The manga topic

[Вашта леля]

Ганц аз го зарязах някъде около 300-ния епизод, взе да ми идва много монотонна серията от мисии - влез, убий, върни се и съжалявай колко скапано е сичко. Но напоследък взех да се замислям дали да не се върна и да видя докъде са го докарали, щото аз съм леко бъгната на тема добър арт. Сега пак по тази причина чета Innocent на Сакамото Шиничи - като визуален разказ е малко тромаво и тегаво поднесен, но като арт е

[трубадур]

Значи си го прекъснала някъде около финалната мисия, може би даже по нейно време. След нея вече идва големият конфликт и якото локумец. А артът му смъква маса точки, щото солидно количество от него дигитално, което помага за добрата перспектива на сградите, но мен този подход не ме радва. Плюс че и като набухаш там 30 ганц персонал, с некви уруди в един панел и това постоянно, и са нон-стоп панели с масовки, става доста мазало и претруфено, от което може да затриеш нишката кой къде е и за какво се бори.

А аз още не мога да попадна на манга с по-деен и масйторски рисунък от Blade of the Immortal. Hiroaki Samura е феноменален художник. А нещата му извън мангите са освен страхотни, бая гротескни и перверзни - много мой човек. Освен тва уикипедия, омъгъ, вика че мангата е приключила преди 4 години, се еба у фена. Тряя се наваксва.

[Amelia]

Да, Блейда приключи. Най-яката му част за мен си остава когато Рин и болния Анотсу Кагехиса се влачеха из Япония. Нататък има разни тъпотии, без които можехме да минем, ама и с тях пак е некви десетки пъти по-добро от Гантз.

[Вашта леля]

И Блейда ми е в списъка за четене, но съм някъде в началото още, мисля че убитите до момента злодеи са под 15. Като визия не мога да кажа, че страшно ме е впечатлил, макар че си личи че е кадърно нарисуван; може би е защото в скановете, които гледам, всичко изглежда като оставено на молив, обаче заедно с това дигиталното копие идва много бледо и се губи сигурно 70% от внушението на мастилените манги.

[трубадур]

Жалко за което, блейдът е една от малкото по-модерни манги, в които, доколкото ми е известно няма никаква дигитална намеса, освен зачистване тук-таме след сканирането. Всичко е молив, туш, памук, бои и гумичка. Т.е. правена е по стария, майсторски начин от може би най-кадърния художник в цялата им индустрия. Реално мога да си го нацепя и в топ петицата на световните комикс майстори. Като от воле се сещам единствено за Olivier Ledroit, който може да го засенчи... донякъде. Samura рисува толкова детайлно и живо, че можеш да учиш анатомия от него, а в подхода му към екшън сцените няма равен и не случайно куцо и сакато се опитва да го копира след дебюта му.

Иначе началото на мангата е престъпно просто. Направо е безобразно, взимайки предвид величието, в което се превръща.

Ето един клип как Самура рисува:
https://www.youtube.com/watch?v=KwAOTwPY0oo

И малко артец:

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

Spoiler: show

[Amelia]

То може и да е оставено на молив. Бях гледала някъд еклипче как Хироаки Самура рисува и всичко с молив си направи чиляка. Това е и едно от нещата, които ме кефят безмерно в тая манга. Неговите картини са като класически pencil drawings.Гледайте сега каква красота:



А ей това е клипчето как рисува:
https://www.youtube.com/watch?v=KwAOTwPY0oo

Хахаха, трубадурът ме е изпреварил.

[трубадур]

Прочетох блейда от-до... между другото не знам какво си мислех в миналото, но началото е доста добро, въобще мангата започва ударно и държи ниво до там, където я спрях на времето. С експериментите. Просто нищо не беше написано по-натам. И след това дойде доказателството, че нито една манга не трябва да съществува повече от 3-4 години.

Преди щурмът в подземията на двете гъски (спойлерът ) имаше разни клиширани елементи. Пребиваният по дебилен начин шинджири от хякурин (което въобще няма място в що-горе автентичен и реалистичен сетинг, напръскан с малко фентъзи елементи колко да я има историята), когато е недоволна от него или наместването на черните очила по типичен начин на гологлавия очилат пендел, но като цяло бяха на рядко и не отвличаха внимание от същността на историята - Манджи и Рин.

Но освобождаването на Манджи и всичко след това... не мисля че вече мога да приемам подобен род излагации. А като се стигна до масовите кланета, където една киечка трепе десетима опитни воина, само за да бъде засенчена от клане на сто такива опитни от само четирима, еми ебал съм ти и реализъм, и усет за свят, и свенавството.

Екшънът толкова бързо се изтърка, че най-добрите моменти в тия 5000 страници са когато просто се говори или сцените на насилие са такива, които не са конкретна битка. Манджи и Рин нощта как си подават ръка и разговорът преди това, първият тестов обект, терзанията на доктора, Хякурин и гологлавия при бездомниците, великолепният Шира и всичката гадост, дето влачи със себе си (реалният злодей), всяка една сцена с художника, двете нинджи, едната проста на галош, но бърза като светкавица и дружката й - които бяха реално единственият хумористичен елемент в цялата плява. Но всичко това е накъсано от еднотипни, кретенски сблъсъци, които поне в началото бяха консистентно приземени и с по минимален брой противници. Но щом се откърти какъвто и е да е било самоконтрол, заглавието отиде в кенефа и постоянно ни занимава с елементарни интрижки и глупавите търсения на празноглави идиоти. А като почнаха с по един замах да обезглавяват двама човека или да разполовяват трима мъже наведнъж... е те така бях :<

Ценното на мангата е, че всички психопати са паметни и оставят впечатление (чисто визуално) тъпото е, че по изгледа им знаеш какъв характер ще имат, а в разнищването на ситуациите няма и една изненада. Всяко клане знаеш как ще свърши, даже и стратегиите им очаквах да бъдат еди какви си, представени по един какъв си начин, е па веднъж не сбърках. А като очаквах спасението да е извадено от гъза или някой да се включи от нищото - дам. Въобще тука съвпаденията бяха през една крачка, всички главни герои винаги замесени в една и съща каша, нищо че ако в началото имаше смисъл, щото са в един град, то от средата натам, прекосиха половин Япония, всеки в различна посока. Няма значение, целият випуск е на линия. Смятах го за заглавие за възрастни, но така е като четеш нещо в бледа, крехка възраст. Количеството кръв и извращение нищо не значат, ако са съпътствани с клишета, от които дори Наруто на моменти страни. И стига с тия дълбокомислени, предсмъртни речи, дето не казват нищо ново. Ебаси един не умре с мисълта "ебаси ква ерекция натопорчих, га видях бащата да се къпе на реката", ей тъй - за разнообразието.

Направо не ми се мисли колко смехотворна ще ми се стори кочинята в берсерк, ако подхвана мангата сега.

Артът е як, де. Но blade of the immortal, точно като заглавието си, е инфантилна работа.

[Amelia]

То на мен битките в Блейда ми бяха истински ценни само, когато Хякурин или Макие участваха в тях. Останалото си е гуро чекия.

Но реализъм??? Батенце, в началото имаш някъв чиляк с две зашити глави на раменете, дето по някаква магическа причина седяха полуживи и не се разлагаха. Никога не е имало реализъм в Блейда. Не може да имаш реалистични битки, когато главният ти герой е безсмъртен.

За сметка на това го има прекрасния мотив за самураите, които не желаят да влязат в крак с времето и да заживеят в мир, щото са физически неспособни на това. От едната страна беше Анотсу Кагехиса и неговите ито-риу идиоти, от другата - психопатът без ръцете, от третата - Манджи, дето се предполагаше да спре и двамата, но иначе беше същата стока като тях. Или пък прекрасната трактовка на отмъщението - в онези прекрасни чаптъри, когато Анотсу Кагехиса и Рин се мотаха заедно в планината и това беше ебаси ударния керъктър девелопмент и за двамата.

А и дори след всичките лайна дето станаха след онези сцени в планината, накрая на мангата, на последното меле, аз не знаех за кого да викам, защото и от двете страни на конфликта имах любимци. Което си е истинско постижение as far as I'm concerned.

[трубадур]

Затва се кефиш, израдвали са те участниците, на мен ми бяха кухи. Иторуйото вс шогунатния тъпак ми беше все тая, да мрат (хякурин не я броя като участник, тя милата само гледаше и замалко да не я изнасилят пак). Анотсу Кагехиса и Рин комбото беше готино и щеше да е яко, ако не преповториха брътвежите им стотина пъти след това, да - кръговратът на отмъщението и пр, се едно няма 200 други заглавия, занимаващи се със същото (поне тва клише да беше спестил). За мен мангата свърши със смъртта на Шира. И ни съ праи, говорех за битков реализъм, знаеш какво имам предивд. Сечта от средата до края беше безумие. И е още по-гадно, щото преди това положението се държеше... т.е. преди появата на Доа (мацката с татуса над джуките).

До този момент манджи е ринал толкова сланина, само га убиха сестра му, т.е. супер емоционален момент и пак бяха 11. Другата дива проява беше 2 на 10, но бяха натровени и само се спомена.

Иначе нема реализъм, ама яко хванали самурайския мотив, дето не могат да приемат новото време (действителен факт). Е не можеш да имаш и двете. Хем да сте четирима, които убиват сто, хем да се терзаят от новото време. Кой да го еба, ще го еня за идващата епоха, ако само с талант или тренировки можеш да си ебаси машината за убиване и сам да си громиш армия? Защо ще ти е въобще да се отърваваш от такива хора? Или по-точно, що ше се мъчиш да ги трепеш?

Тъпо, тъпо, безбожно тъпо и безотговорно. Тая манга се превърна в чек-лист за тийнове. Едно типично за този тип история развитие не ни беше спестено. Което много ме натъжава и разочарова. Смятах, че тая манга е нещо специално. А то ебаси келеша накрая излезе.

[Amelia]

Отмъщението в Блейда въобще не е реализирано по клиширания начин. И точно онея сцени в планината го правят неклиширано и яко. Примерно това как след всичките си деларации как ще убие Анотсу Кагехиса, Рин всъщност взе да му помага, когато той се разболя от тетанус и даже му предложи милостива смърт. Или признанието на Анотсу: "I have done you great harm, child". Страхотен момент, в който разбираш толкова много неща за героите. На мен тогава всъщност почна да ми пука за Анотсу, който до тоя момент беше просто некъв си темерут там.

А това за машините за убиване от Итто-риу, дето се терзаели за новото време - те не се терзаят за нищо. Те си живеят в сенгоку-джидай и отказват да стоплят, че е настъпил дългия мир и че те са напълно ирелевантни вече. Властта ги гони, защото са опасни социопати и масови убийци. И за тяхно огромно съжаление, колкото и фентъзи да са им бойните умения, те са една шепица хора, които не могат да свалят целия Шогунат. Не виждам проблем със супер хиперболизираните бойни умения в иначе реалистичния сетинг. Това ми мяза на препратка към легендите за извънземните умения на Миямото Мусаши който се е вихрил нейде по това време. Итто-риу е като няква съвкупност от Мусашита там.

Изобщо мангата има бая проблеми, но дори с тях продължава да е едно от по-яките манга преживявания. И слага Гантз в малкото си джобче.

[трубадур]

Моментът, за който говориш, се пада доста в началото. За мен блейда се съсипва по непоправим начин от средата си натам. И затва соленото разочарование, щото не е кой знае колко трудно всъщност да почнеш обещаващо, че и до половината си да държиш качество. Въобще, блейду почва нейде средата на деведесетте и ако в началото си е пионер, накрая свършва по, както казах, отметки, че киеците да сметнат, че са получили върховна и завършена история. И тва почти напълно унищожава стабилния старт.

И лично фенско завихряне, но точно тук трябваше някой от безличните тъпаци с маски и бръснати темета темерути да изринат главните калъфи в елементарна схватка. Това щеше да е изненада. Даже имаше наченки на такива помисли (мацките с пушките), че и цялото присъствие на Hanabusa, който с появата си беше по мартиновски кефещ и се надявах на изненада как той с модерно мислене и дипломация успява да разгроми келешите... ама те, курец. Свършихме с касапница, вяла и нищо ново показваща, още повече, идваща директно след кеча с Шира.

И имам сериозен проблем като гледам простотии от типа с един меч да посечеш няколко врага... още повече демонстрация на калпави японски сечива да разпръсват зрели, мускулести мъже със здрави кости на парчета. Еле па като в самите битки има наченки на някаква достоверност, където взимат предвид кой колко тежи, докъде стигат крайниците им, качество на острието и подобни. А като върху това хвърлиш вече поголовните кланета... разбирам защо толкова народ гледа/чете само слайс оф лайф шитни. Там поне избиването на комплекси може да върви със солидна дози ечи повърня, която е доста по-смилаема.

И още нещо - стардъст крусейдърите е много виновно, как там всеки враг беше тежък, паметен, ебеше за страх и почти нямаше canon fodder и представляваше реално препятествие. както беше блейда до средата си. И от там тъгата, че нещо, което помнех с възторг се изроди в средняшки клозет.

Иначе ясно, че е по-класа от гантцчето.

[Amelia]

Еми знам... Заглавия като Джоджо ти развалят анимето форевър, щото теърде малко неща могат да се мерят с тях... Твърде малко.

Хвани чети Джоджо мангата в тоя ред на мисли.

[трубадур]

Нимом, анимето е много по-красиво от мангата, плюс че без музиката, гласовете и звука... не моа просто

[Amelia]

Oткъм арт мангата бие анимето, щото в анимето е трябвало да опростяват неща. Та затова трябва да се види и тя. Има я оцветена бтв. Ако решиш да я четеш, обезателно я чети от bato.to - там са най-добрите сканове. Оцветените сканове (официален рилийз, но не са оцветявани от Араки) се публикуват от групата Jojo's Colored Adventures или нещо от сорта. Но все още не са сканлейтнали всичко налично.

НЕ ЧЕТИ СКАНЛЕЙТОВЕТЕ НА DUWANG!!!

Duwang е култова история, родила множество меме-та, но Джоджо заслужава да се чете както трябва.

[трубадур]

Е я й мернах един дзъркел, не ме радва, ше чакам филмилират цялата гняс. Дося са 4 от 4, дано карат тъй могъщо. Прехвърлях един огромен том (един пич е редит събрал всички страници и ги бутнал в един файл) с всичко на джоузеф, но на учителката му задника е доста по-добре засегнат в анимето, което тотално му спечели предимството.

хех, мило е

Spoiler: show

пп
цветните неща не са лоши, помня че и в темата на джоджо беше пуснала ама не обърнах внимание и не знаех, че не е инцидентна проява ми упорит труд... и в същото време не е някак праведно, въпреки че изглежда гоцко
http://imgur.com/a/1iRv7