ShadowDance

Не че нещо, ама той отдавна го е задминал. Може Колелото да е по- популярно сред масите, но.... Малазана само с първите си 5 книги го минава с едно 10-20 обиколки...

Sauron май друго имаше предвид, но както и да е...

BTW, след като завърших Dust of Dreams, хванах за малко Deadhouse Gates за сравнение и прочетох 50-60 страници от началото плюс разни подбрани случайно пасажи. Контрастът е наистина голям, DHG е много по-добра, липсва почти всичко, което прави последните няколко тома тегави. Многократно по-малко PoV герои, почти всеки от тях интересен и запомнящ се, почти липсват дългите философски излияния и emo интроспекции, сюжетът е много по-динамичен. Жалко, че Ериксън реши да промени подхода си в средата на поредицата.

То не е ясно дали в средата е решил... самата поредица все пак си се казва "book of the dead", нищо чудно от самото начало да е мислел за постепенно смрачаване и накрая знае ли човек, може някой октопод да вземе цялата Вселена с все всичките крулови кръвоносни съдове да глътне.

Ако говорите за Малазана името е

Malazan Book of the Fallen

а Fallen доколкото ми е известно означава паднал в бой в най-буквалния смисъл, но може да означава и пропаднал, низвергнат и т.н.

Така де, fallen, не dead, нещо спя днес май. Останалата част от мнението ми обаче продължава да си важи, дори и с различните възможности за интерпретация на думата "fallen".

Зависи дали посоката е персонажите да бъдат низвергнати
или всъщост се акцентира върху убитите в боя - има достатъчно от тях из поредицата.

Поредицата от самото начало е мрачна и пълна с трагични моменти, това никога не ми е било проблем. Точно обратното - умението на Ериксън да пише въздействащи трагични сцени е една от основните причини да му стана фен.

Причините за разочарованието ми от последните 4 тома са съвсем други, както и всъщност написах в предишния пост.

Знам, и аз не се радвам твърде много на разликата между началото и сега. Хич даже. Затова и казах преди страница-две-три, че книгите на Еселмонт толкова са ми харесали Възражението ми беше срещу... хм, а сега де. Май може и да се окаже, че е нямало срещу какво да възразявам, защото може и да съм те разбрал погрешно - аз реагирах на "Ериксън, в средата на поредицата, изведнъж реши да смени подхода", а ако ти си имал предвид "Ериксън, може би още при първоначалното планиране, е решил, че по средата на поредицата нещата ще станат много по-мрачни", тогава извинявай, не съм те разбрал

Честно казано не виждам нещата да станали рязко по-мрачни - още във втора книга си има мрачни сцени и оттам - все така.

Ммм... тъп въпрос, ама докъде си стигнал? През февруари си писал, че търсиш седма; прочете ли нея и осма? Щото ми е малко трудно да повярвам, че не усещаш разлика от... айде, може би не от средата на шеста, макар че и там почва да се усеща нещо, ама от седма нататък спрямо предишните.

Седма я пропуснах тъй като се оказа най-рядката книга в България и минах към осма.
Иначе я почнах пиратска от нета на английски но не ми беше удобно да чета от монитора и се отказах.

RRSunknown wrote:Седма я пропуснах тъй като се оказа най-рядката книга в България и минах към осма.
Иначе я почнах пиратска от нета на английски но не ми беше удобно да чета от монитора и се отказах.

За 9-та ще ти трябва 7-ма.... А всъщност седма от последните си е най-читава според мен.

Под "сменил подхода" имах предвид сериозното увеличение в количеството и средната дължина на философските интроспекции на теми от рода на futility of existence (тенденция, кулминирала в Toll the Hounds) и раздуването на бройката на героите и най-вече тези от тях, които получават пасажи, писани от тяхната гледна точка (кулминацията на което е Dust of Dreams, където последните са почти 100, обаче развитието им е в най-добрия случай посредствено).

Тези две неща са до голяма степен причини и за затлачването на действието.

Мдам, и аз точно за тази смяна на подхода говоря. Просто казвам, че е възможно да го е планирал още от самото начало, нищо повече.

Тъкмо щях да пиша как осма я четох едвам-едвам точно заради излишните раздути философствания . Ако и в девета тенденцията продължава мисля да прекратя четенето на поредицата.