ShadowDance

Филмът и книгата имат малко общо, изключая главните герои и две-три събития.

Мда, прав си. Открих го щом почнах книгата. Макар филмът май да ми е допаднал повече от на доста хора. (Ся, никой не е перфектен!!)
Просто ми се искаше да знам дали някъде по-напред Антон и Егор ще се "забъркат" по начина на филма.
Та благодаря, делегат-е! Сега само оставя да си намеря книгите на достъпна цена; и ще си ги чета и препрочитам.

Двете морета вкарах добре подбраните Legend на Гемел и Last light of the sun на Кай (благодарение на Коруин и Рол) - докато се налагаше да кисна в квартирата поради изгаряне (първото) и диария (второто).

Имам подозрения, че Легенда наистина си остава най-добрата за Гемел (поне в конкретния поджанр), така че не смятам да пробвам други от него. Тя бива - като за дебют. (плюсове: някои герои, стегната; минуси: безумни деус екс махини и доста други по-маловажни наративни грешки на начинаещите)

Не смятам да давам друг шанс и на Кай, макар че точно тази книга по никакъв начин не му се води най-добрата. Продължавам да го уважавам за интелекта и таланта му, прозиращи в характеризацията и стила. Особено на фона на масовата простотия в жанра. Но, първо на първо, мястото му изобщо не е в тоя жанр. А и същият тоя стил доста дразни с изкелеферчените си патърни. Да не говорим за твърдата му решимост да разкаже непретенциозна историйка за максимум 150-200 страници в раздутите до абсурдност 600. То не бяха странични герои, напълно странични, нямащи нищо общо герои, непрекъснато припомняне на събитията дотук, повтаряне на едно и също събитие в различни гледни точки, дълбане в кухите глави на камарата протагонисти и т.н. Умрях от скука и едвам я завърших - тъй като досега не съм зарязвал книга.

Въпреки всичко дотук, Кай си е Кай - 7/10 на фона на 2/10 на Джордан, да речем. Впечатляващо симпатичните герои са налице, както и в Ал Расан. Просто не им се случват достатъчно интересни неща.

"изкелеферчените си патърни" е изразът който завинаги побратими латинизма и славянството. Алекс, интересното е, че и двете книги са те отказали да четеш техните автори. Любопитно ми е има ли книга, която те е накарала да продължиш да четеш автора й (ма не на принципа "бях на 12 и нямах какво друго да правя")? И защо със филмите е обратното - дори лоши филми "се жертваш" да гледаш по n пъти, а добри книги те отказват от по-нататъчно четене?

Логичен въпрос и също толкова логичен отговор:

* един филм отнема средно 2 часа, една книга - средно 2 дни

* дори и в най-тъпия зрелищен филм има дъвка за очите (оттам и за въображението); в една тъпа книга кво точно има?

В резултат зрелищните филми ми се вреждат и с 3/10 (ДОА Още ми е съвестно.). И не бих жертвал времето и нервите си с втора книга от автор, който не е забил 9/10 или 10/10 с първата. Т.е.: добър стил, висок интелект, оригиналност, лаконизъм и умел наратив. Изненадващо малко хора отговарят на горния модел. Зелазни (донякъде), Пратчет (донякъде), Бари Хюгарт (най-вече), например. От последния бих изчел и десет книги, но той написа само три. Показателно.

За да съм още по-ясен: букинистите си убиват времето с четене. Или подхранват наркотичната си зависимост. Или захранват въображението си, ако има нужда. Аз не съм букинист, а киноман. Осъществявам горните три с гледане на филми, далеч по-подходящи, както стана ясно, за целта. Ако пътувам, гледам през прозореца и си измислям моите истории. След като изброените причини не могат да ме накарат да прочета книга, остава само една: да е нещо уникално добро, което си заслужава да запомниш.

Никога не съм мислела, че си букинист, Алекс, това е търговец на книги с ценителска стойност. Пък ти се пишеш писател, все пак...

Иначе личното ми мнение е, че филмите, да, подхранват въображението ти, главно с разни сдъвкани неща. Много малко адаптации по книги са на нивото на книгата. Единствено за времето съм донякъде съгласна, но като отидеш да гледаш филм за четвърти път, то се изравнява с това за книга. Но нищо лошо, всеки със вкусовете си.

Offtopic (ама само малко):
Шайхири, тогава марш веднага от бук топик-а!! И да не съм те видяла повече извън муви тропик-а! Най-добре си кротувай в порно-темите!!

Morwen wrote:Никога не съм мислела, че си букинист, Алекс, това е търговец на книги с ценителска стойност. Пък ти се пишеш писател, все пак...

Иначе личното ми мнение е, че филмите, да, подхранват въображението ти, главно с разни сдъвкани неща. Много малко адаптации по книги са на нивото на книгата. Единствено за времето съм донякъде съгласна, но като отидеш да гледаш филм за четвърти път, то се изравнява с това за книга. Но нищо лошо, всеки със вкусовете си.

Твърдението ми е валидно, както и да го гледаш. Но и с библиофил става. Или, по-скоро - с bookworm.

Болднатото е смешно показателен довод, за другото - съгласен.

Алекс, последните ти постове ми напомнят на класическия виц за чукчата, който решил да става писател. Написал книга, пратил я в издателството и след няколко дена му се обадил издателя и му казал:
- Много слаба книга. Трябва повече да четете, за да станете добър писател - започнете с Толстой, Достоевски, другите класици...
- Чукча писател, не читател!

shayhiri wrote: Имам подозрения, че Легенда наистина си остава най-добрата за Гемел (поне в конкретния поджанр), така че не смятам да пробвам други от него. Тя бива - като за дебют. (плюсове: някои герои, стегната; минуси: безумни деус екс махини и доста други по-маловажни наративни грешки на начинаещите)

Толкова си далече от истината, че няма накъде повече (за Гемел това), но твой проблем...

Дем, това ми е любимият виц по темата. Бих си го поставил в подписа, ако не беше толкова известен, а връзката с мен толкова очевидна. Така и така го цитира, придържайте се и вие към фиктивния съвет на издателя - четете само най-доброто ("класиката"). Аз винаги това съм правил, особено откакто и пиша. Иначе няма голям смисъл.

Ян, ако твърдиш, че сред Дренайките (и другите епично-биткаджийски) на Гемел има нещо осезаемо по-добро от Легенда, непременно бих го прочел. Простите му стил и история ме устройват напълно, а някои от героите (Друс) са направо иконични. Дори, логично погледнато, би трябвало да се е развил значително след първата си книга - в правилната посока, надявам се. Просто прочетох много оценки, които поставяха Легенда на първо място, а и интуитивно клонях натам.

Аз пък си мисля, че един друг цитат подхожда по-добре на шайхири:

"Клевинджър знаеше всичко за литературата, освен как да извлича удоволствие от нея".

Да, като читател. Важи за (почти) всички писатели, в по-голяма или по-малка степен. Добрата литература, както и всичко останало, си има механизми - особено в наратива. Добрият писател е длъжен да ги знае (поне интуитивно), вижда и използва. Така че често точно това виждам като чета някоя книга: зъбчати колела и предавки. Особено когато не работят добре.

Добрия писател би трябвало да знае къде му е мястото и най-малкото да не се сравнява с богове на литературата като Гемел.

In your face.