ShadowDance

Fandom е най-големият гийкски уики-сайт в света, те просто плащат наема на тоя канал, затова им носи името.

За Империята инфото ми пак е от едно от тия видеа и е свързано с броя продадени билети, не с парите. Нещо повече, филмите излизат по тотално различен модел днес, отколкото преди 40 години, когато един филм е можел да стои по кината с месеци без на практика никаква сериозна конкуренция. В каква друга "грешка" съм бил хванат?

Не се опитвам да се правя на велик авторитет, просто искам а) да не ми се изкривяват думите - нещо, което ти направи директно в по-горния си пост; и б) да се спори с конкретика.

Поведението ми е резултат от това, че с лицемерна учтивост ми се иска да си защитавам целия светоглед тук (стандарт, който никой друг не му се налага да покрива в ШД), след което по-голямата част от постовете ми биват игнорирани или цитирани с орязано съдържание и по половин изречение отговор. Това за мен е демонстрация на bad faith и в крайна сметка добрата воля only goes so far. Не обвинявам КОНКРЕТНО теб в това бтв, просто не знам защо се очаква, че аз трябва да мога да абсорбирам постоянни атаки, но когато аз отговоря по-остро, внезапно трябва да се спомене, че съм админ, все едно за последно не съм изтрил или локнал нещо преди половин десетилетие.

Roland wrote: ↑

Thu Nov 21, 2019 7:14 pm

Да, тук вече изобщо няма да се разберем. Това ми звучи като разните Чадове в САЩ, които обясняват на целокупното човечество колко не смеели вече да правят комплименти на жени, за да не ги обвинят в изнасилване. А междувременно хората си се загаджват нормално и си живеят живота, щото не се чувстват лично обидени от това, че някакво неравенство е било изтъкнато някъде. И човек се пита, как точно се държеше преди, драги ми Чад, че сега толкова те е страх да не те обвинят в сексуален тормоз? И дали може би не се усещаш, че си се възползвал от позиция на сила, която сега нямаш?

Списъкът ми от книги за тази година е БЪКАН с автори - много от тях бели и/или хетеро - писали за герои от различни малцинства, и НИКОЙ от тях не е бил хвърлен на вълците.

Всъщност аз знам, че поне за някои от тях със сигурност се е случвало. Един пример с Кейтлин Киърнън, който - https://web.archive.org/web/20120127194 ... -dreaming/

"Requires only that you hate", ако не ти е позната, е прословут трол, години наред писал ревюта, пълни с лични нападки, според които някъде около 99% от авторите в SFF жанра са откровени расисти, сексисти, хомофоби, и т.н., на базата на "анализи" на произведенията им. Интернет враждата ѝ с Скот Бакър беше прословута преди 7-8 години, беше го обвинила във всичките гореизброени неща на база прочетени десетина страници от първия том на поредицата му. Oсвен това беше и прословут трол, който уж в името на social justice харасваше брутално една камара автори и хора от фендъма. Повече инфо:

https://failfandomanon.fandom.com/wiki/ ... Pre-Outing
https://web.archive.org/web/20151210203 ... -Names.pdf

Ако беше само един трол, това нямаше да е толкова проблематично, както биха казали правоверните SJW, обаче тя години наред си имаше верни поддръжници, сред които и някои известни автори от жанра, и я хвалеха за това, че "She is punching up", което първо в повечето случаи не беше вярно, защото повечето ѝ цели бяха жени и/или хора от етнически и сексуални малцинства, и второ, не е никакво оправдание. Накрая все пак я заклеймиха почти всички във фендъма, след линкнатия по-горе репорт, в който подробно са описани десетки случаи на груб харасмънт, довел поне веднъж до опит за самоубийство, но въпросът е защо отне толкова време и защо толкова видни личности от фендъма я насърчаваха, като наричаше една камара автори с крайно обидни епитети и небрежно заявяваше, че им е време да пукнат.

И далеч не са само "Requires only that you hate" и групичката ѝ, които години наред се занимават с това "да хвърлят на вълците" SFF автори с изсмукани от пръстите обвинения в сексизъм, расизъм, хомофобия и т.н. Това от доста време насам си е популярно занимание във фендъма и дори сред някои от най-популярните авторите в жанра. Джемисин примерно. Ето един блог, на който има доста интересни неща по темата, примерно за мега флеймуора от преди 10 години, известен като Racefail 09, в който автори като Елизабет Беър, Джей Лейк и други си го отнесоха доста сериозно - https://sjwar.blogspot.com/2014/02/4-racefail-09.html . Авторът на блога Уил Шетърли не е републиканец или white nationalist, а 100% социалист, BTW. Обаче въобще не е фен на Critical Race Theory и другите подобни безумия, на които Social Justice феновете базират вижданията си, и е много прав за мен.

Anyway, за съжаление не всички спазват прекрасният съвет на Кейтлин Киърнън по темата "The interwebs have far too many wannabe undergrad/grad lit-crit radfem queer-theory politicos out to nail "race-gender-class-fail" even if it means becoming exactly what they think they hate, and I, for one, couldn't care less what they believe. They are Nil. Remember how the Wicked Witch of the West met her end in Victor Fleming's 1939 adaptation of The Wizard of Oz? Well, toss a bucket of indifference on these fools, same thing happens". Дори и самата тя отдели твърде много внимание на "Requires only that you hate" преди години.

Мерси за положения труд. Да, това звучи отвратително.

С Киърнън не съм добре запознат, та не знам за какво са я атакували. И все пак доколко смяташ, че това са реални явления, които влияят на публикуване и т.н. в момента, и доколко е някаква тролска бездна, в която троловете си се радват на ехото? Питам сериозно, понеже от двадесетината автори, които следя в Туитър, последните оплаквания, които чувах от такъв характер, бяха за тъжните кученца, такива изцепки като тая ситуация, дето я казваш тук, никой не е споменавал в последните две-три години.

Утре като имам време, ще видя линковете по-подробно. Тая не я бях чувал, но звучи като доста disturbed individual. Все пак ми се иска да вярвам, че повечето хора, които ги вълнуват social justice issues, не са толкова изтрещели, колкото най-екстремните примери

Не нам USA Today, Japan Today и не помня кой още дадоха директни показания от екзекютиви на дисни, които разбира се, че няма да кажат в прав текст какво правят, но не са вчерашни и знаят как да играят играта. Инфото идеше от реални журналисти, ама се тая. Освен това ролката преповтаря глупостите на Раян Джонсън относно империята (филм на годината, га е избран за такъв в пипъл чойс ъуордс и троши боксофиса като пустиняк, тотално отвявайки никаквата конкуренция на тия филми):

Spoiler: show

The Shining
The Blues Brothers
Airplane!
Friday the 13th
Superman II
9 to 5

Но интервютата са култ, де, където особено Марк Хамил щеше да падне от стола докато слуша идиотщините на тоя тъпанар. Но всичко това е без значение, и далеч няма общо с темата. Ама въобще тия опити да се изкриви историята са, меко казани смешни. Империята не става култов филм 5 десетилетия, след като излиза. От воле е мега обичан и хвален, където дори критиците на времето трябва да си стъпят на врата, за да му намерят кусури и често опира до личен вкус. За разлика от последния джедай, дето масово самият фендъм не го приема и вика, че чувството за стар варс е тотално затрито, барабар с героя на Люк.

С други думи, роли ( @Roland ) спри да пробутваш своето държание върху мен, мисля че го минахме тоя момент вече, ама те.

Roland wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 1:51 am

За Империята инфото ми пак е от едно от тия видеа и е свързано с броя продадени билети, не с парите. Нещо повече, филмите излизат по тотално различен модел днес, отколкото преди 40 години, когато един филм е можел да стои по кината с месеци без на практика никаква сериозна конкуренция.

Знам. Точно затова и още преди да спомена Боксофисмоджо, казах, че да се сравняват успехите на двата филма е некоректно. Най-малкото, по онова време зрителите далеч не са били толкова навикнали на недовършени истории в киното, колкото са днес - и това няма как да не е предизвикало поне някакъв негативизъм.

Другата грешка е "The Hunt". Не е спрян, за да не офендне консервите. Прекалено огромна част от американския (и не само) ентъртейнмънт върви против консервите и ценностите им, за да е това причината. Не е първият филм, пострадал заради събития в реалния живот, няма да е и последният:
https://www.ranker.com/list/movies-and- ... rothschild
И този списък тук не е пълен. Всички помним спирането на "Интервюто" заради потенциална терористична атака, най-малкото.

Roland wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 5:52 am

Мерси за положения труд. Да, това звучи отвратително.

С Киърнън не съм добре запознат, та не знам за какво са я атакували. И все пак доколко смяташ, че това са реални явления, които влияят на публикуване и т.н. в момента, и доколко е някаква тролска бездна, в която троловете си се радват на ехото? Питам сериозно, понеже от двадесетината автори, които следя в Туитър, последните оплаквания, които чувах от такъв характер, бяха за тъжните кученца, такива изцепки като тая ситуация, дето я казваш тук, никой не е споменавал в последните две-три години.

Утре като имам време, ще видя линковете по-подробно. Тая не я бях чувал, но звучи като доста disturbed individual. Все пак ми се иска да вярвам, че повечето хора, които ги вълнуват social justice issues, не са толкова изтрещели, колкото най-екстремните примери

Тя определено е екстремен случай, но проблемът е колко време беше толерирана от влиятелни хора от фендъма и дори от популярни автори, защото се представяше за LGBT PoC и атакуваше основно (поне при по-публичните си действия) най-приемливите цели според SJ идеологията - бели хетеро мъже. Много показателно за мен беше какво се случи, когато Питър Уотс реши да защити Бакър и ѝ отвърна в нейния стил с откровена обида - имаше стотици постове как можело той, белия мъж, да обижда LGBT PoC жена, нищо, че тя всекидневно използваше също толкова силни обиди и нерядко пишеше как ще е хубаво този или онзи провинил се автор да пукнел ASAP.

Иначе в последните години наистина като че ли са по-редки скандалите от този род, но фактът, че доста автори почнаха да плащат на sensitivity readers да им преглеждат книгите да не би в тях да има нещо обидно за малцинствата, за мен показва, че атмосферата е доста токсична и има сериозни притеснения сред авторите да не станат поредната жертва на SJ активистите, дори сред най-добронамерените от тях с отявлено pro-diversity и леви възгледи.

Една интересна дискусия по темата от Reddit - https://www.reddit.com/r/Fantasy/commen ... rse_works/

Най-ъпвотваният пост е от фентъзи автор с няколко публикувани книги:

Never mind the agents and publishers, I've heard a lot of unpublished writers say that they are scared to write diverse characters, fearing exactly this reaction. So yes, it does mean that people include less of them in their books, or knowingly change their initial idea to avoid the stress of it.

Друг интересен пост:

I'm a self-published writer doing this full time and my biggest success has been writing works with diverse main characters. My solution for this has been to write those works under pen names and keep a firm firewall between those works and anything to do with IRL me.

I get great reviews and people who gush about how well I write my characters in reviews, and one of the big reasons I avoid revealing that I'm a (super liberal) white dude because I'm aware that there is a certain corner of the Internet that will attempt to crucify me whether or not I've been a writing, marching, protesting ally my whole life who happens to also write stories about traditionally marginalized groups that have some legs.

It sucks, but that's the world we live in. There are Internet mobs out there willing to try and take people out for not hewing to their version of ideological purity, and I've found the best thing to do is simply write and do my thing quietly without messing with social media on my pen name.

БТВ, това да наемаш sensitivity readers да не би случайно да обидиш някоя "маргинализирана" група, за мен е в тотално противоречие на централната идея на изкуството и много вредно. Mary Robinette Kowal преди няколко години дори реши да не публикува вече написана книга, защото един от многото ѝ beta readers бил точно sensitivity reader и според него книгата била твърде проблематична (http://maryrobinettekowal.com/journal/s ... y-readers/). Това за мен е безумие. И естествено, никой дори не си помисля да наеме sensitivity reader, който е бял хетеро мъж, защото те винаги са приемлива target и каквато и нелепост да напишеш примерно за реднеците в Алабама, никой на Twitter няма да започне кампания срещу теб.

Знам за Мери Робинет, тя го е споменавала в Writing Excuses, но аз не ги виждам по тоя начин sensitivity readers. В смисъл, те се наемат конкретно в случая, в който авторът е писал история за дадено малцинство, с което не е достатъчно добре запознат. Нищо зловещо няма в това, напротив - ако знаеш къде да ги търсиш, тия читатели не са като изтрещялата блогърка, а целта им е да помогнат.

А и отношението далеч не винаги е този тип враждебен страх, който ти описваш. В случая с Мери Робинет, тя беше писала за native Americans и реши, че проблемите на книгата са твърде големи, за да се редактират. Т.е. не беше от страх от blowback, а от това, че самата тя не смяташе, че книгата покрива личните й стандарти като автор.

Съвсем сериозен въпрос. Каква точно е разликата между сензитивити рийдър и консултант, който следи авторът да не допуска малоумни грешки?

tigermaster wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 5:14 pm

Съвсем сериозен въпрос. Каква точно е разликата между сензитивити рийдър и консултант, който следи авторът да не допуска малоумни грешки?

Не знам какво е консултантът в твоя пример, но е по-скоро функция на редактора. Ако имаш предвид човек, който следи за фактология, такива няма универсални. Конкретни автори, ако имат ресурсите, плащат на специалисти по дадена тема, ако тя е важна за книгата им.

В който контекст sensitivity reader е консултант наясно с културата, религията и lived experiences на дадено малцинство, към което принадлежи, а авторът не принадлежи. И както писах по-горе, ако авторът не е токсичен параноик, той наема такива читатели конкретно когато книгата му се занимава с малцинства и проблемите им.

Сериозен въпрос - хората, които крякат най-силно да има sensitivity readers и се мъчат да хванат авторите в крачка дали са от малцинствата или повечето са самонарочени техни защитници, които най-обичат да се обиждат от тяхно име? Силно подозирам, че е по-скоро второто. Целият скандал около Blood Heir не е попречила на авторката упорита да именува героинята си Анастасия Михайлов, така че май тия reader-и няма да ни огреят нас славяните. Не че ни трябват, мен ако питате, но е весело как всички са равни, но някои повече. Ако пишеш за мормони примерно, подозирам, че на никой няма да му дреме ако не направиш никакви проучвания на темата, ама ако са да речем PoC мюсюлмани лошо ти се пише.

tigermaster wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 5:14 pm

Съвсем сериозен въпрос. Каква точно е разликата между сензитивити рийдър и консултант, който следи авторът да не допуска малоумни грешки?

Разликата е, че консултантът следи за фактологически грешки, а sensitivity readers основно за ужасно мъглявото нещо наречено lived experience на "маргинализирана" група. По някаква причина се счита, че ако примерно си афроамериканец, това автоматично те прави експерт как мислят и действат всички други афроамериканци, нищо, че ти може да си дъщеря на богаташ от Ню Йорк, завършила Харвард, а героят в романа да е примерно бедняк от Детройт, и да са тотално различни не само като background, но и като характери. Нямам против консултации за подпомагане на автентичността, обаче важното е авторът да има последната дума и да не се отхвърлят автоматично неща само защото някой от "маргинализирата" група ги счита за проблематични. И въобще цялата идея, че без консултант от това малцинство няма как да напишеш убедителен герой, различен от теб по отношение на пол, раса или сексуална ориентация, за мен е абсурдна, при положение, че има толкова примери за обратното.

И ако става дума само за максимална автентичност, защо няма sensitivity readers, които да следят дали белите герои на PoC авторите
са убедителни и съответстват на техните lived experience? Или хетеро героите на LGBT авторите? Самото име sensitivity reader показва, че целта е да не се обиди някой "маргинализиран" читател и да има оправдание за автора, ако все пак се случи това - "Не съм виновен аз, sensitivity reader-ът каза, че това е ОК, него го разнасяйте по Twitter". Това, последното, се случва доста често, БТВ, дори май беше основната причина да я няма вече базата данни с такива sensitivity readers, създадена от Justina ireland, която май популяризира термина.

Matrim wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 5:51 pm

Сериозен въпрос - хората, които крякат най-силно да има sensitivity readers и се мъчат да хванат авторите в крачка дали са от малцинствата или повечето са самонарочени техни защитници, които най-обичат да се обиждат от тяхно име? Силно подозирам, че е по-скоро второто. Целият скандал около Blood Heir не е попречила на авторката упорита да именува героинята си Анастасия Михайлов, така че май тия reader-и няма да ни огреят нас славяните. Не че ни трябват, мен ако питате, но е весело как всички са равни, но някои повече. Ако пишеш за мормони примерно, подозирам, че на никой няма да му дреме ако не направиш никакви проучвания на темата, ама ако са да речем PoC мюсюлмани лошо ти се пише.

Това неравенство е неизбежно. Мормоните са сред най-богатите и привилегировани граждани на САЩ. Те си живеят в изолирани общества, където нямат много проблеми с чуждите предразсъдъци и не им пука особено какво мислят другите религии за тях. Мюсюлманите ги стрелят, горят им храмовете, чупят им прозорците и търсят причини да ги депортират. Някакси точно тези две групи да твърдиш, че втората е "по-равна" от първата, е неправомерно.

Иначе не се съмнявам и за момент, че един куп от най-шумно възмутените сред social justice движението са бели и хетеро. Там често има много бяла вина и Праведния Гняв на Новопокръстения. Което Е безумно дразнещо, не споря. Но от това признание до "всички са такива, проблемът не е истински, всякакви опит за social justice в литературата са боклук" има все пак някакво разстояние за мен.

Demandred wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 7:08 pm

Разликата е, че консултантът следи за фактологически грешки, а sensitivity readers основно за ужасно мъглявото нещо наречено lived experience на "маргинализирана" група. По някаква причина се счита, че ако примерно си афроамериканец, това автоматично те прави експерт как мислят и действат всички други афроамериканци, нищо, че ти може да си дъщеря на богаташ от Ню Йорк, завършила Харвард, а героят в романа да е примерно бедняк от Детройт, и да са тотално различни не само като background, но и като характери. Нямам против консултации за подпомагане на автентичността, обаче важното е авторът да има последната дума и да не се отхвърлят автоматично неща само защото някой от "маргинализирата" група ги счита за проблематични. И въобще цялата идея, че без консултант от това малцинство няма как да напишеш убедителен герой, различен от теб по отношение на пол, раса или сексуална ориентация, за мен е абсурдна, при положение, че има толкова примери за обратното.

Некоректно описание. Да, има го схващането, че всеки афроамериканец ще е по-наясно от белия американец за ежедневието и светогледа на афроамериканците по принцип, но това далеч не означава, че всеки афроамериканец е автоматично считан за "експерт". Сега, това е супер ново движение и в много случаи бюджетът на автора е от значение също, но ако си е направил рисърча като хората, ще плати на човек, който има опит конкретно с четенето на книги през тази призма. Такива услуги вече се предлагат в Щатско и не използват рандъмляци от улицата, само защото са чернокожи или транс.

И бтв, абсолютно съм съгласен с теб, че авторът трябва да има последната дума. И той я има. Също така множество професионални автори, които съм слушал/чел по темата, казват, че това да превръщаш един индивид от дадено малцинство в негов аватар е не по-малко проблемно от това да не ти пука за въпросното малцинство, а да го имаш в произведението си. Те казват, питай повече от един човек и в крайна сметка сам преценявай кое как резонира със собствения ти светоглед. И да, убеден съм, че душевно болните индивиди от линковете, които ти постна по-горе, биха имали огромен проблем както с този съвет, така и с авторите, които биха го последвали. Но честно казано, има много хора, които консумират изкуство с едничката цел да се обиждат от него. За мен е напълно ок те да бъдат игнорирани, както казва Киърнан, и това, че съществуват, не означава, че ВСИЧКИ или дори мнозинството в social justice движението са такива, така както не всеки куиърляк, който се определя като "би", е тайно гей и го е срам.

Demandred wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 7:08 pm

И ако става дума само за максимална автентичност, защо няма sensitivity readers, които да следят дали белите герои на PoC авторите са убедителни и съответстват на техните lived experience? Или хетеро героите на LGBT авторите?

Oh! Oh! Oh! I know this one! Защото цялата мейнстрийм култура е правена с тези хора във фокус и техният lived experience е разпънат като билборд на Таймс Скуеър през целия ни живот. Споко, всички сме по дефолт потопени в lived experienc-а на белите герои и хетеро героите. Еле па вторите. Може би поколението на сестра ми кам аутва в 4-ти клас, но по МОЕ време (казва дядо) трябваше да се прикриваме с десетилетия в хетеро културата, преди да имаме шанса да си живеем живота автентично. Същевременно, белите хетеро хора - именно поради гореизброените причини - рядко имат шанса или нуждата да се потопят наистина в нечий друг свят. Някои го правят по естествен път, но те са изключение. Оттам идва и концепцията за sensitivity readers.

Demandred wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 7:08 pm

Самото име sensitivity reader показва, че целта е да не се обиди някой "маргинализиран" читател и да има оправдание за автора, ако все пак се случи това - "Не съм виновен аз, sensitivity reader-ът каза, че това е ОК, него го разнасяйте по Twitter". Това, последното, се случва доста често, БТВ, дори май беше основната причина да я няма вече базата данни с такива sensitivity readers, създадена от Justina ireland, която май популяризира термина.

Виж, много ми е досаден тоя спор, и това не го казвам като атака към теб, а защото изхождаме и двамата от крайности, все едно всичко е някаква фиксирана структура, която не работи добре. А мисля, че и ти си достатъчно навътре в нещата, за да знаеш, че това е супер ново и хаотично движение все още, базирано на в крайна сметка напълно искрени, но много изострени емоции. Проблем с изтриването на чуждите преживявания винаги е имало в литературата, просто защото тези преживявания са били системно трити НАВСЯКЪДЕ. На хората им е писнало и живеят в епоха, където всяко мнение има еднаква тежест в интернет. Това е тъпо и е факт, че насред добре аргументираните и балансирани позиции има и оргия от гняв и токсични течения. Но това не прави ядрото на проблема несъществуващо или нещо, по което не си струва да се работи. И когато хора като теб третират всичко като "група олигофрени в туитър, които унищжоават кариерите на невинни автори", а хората като мен понякога смятат ВСЯКО оплакване за разумно, се губи всякакъв шанс за дискурс.

Не знам какъв е смисълът да се дразниш от термини и екстремисти, как това въобще допринася за каквото и да е?

Kind of on-topic, въпреки че не е fiction. Един пресен случай:
Apple is delaying the theatrical release of its upcoming feature film The Banker following sexual misconduct allegations leveled about Bernard Garrett Jr., the son of the character depicted by Anthony Mackie in the film.

И малко инфо за самия филм, който изглеждаше като едно от по-интересните попадения на Apple:

The Banker is a movie set during the Civil Rights era about two African-American businessmen (Anthony Macke and Samuel L. Jackson) who hired a white man (Nicholas Hoult) to serve as the fake boss of their business, while they posed as a janitor and chauffeur.

Освен, че няма известна нова дата за theatrical release, все още не е сигурно дали филма изобщо ще се появи и на AppleTV платформата.
Тоест... не е ОК да се пуска завършен филм, описващ премеждията на чернокожи бизнесмени по време на Civil Rights ерата, заради повдигнати обвинения към синът на един от тях? Буквално дни преди премиерата? Опитвам се да разбера основната мотивация за решението тук. Страх, че никой няма да иска да гледа филма при така създалата се ситуация и ще bomb-не? Или очакван outrage и негативни мнения, независимо от качествата на самия филм?

Айдеее, и Дейзи Ридли под ножа, щото в едно интервю я питат дали смята, че нейните привилегии в живота - това, че е от богато семейство и е отраснала в частни скъпарски училища - я е направило по-уверена. И тя казва "Не, изобщо, какви привилегии, аз съм като Джон Боайега"

https://www.theguardian.com/film/2019/d ... f42129630b

I ask if she thinks it has been easier to be confident and navigate her celebrity because of the privilege in her life – of boarding school, her upbringing and so on? Ridley is suddenly incredulous.
“The privilege I have – how? No, genuinely, how?”
Well, I say, in terms of wealth, class, education – that kind of privilege, in knowing how to decode the rules in certain spaces. As a caveat, I add that both of us have privilege, and it’s not a criticism; I was simply curious to know what she thought. Things take an awkward turn.
“Well no, because, no… ” There is a very long and tense pause, before she insists that, actually, there is little difference between her experience and that of her co-star John Boyega, who grew up in south London to British Nigerian immigrant parents. “John grew up on a council estate in Peckham and I think me and him are similar enough that… no.” I don’t point out that members of Ridley’s family were establishment figures (her grandfather, John Ridley OBE, was head of engineering at the BBC from 1950 to 1965; his brother was the Dad’s Army actor and playwright Arnold Ridley), while Boyega had to apply for a hardship fund to join Theatre Peckham.
“Also,” she adds, “I went to a boarding school for performing arts, which was different.”
But surely nine years of private education gave her some additional confidence?
“No.” Ridley leans on her elbow while twirling a small knot in her hair. “No. I think, also, it has taken me a little while to be OK with it. I was always fairly confident, and I think that comes from being part of a big family who are all quite chatty.”
It’s an unexpectedly defensive detour, as if the mere mention of privilege is an attempt to diminish Ridley’s hard work or talent. I try to change the subject but get the distinct feeling that her publicist, sitting behind me in Ridley’s eyeline, has made some sort of silent intervention. “I’m not saying what you’re saying is wrong,” Ridley adds. “I’ve just never been asked that before, so I’m like, oh. I don’t think so.” We move on.

Влизам в туитър да видя какво са писали за нея, гледам нападки как било срамота да не признава привилегията си, как е поредната бяла богата жена, как трябва да се кенсълва и т.н.... Кликам на latest туитове, гледам тя междувременно казала, че всеки нормален човек има проблем с Тръмп, та покрай това дивите десни са ѝ набрали яко и обясняват как тя няма право да им критикува президентът и била отчуждила половината фан-база на тази поредица и как трябва да спре.... лудница, лудница!

И не разбирам само на мен ли ми е странно репортер да публикува интервю, в което сам си преразказва въпросите и чувствата, като дава някакви откъслечни цитати от отговорите на интервюирания, поднесени с интерпретация и оценка?