ShadowDance

Нормално е, човек когато се занимава сериозно с наука, като физиците, да стигне до границите на научното познание и да навлезе в метафизиката, най - вече с въпроса "Защо?": Не как протичат взаимодействията, а защо са такива законите, а не други. Това вече е агностицизъм

raylight wrote:Нормално е, човек когато се занимава сериозно с наука, като физиците, да стигне до границите на научното познание и да навлезе в метафизиката

Хм, човече ти написа нещо велико. Не се ***вам.

Абсолютно.

Да не говорим, че онова НЕ е агностицизъм.

"Agnosticism is the view that the truth value of certain claims—especially claims about the existence or non-existence of any deity, but also other religious and metaphysical claims—is unknown or unknowable"

http://en.wikipedia.org/wiki/Agnosticism

coldie wrote:

raylight wrote:Нормално е, човек когато се занимава сериозно с наука, като физиците, да стигне до границите на научното познание и да навлезе в метафизиката

Хм, човече ти написа нещо велико. Не се ***вам.

Рано или късно човек започва да се чуди откъде идват аксиомите и защо са такива

raylight, в интерес на истината това, до което може да достигне един физик, и по-конкретно космолог, след един етап на познание (НЕНАВЛИЗАЙКИ обаче в никаква метафизика, wtf беше това?) може да се класира за вид агностицизъм, но има един тънък момент, който пропускаш. За да стигна до него обаче, трябва да мина през това колко безсилна е науката като източник на отговори на фундаментални въпроси - нещо, което е безкрайно интересно, тъжно и вярно, но няма да го направя.

И с химиците се случва, да ви кажа.

Кво, минават в алхимията ли?

Минават в алкохола.

Иначе сериозно - и химията и биологията могат да те доведат до някакви такива агностикоподобни философии. Не е нужно да си физик или космолог за тая цел. Мисля всъщност, че всяка от точните науки може да те накара да "повярваш", когато пребозаеш с нея... Пък те са и навързани като свински черва в крайна сметка и учейки една от тях, поприхващаш и от другите. И така, научаваш много, установяваш, че всъщност не знаеш нищо, удивяваш се пред мирозданието и богът се появява някъде там. Светът е изумително място.

Amelia wrote:.......удивяваш се пред мирозданието и богът се появява някъде там. Светът е изумително място.

Закачам се за твоето мнение, но всъщност въпросът ми е по-общ.
Достатъчно често съм попадал на мнения "ама как може това невероятно по своята красота (сложност, простота) нещо да се е появило случайно". Което съответно води до идеята, че някой съзнателно трябва да е предизвикал неговата поява.
Обаче не разбирам какъв точно отговор ни дава това. Окей, хипотезата за сътворение отговаря и обяснява точно и непротиворечиво всички факти. Но дава ли отговор на въпроса "как може това невероятно по своята красота (сложност, простота) нещо, творецът, да се е появило случайно"?

Естествено, този въпрос не съм го измислил аз. Вариации по темата: http://en.wikipedia.org/wiki/Ex_nihilo

Ми може ако научим повече за "твореца" да ни се изясни как се е появил той и т.н.
Аз засега нямам такива амбиции. На мен ми е ясно, че докато съм жива, на тея екзистенциални въпроси няма да се даде отговор, така че ще се разполагам според наличното за момента инфо и по тея теми ще го карам на интуиция.

Понякога си мисля, че дори да няма някакъв замисъл зад съществуването ни, можем да наречем Бог красотата и гениалността на мирозданието, независимо от това доколко случайно са се получили те.

Моето мнение е и светоглед е, че Бог е нещо непостижимо, необяснимо, неописуемо и неразбираемо по дефиниция. Изглежда като лесно софистко измъкване, но не е така и сега ще го изясня.

За мен Бог е просто онова, което ученият би търсил, след като е разбрал из основи онова, което е търсил досега. Бог е красотата, там където я няма, а също така смисълът в нищото. Ако някой ден застанеш пред Слънцето гол и изгориш във водородния му огън, това не е физика, а Бог. Когато почувстваш с цялата яснота на мирозданието, без да можеш да разбереш, някакъв свой кафяв и сбръчкан страх в изсъхналия клон, пронизващ те отново и отново, докато си на ЛСД, това не е психология, физиология и причинно-следственост, а Бог.

Бог не е това, което е, а това, което липсва.

Ся, сори, ще игнорирам всички ужасии дето сте изписали, не за друго, ами за да спазим добрия тон и ще питам само това:

Иначе сериозно - и химията и биологията могат да те доведат до някакви такива агностикоподобни философии.

Какви неща?

Защото това, което аз казвам по-горе няма нищо общо с това как припадаш от вълнение пред мисълта, че няма как да напишеш лагранжиан на главния мозък. Говоря за систематично доказателство на безсилието на научния метод с помощта на научния метод.

ПП: Моридин, за тоя Бог, дето си дефинирал си има вече дума и тя е "неизвестност". Няма нужда от повече думи за едно и също нещо.

Далеч по-всеобхватно и мистично е от "неизвестност"

Говоря за систематично доказателство на безсилието на научния метод с помощта на научния метод.

това вече нямаме ли го още от началото на 20ти век?

Moridin wrote:.......

Говоря за систематично доказателство на безсилието на научния метод с помощта на научния метод.

това вече нямаме ли го още от началото на 20ти век?

По-скоро от 1931 г. Само дето теоремата на Гьодел се отнася за формални системи, докато научният метод (колкото и да ми е мътен) не мисля, че може да се нарече формална система.