми дразнещ през повечето време - а имаше време когато Пиксарци правеха оригинални филми.
Щом детето гледа около половин час и после ми заяви да й пусна "Аз проклетникът 2", нямам какво повече да добавя. Освен крайната ми оценка:
3/10
American Hustle - интересен филм, Крисчън Бейл беше направо неузнаваем с цялостния си облик, с Ейми Адамс и Катнис бих правил тройка без да се замислям, Джереми Ренър направи приятна роля, а Брадли Купър беше бахти нещастника в тоя филм.
Но диалозите бяха много добре направени и изиграни, историята също, камеото на Робърт де Ниро не беше толкова зле, като цяло хареса ми филма, въпреки че, не е от типа който ми е любим, но тук се получиха нещата.
7.5/10
The wolf of Wallstreet - много добра комедия и Лео се представи на висота, не знам дали е по-добър от Матю и дали наистине не трябваше да спечели наградата, но самия филм ме развесели, имаше шантави сцени, имаше добри каки, имаше абсурдни ситуации, лукс, възходи и падения, но ми допадна по един шантав начин
Колко се хилих на сцената с Ламбото и опита на Лео да влезе вътре - няма такъв ташак
8/10
47 Ronin - мииии баси тъпотията и простотията - Нео във феодална Япония, имаше пищни декори, костюми и общо взето постарали са се за продукцията, но всичко друго беше от тъпо по-тъпо, осоебно ме подразни факта, че японците шпрехаха на английски, като някои от тях се мъчеха да си произнесат репликите и да придадат някакви емоции с тях - не им се получи.
Според мен трябваше да ги оставят да блъскат на японски и да сложат едни субки, щеше да изглежда по-достоверно за епохата в която се развиваше действието. Имаше и ефекти ама едни ефекти филм не правят, трябва и история и малко игра от страна на актьорите - ама греда.
Кеану се направи пак на Нео, но ми беше безличен и един такъв неубедителен - постарай се малко да вкараш някаква емоция бре човек, то все едно гледах дъдка за гладене с брада и кимоно.
2/10
Песента беше catchy, но само толкова, прекаленото пеене ми дойде в повече и снежния човек беше ми дразнещ през повечето време - а имаше време когато Пиксарци правеха оригинални филми.
Щом детето гледа около половин час и после ми заяви да й пусна "Аз проклетникът 2", нямам какво повече да добавя. Освен крайната ми оценка:
3/10
American Hustle - интересен филм, Крисчън Бейл беше направо неузнаваем с цялостния си облик, с Ейми Адамс и Катнис бих правил тройка без да се замислям, Джереми Ренър направи приятна роля, а Брадли Купър беше бахти нещастника в тоя филм.
Но диалозите бяха много добре направени и изиграни, историята също, камеото на Робърт де Ниро не беше толкова зле, като цяло хареса ми филма, въпреки че, не е от типа който ми е любим, но тук се получиха нещата.
7.5/10
The wolf of Wallstreet - много добра комедия и Лео се представи на висота, не знам дали е по-добър от Матю и дали наистине не трябваше да спечели наградата, но самия филм ме развесели, имаше шантави сцени, имаше добри каки, имаше абсурдни ситуации, лукс, възходи и падения, но ми допадна по един шантав начин
Колко се хилих на сцената с Ламбото и опита на Лео да влезе вътре - няма такъв ташак
8/10
47 Ronin - мииии баси тъпотията и простотията - Нео във феодална Япония, имаше пищни декори, костюми и общо взето постарали са се за продукцията, но всичко друго беше от тъпо по-тъпо, осоебно ме подразни факта, че японците шпрехаха на английски, като някои от тях се мъчеха да си произнесат репликите и да придадат някакви емоции с тях - не им се получи.
Според мен трябваше да ги оставят да блъскат на японски и да сложат едни субки, щеше да изглежда по-достоверно за епохата в която се развиваше действието. Имаше и ефекти ама едни ефекти филм не правят, трябва и история и малко игра от страна на актьорите - ама греда.
Кеану се направи пак на Нео, но ми беше безличен и един такъв неубедителен - постарай се малко да вкараш някаква емоция бре човек, то все едно гледах дъдка за гладене с брада и кимоно.
2/10
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6594
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
"The Wind and the Lion":
http://www.imdb.com/title/tt0073906/
Актьори - чудесни, оператор - страхотен, каскади - прекрасни, сценарий - разочароващ. Всъщност филмът ми допадна доста, но трябваше да е по-добре написан. Атмосферата е страхотна, музиката също е убийствена, но твърде много неща останаха недообяснени.
"The Devil's Violinist":
http://www.imdb.com/title/tt2401715/
Рок-звездата Дейвид Гарет в ролята на рок-звездата Николо Паганини... Буквално това. Гарет е, безспорно, един от най-добрите съвременни цигулари, а и един от по-интересните рокаджии, попаднали ми в последно време:
http://www.youtube.com/watch?v=tWrzNsxhiGA
http://www.youtube.com/watch?v=G-iCX8s7aJg
Като актьор също се представя на ниво, макар че всъщност няма много възможност да се изложи. Филмът е доста добър. Има си и свръхестествен елемент, а Джаред Харис е просто убийствен в ролята на алчен мениджър и слуга на Дявола. Концертните сцени са веднъж просто, а Паганини наистина е показан като рок-звезда - с все пищящите и припадащи фенки, дивашкото сценично поведение и обсаждащите концертните зали морализаторки с табели против греха в ръце... Силно препоръчвам филма, силно препоръчвам и гмурване в дискографията на Гарет - няма как да не ви допадне.
http://www.imdb.com/title/tt0073906/
Актьори - чудесни, оператор - страхотен, каскади - прекрасни, сценарий - разочароващ. Всъщност филмът ми допадна доста, но трябваше да е по-добре написан. Атмосферата е страхотна, музиката също е убийствена, но твърде много неща останаха недообяснени.
"The Devil's Violinist":
http://www.imdb.com/title/tt2401715/
Рок-звездата Дейвид Гарет в ролята на рок-звездата Николо Паганини... Буквално това. Гарет е, безспорно, един от най-добрите съвременни цигулари, а и един от по-интересните рокаджии, попаднали ми в последно време:
http://www.youtube.com/watch?v=tWrzNsxhiGA
http://www.youtube.com/watch?v=G-iCX8s7aJg
Като актьор също се представя на ниво, макар че всъщност няма много възможност да се изложи. Филмът е доста добър. Има си и свръхестествен елемент, а Джаред Харис е просто убийствен в ролята на алчен мениджър и слуга на Дявола. Концертните сцени са веднъж просто, а Паганини наистина е показан като рок-звезда - с все пищящите и припадащи фенки, дивашкото сценично поведение и обсаждащите концертните зали морализаторки с табели против греха в ръце... Силно препоръчвам филма, силно препоръчвам и гмурване в дискографията на Гарет - няма как да не ви допадне.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 413
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Реших да видя какви ги дробят двама от екшън ветераните напоследък и се учудих как не спрях и двата филма по средата
Става въпрос за Стивън Сегал и Долф Лундгрен - първия спрях да го гледам след "Belly of the beast", който според мен му беше последния читав филм, въпреки че отиде в категорията direct-to-video. Имаше времена, когато Сегал правеше брутални филми, но някъде след Под обсада 2 нещата тръгнаха надолу и взе да вади скучнотии (с малки изключения), нещо подобно се получи с ван Дам след "Derailed". Долф и той остана в този сегмент, което явно го устройва, но тук и в двата филма други лица обраха лаврите и моите симпатии.
Сегал участва в "Force of execution" играейки някакъв подземен бос, който се изправя срещу друг такъв екземпляр (Винг Реймс), но с помощ на верен другар от миналото (Брен Фостър) успява да им набие канчетата подобаващо.
Историята е изтъркана и филмирана много пъти, тук Сегал даже остава малко в сянка и остава на по-младите да покажат какво могат - в този случай Брен Фостър, който показва завидни бойни умения пред камерата и именно той е причината този филма да ми хареса донякъде. За времетраенето си нямаше много тупалки, но при всяка поява на Брен се получаваше добра хореография в съчетание с неговите kicking abilities. Човекът има потенциал в този жанр и дано успее да пробие.
Иначе за самия филм една 5/10 е добре.
Долф с неговата скандинавско дялана мутра и височина ми прилича на някакъв неандерталец и би бил много подходящ ако снимат филм за първобитните хора
Но иначе тук в този филм "Puncture wounds" (aka A Certain Justice) и той е отстъпил назад в действията си пред камера и е оставил почти всичко в ръцете и краката на Cung Le, който идеално се вписа в тази история за отмъщение. Долф е нарко шефче на малка организация и с бруталистичното си излъчване, държи всички свои подчинени в страх. Но когато пътя му се пресича с този на ветеран от войната (Cung Le), последствията са смърт и локви кръв. Китаеца показа много добри умения и без свян трошеше вратове и разпаряше жертвите си, като агънца на Великден.
Добре се движеше по време на бойните сцени и макар финалния му двубой с Долф да беше малко кратък, пак достави. Като цяло ми хареса една идея повече от филма на Сегал, затова и оценката ми е малко завишена - 5.5/10
Прегледах и един от последните филми на ван Дам - "Assassination Games", където отново се събра със Скот Адкинс (Ninja: Shadow of a tear), но този път двамата се съюзиха срещу обща заплаха и изринаха де що имаше по терена в братска Румъния.
В един момент бяха противници, но някъде към средата сключиха примирие и обърнаха нещата в своя полаз, като всеки от тях разчиташе на различен способ за премахване на гадовете - Скот предпочиташе огнестрелни оръжия, докато ван Дам мяташе ножчета на поразия, като шурикени.
В крайна сметка добрите победиха и то със значителна преднина - като цяло нищо изненадващо в този филм, но беше добре сглобен и смазан и проработи, въпреки евтиното си излъчване и клишетата по сценарно отношение. 6/10
Има и още няколко заглавия, но ще ги оставя за следващ пост.
Поздрави и лек ден на всички.
Става въпрос за Стивън Сегал и Долф Лундгрен - първия спрях да го гледам след "Belly of the beast", който според мен му беше последния читав филм, въпреки че отиде в категорията direct-to-video. Имаше времена, когато Сегал правеше брутални филми, но някъде след Под обсада 2 нещата тръгнаха надолу и взе да вади скучнотии (с малки изключения), нещо подобно се получи с ван Дам след "Derailed". Долф и той остана в този сегмент, което явно го устройва, но тук и в двата филма други лица обраха лаврите и моите симпатии.
Сегал участва в "Force of execution" играейки някакъв подземен бос, който се изправя срещу друг такъв екземпляр (Винг Реймс), но с помощ на верен другар от миналото (Брен Фостър) успява да им набие канчетата подобаващо.
Историята е изтъркана и филмирана много пъти, тук Сегал даже остава малко в сянка и остава на по-младите да покажат какво могат - в този случай Брен Фостър, който показва завидни бойни умения пред камерата и именно той е причината този филма да ми хареса донякъде. За времетраенето си нямаше много тупалки, но при всяка поява на Брен се получаваше добра хореография в съчетание с неговите kicking abilities. Човекът има потенциал в този жанр и дано успее да пробие.
Иначе за самия филм една 5/10 е добре.
Долф с неговата скандинавско дялана мутра и височина ми прилича на някакъв неандерталец и би бил много подходящ ако снимат филм за първобитните хора
Но иначе тук в този филм "Puncture wounds" (aka A Certain Justice) и той е отстъпил назад в действията си пред камера и е оставил почти всичко в ръцете и краката на Cung Le, който идеално се вписа в тази история за отмъщение. Долф е нарко шефче на малка организация и с бруталистичното си излъчване, държи всички свои подчинени в страх. Но когато пътя му се пресича с този на ветеран от войната (Cung Le), последствията са смърт и локви кръв. Китаеца показа много добри умения и без свян трошеше вратове и разпаряше жертвите си, като агънца на Великден.
Добре се движеше по време на бойните сцени и макар финалния му двубой с Долф да беше малко кратък, пак достави. Като цяло ми хареса една идея повече от филма на Сегал, затова и оценката ми е малко завишена - 5.5/10
Прегледах и един от последните филми на ван Дам - "Assassination Games", където отново се събра със Скот Адкинс (Ninja: Shadow of a tear), но този път двамата се съюзиха срещу обща заплаха и изринаха де що имаше по терена в братска Румъния.
В един момент бяха противници, но някъде към средата сключиха примирие и обърнаха нещата в своя полаз, като всеки от тях разчиташе на различен способ за премахване на гадовете - Скот предпочиташе огнестрелни оръжия, докато ван Дам мяташе ножчета на поразия, като шурикени.
В крайна сметка добрите победиха и то със значителна преднина - като цяло нищо изненадващо в този филм, но беше добре сглобен и смазан и проработи, въпреки евтиното си излъчване и клишетата по сценарно отношение. 6/10
Има и още няколко заглавия, но ще ги оставя за следващ пост.
Поздрави и лек ден на всички.
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Е а какво е? То имаше една сцена в тоя филм, поразтеглена - кораби се бият на море. Мини-интерлюдийки наоколо - спарта, атина, ксеркс, ева грийн гола - и това е. Не че първият разцепва с плотуистове, но за този тука да се ползва думата "сюжет" е обидно, та не знам как не е тоталната скука.
This is it. Ground zero.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests