Да поспамим за разнообразие (Part 3)
Moderator: Moridin
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
))) Гена! Вот самьие полотенца.. полотенца.. почему самьие??? 
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9062
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Апостолите много се старали,
но ред да сложат тъй и не успяли.
Едно през друго мъжките животни,
се блъскали - разрошени и потни,
кой пръв до щанда да се добере,
и пенис по-голям да избере!
А който грабнел пениса, щастлив
че в блъскането е останал жив,
Оттеглял се зад райските кенефи,
да го оглежда и да му се кефи!
Щом пенисите Господ Бог раздал,
усмихнал се доволен и казАл:
" - Добре направих! Вече всичко живо
ще се оножда и ще е щастливо!.
СамО потомството си ще създава
и мен от тоя труд освобождава!"
Апостолите си освободил,
а сам да си полегне се решил.
Обаче дългоухото магаре,
със всекиго ще спре да разговаря,
По стръмните пътечки – да спортува,
и с магаричкити да пофлиртува:
различни къчове да им показва
и мръсни вицове да им разказва…
И всичко туй го правело с умисъл!
То имало в главата тая мисъл:
“Къде са пенисите? Във чували!
Еднакви ли са всичките? Едва ли!
По-дребните остават по-високо,
а едрите ще паднат по-дълбоко.
Тъй предните ще бъдат ощетени,
а по-подирните - възнаградени!
За да не би и аз да изглупея,
добре ще бъде да позакъснея!”
И с мисълта за пенис по-голям,
пристъпвало магарето едвам.
Помайвало се и привечер чак,
почти с небесния вечерен мрак,
пред божия чертог се озовало
и “- Дай ми, Боже, пенис! “ – изревало!
- “Дай , Боже, пенис!”, вместо “Дай овес!”
Къде бе, Марко, си се моткал днес!
За тебе вече нищо не остана!
И да ми искаш – няма откъде!
Казах ти - няма! А каквато няма,
От него даже Господ не яде!
И няма как - без пенис си оставаш!
А как потомството си ще създаваш
ще трябва да помислим и решим…”
" - Без пенис! Марко! Боже, ти си луд!
Защо изхарчих толкоз много труд,
да се катеря чак до небесата!
И как в катуна си ще се завърна,
щом никоя не мога да прегърна?
“- Къде е пенисът ти?” – ще ме питат,
ще почнат да ме хапят, да ме ритат!
“- И без това ни викат магарици -
поне да бяхме в любовта царици!
Ти с твойта глупост всичко развали –
Живота ни тотално провали!”
Не може, Боже! Ще ме разбереш –
друг като няма – твоя ще дадеш!”
Тоз, който със магарета е спорил,
той знае Господ как се е озорил!
Не бива нито туй, нито онуй.
не може да си Господ, пък без…
“ - Чуй!
Макар и Господ, изход друг не знам,
освен една чинийка да ти дам
и да потегляш с нея на просия.
На който малко повечко съм дал,
дано да ти даде от своя дял!
Дано сбереш достатъчно от туй,
да си слепиш от него собствен!"
Гладувалите хора казват: няма
от просенето мъка по-голяма!
Да би било за друго, иди-доди -
все може щедростта да ги споходи.
А то за пенис! Тюх, да се не види!
Една трохичка даже им се свиди!
Разбират го мъжете, но жените
го гонели далеч от махалите.
Немил-недраг вървял насам-натам,
да се излага и да сбира срам.
Но всяко нещо, туй добре се знай,
че има ли начало, има край!
И нали Господ се е постарал
и милиони твари е създал,
един ще го прогони и овика,
но друг ще се смили, ще го извика…
И тъй като магарето се слави,
че с упоритост всяко дело прави,
къде с упорство и къде със сЪлзи -
паничката успяло да напълни!
Избрал си Марко място край реката,
удобно седнал, плюл си на ръката,
лепил със плюнка, гладил и лепил,
и най-накрая сам се възхитил:
“- Макар и да не е като на слон,
изглежда ми почти като на кон!
Сега се убедих, че който проси,
събира – та не може да го носи!
А онзи, който лъже и краде,
Не ще успее да се наяде!
Навярно всеки мъж ще ми завижда!”
Но гледа- още малък му се вижда!
И тук внезапно го е осенило!
Намазало чинийката с лепило
И нея най-отгоре залепило!..
…
Като разказвам, вярвам ли си сам?
Разбира се!
Чинийката е там -
към пениса му здраво закрепена
И точно на върха му залепена!
Пък и защо народът ще повтаря:
“Съобразителен като магаре!”
но ред да сложат тъй и не успяли.
Едно през друго мъжките животни,
се блъскали - разрошени и потни,
кой пръв до щанда да се добере,
и пенис по-голям да избере!
А който грабнел пениса, щастлив
че в блъскането е останал жив,
Оттеглял се зад райските кенефи,
да го оглежда и да му се кефи!
Щом пенисите Господ Бог раздал,
усмихнал се доволен и казАл:
" - Добре направих! Вече всичко живо
ще се оножда и ще е щастливо!.
СамО потомството си ще създава
и мен от тоя труд освобождава!"
Апостолите си освободил,
а сам да си полегне се решил.
Обаче дългоухото магаре,
със всекиго ще спре да разговаря,
По стръмните пътечки – да спортува,
и с магаричкити да пофлиртува:
различни къчове да им показва
и мръсни вицове да им разказва…
И всичко туй го правело с умисъл!
То имало в главата тая мисъл:
“Къде са пенисите? Във чували!
Еднакви ли са всичките? Едва ли!
По-дребните остават по-високо,
а едрите ще паднат по-дълбоко.
Тъй предните ще бъдат ощетени,
а по-подирните - възнаградени!
За да не би и аз да изглупея,
добре ще бъде да позакъснея!”
И с мисълта за пенис по-голям,
пристъпвало магарето едвам.
Помайвало се и привечер чак,
почти с небесния вечерен мрак,
пред божия чертог се озовало
и “- Дай ми, Боже, пенис! “ – изревало!
- “Дай , Боже, пенис!”, вместо “Дай овес!”
Къде бе, Марко, си се моткал днес!
За тебе вече нищо не остана!
И да ми искаш – няма откъде!
Казах ти - няма! А каквато няма,
От него даже Господ не яде!
И няма как - без пенис си оставаш!
А как потомството си ще създаваш
ще трябва да помислим и решим…”
" - Без пенис! Марко! Боже, ти си луд!
Защо изхарчих толкоз много труд,
да се катеря чак до небесата!
И как в катуна си ще се завърна,
щом никоя не мога да прегърна?
“- Къде е пенисът ти?” – ще ме питат,
ще почнат да ме хапят, да ме ритат!
“- И без това ни викат магарици -
поне да бяхме в любовта царици!
Ти с твойта глупост всичко развали –
Живота ни тотално провали!”
Не може, Боже! Ще ме разбереш –
друг като няма – твоя ще дадеш!”
Тоз, който със магарета е спорил,
той знае Господ как се е озорил!
Не бива нито туй, нито онуй.
не може да си Господ, пък без…
“ - Чуй!
Макар и Господ, изход друг не знам,
освен една чинийка да ти дам
и да потегляш с нея на просия.
На който малко повечко съм дал,
дано да ти даде от своя дял!
Дано сбереш достатъчно от туй,
да си слепиш от него собствен!"
Гладувалите хора казват: няма
от просенето мъка по-голяма!
Да би било за друго, иди-доди -
все може щедростта да ги споходи.
А то за пенис! Тюх, да се не види!
Една трохичка даже им се свиди!
Разбират го мъжете, но жените
го гонели далеч от махалите.
Немил-недраг вървял насам-натам,
да се излага и да сбира срам.
Но всяко нещо, туй добре се знай,
че има ли начало, има край!
И нали Господ се е постарал
и милиони твари е създал,
един ще го прогони и овика,
но друг ще се смили, ще го извика…
И тъй като магарето се слави,
че с упоритост всяко дело прави,
къде с упорство и къде със сЪлзи -
паничката успяло да напълни!
Избрал си Марко място край реката,
удобно седнал, плюл си на ръката,
лепил със плюнка, гладил и лепил,
и най-накрая сам се възхитил:
“- Макар и да не е като на слон,
изглежда ми почти като на кон!
Сега се убедих, че който проси,
събира – та не може да го носи!
А онзи, който лъже и краде,
Не ще успее да се наяде!
Навярно всеки мъж ще ми завижда!”
Но гледа- още малък му се вижда!
И тук внезапно го е осенило!
Намазало чинийката с лепило
И нея най-отгоре залепило!..
…
Като разказвам, вярвам ли си сам?
Разбира се!
Чинийката е там -
към пениса му здраво закрепена
И точно на върха му залепена!
Пък и защо народът ще повтаря:
“Съобразителен като магаре!”
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Из протоколите за ПТП на застрахователни компании в САЩ
"Пешеходецът ме блъсна и падна под автомобила."
"Като се връщах, уцелих друга къща и се блъснах в дърво, което не ми принадлежеше."
"Другата кола се сблъска с моята, без да предупреди за намеренията си."
"Мислех, че прозорецът ми е отворен, но се оказа затворен, когато пъхнах главата си през него."
"Сблъсках се със спрял камион, който идваше отсреща."
"Един камион влезе на заден ход през предното ми стъкло и удари жена ми по главата."
"Този човек беше едновременно навсякъде по платното. Трябваше няколко пъти да лавирам, преди да го блъсна."
"Ударих телефонната будка, докато се опитвах да убия една муха в колата, която ме тормозеше."
"Шофирах от 40 години, когато заспах на волана и така се стигна до катастрофата."
"Отивах на лекар с проблеми в задния ход, когато коляновият ми вал отказа и бях принуден да катастрофирам."
"Като наближавах кръстовището, внезапно се появи знак на такова място, където никога не е имало знак "Стоп". Не можах да спра навреме, за да избягна сблъсъка."
"Бутнах пешеходеца на заден ход, защото не исках да ударя предната броня."
"Автомобилът ми беше законно паркиран, когато блъсна на заден ход другата кола."
"Невидима кола се появи от пустошта, удари автомобила ми и изчезна отново."
"Казах на полицията, че не съм ранен, но когато свалих шапката си, установих, че имам счупен череп."
"Сигурен бях, че старецът никога няма да стигне до отсрещния тротоар, когато колата ми го застигна и го блъсна."
"Пешеходецът не знаеше в каква посока да поеме, така че аз минах през него."
"Видях бавно придвижващ се възрастен господин с тъжно лице, който внезапно се претърколи през капака на двигателя ми."
"Непряката причина за катастрофата бе малко момче в малка кола с голяма уста."
"Бях изхвърлен от колата ми, когато тя излезе от пътното платно. По-късно бях намерен в една канавка от блуждаещи крави."
"Телефонната будка наближаваше неумолимо. Правех всевъзможни усилия да се отстраня от пътя й, когато тя блъсна предницата на колата ми."
"Пазарувах растения през целия ден и се връщах вкъщи. Когато стигнах до кръстовището, едно от тях на седалката до мен внезапно разцъфна, препречи се на погледа ми и не видях другата кола."
"Пешеходецът ме блъсна и падна под автомобила."
"Като се връщах, уцелих друга къща и се блъснах в дърво, което не ми принадлежеше."
"Другата кола се сблъска с моята, без да предупреди за намеренията си."
"Мислех, че прозорецът ми е отворен, но се оказа затворен, когато пъхнах главата си през него."
"Сблъсках се със спрял камион, който идваше отсреща."
"Един камион влезе на заден ход през предното ми стъкло и удари жена ми по главата."
"Този човек беше едновременно навсякъде по платното. Трябваше няколко пъти да лавирам, преди да го блъсна."
"Ударих телефонната будка, докато се опитвах да убия една муха в колата, която ме тормозеше."
"Шофирах от 40 години, когато заспах на волана и така се стигна до катастрофата."
"Отивах на лекар с проблеми в задния ход, когато коляновият ми вал отказа и бях принуден да катастрофирам."
"Като наближавах кръстовището, внезапно се появи знак на такова място, където никога не е имало знак "Стоп". Не можах да спра навреме, за да избягна сблъсъка."
"Бутнах пешеходеца на заден ход, защото не исках да ударя предната броня."
"Автомобилът ми беше законно паркиран, когато блъсна на заден ход другата кола."
"Невидима кола се появи от пустошта, удари автомобила ми и изчезна отново."
"Казах на полицията, че не съм ранен, но когато свалих шапката си, установих, че имам счупен череп."
"Сигурен бях, че старецът никога няма да стигне до отсрещния тротоар, когато колата ми го застигна и го блъсна."
"Пешеходецът не знаеше в каква посока да поеме, така че аз минах през него."
"Видях бавно придвижващ се възрастен господин с тъжно лице, който внезапно се претърколи през капака на двигателя ми."
"Непряката причина за катастрофата бе малко момче в малка кола с голяма уста."
"Бях изхвърлен от колата ми, когато тя излезе от пътното платно. По-късно бях намерен в една канавка от блуждаещи крави."
"Телефонната будка наближаваше неумолимо. Правех всевъзможни усилия да се отстраня от пътя й, когато тя блъсна предницата на колата ми."
"Пазарувах растения през целия ден и се връщах вкъщи. Когато стигнах до кръстовището, едно от тях на седалката до мен внезапно разцъфна, препречи се на погледа ми и не видях другата кола."
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Поздравявам ви с Тъмния... Все така забавен...
Че не си краен тъпак, би трябвало да го приемеш, като комплимент, а това да си тъпак не означава задължително да нямаш знания. Да приемеш, че си класи под мен и си по тъпичък би демонстрирало, че не си човек изграден от комплекси. Защото истината, дори неудобна е добре да се приема, така би могъл и да направиш нещо по въпроса. Ясно, че ти е обидно, но ти сам показваш, че съм прав. Дори може да говорим конкретно за момента, темата не се отнасяше до мен, и беше много долно (за самият теб) да се включиш ТАКА.Според мен ти се обърка, но разбира се ти не можеш да си признаеш, че си сгрешил - защото имаш комплекс. Какво друго се вижда, че си изтупал един тон обиди, защото дотук стига нетъпотата и по-умността ти.
На мен ме ми се налага да драпам и никога не съм драпал, защото при мен интелекта е дори в повече:), а ти не си някой от които бих могъл да получа нещо стойностно от разговора. И в крайна сметка пак ми се наложи да ти обяснявам като на дете:) Не се ли чувстваш малко тъп, да ми сипеш обиди? Да не говорим, че ти си заслужаваш многократно повече, но какво ли бих получил ако взема да те обиждам. И това е само принципно, в конкретния случай се включи като тъпак (какъвто си ми и познат) и си получи определението "тъпак", на основание на което пак ти покапа зеленкава слюнка по устицата, а от пресилени усмивки ще си изкривиш устата. Не е ли видно, че да се усмихваш след всяка глупост е тъпашко, като глупак който е доволен от глупостите си.
Обезателно ме забавляваш, но е тъпашко, а аз от тъпашки истории мога да се забавлявам само моментно.
And you can't dance with a devil on your back...
-
Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Изгубих връзката около осмото изречение, но така и така вече се давех от смях, та си мисля, че всъщност извадих късмет... Не схващам за какво му е на Дилвиш изобщо да отговаря толкова упорито. На такива хора трябва да им се радваш безкористно, не да им тикаш попарващата реалност в лицето. Смятам да основа комитет "Защитете Черньо от жестокия свят!!!", занимаваща се с предпазване от хора като Дилвиш и, в интерес на истината, теб, Роланд. Само му обърквате съзнанието, като спорите с него. Оставете го на мира и се обливайте във всеобхватността на тирбушоноподобната му мисъл!
Тежко е даааа. От де събират сили хора като Дилвиша. Аз немам сили даже да го напсувам пак тоя откачалник. Поне Ip-to му е от БГ са, ма уви инстинкта му за самосъхранение не е увреден и той. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
То това явно е хронично заболяване, момчето явно е загубило досег до реалността, и само чрез заяждане с някого се чувства жив. Ех, наркотиците не прощават, особено по преме на абстиненция ...
Май пак има нужда от един докторски консилиум, а?
Да не оставяме бедната душа на произвола на порока ...
Май пак има нужда от един докторски консилиум, а?
Да не оставяме бедната душа на произвола на порока ...This signature is not yet rated
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 1 guest