ShadowDance

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:04 pm**

За Карса ще е отделна поредица (която определено няма да си купя

).

Spoiler: show: БТВ, това, че Dust of Dreams се води първа част на един роман, разцепен на две (според бележката на Ерисън в началото), значи ли, че няма да има convergence и безспирен екшън в последните 100-200 страници? Силно се надявам да не е така.

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:06 pm**

Доколкото знам, има кънвърджънс, но свършва с клифхенгър.

ЧИСТ И ЯСЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ФТВ (ЗА ПОБЕДАТА, ДЕМЕК)

демек => тоест

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:09 pm**

Е ти не си ли я прочел още цялата?

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:10 pm**

Мне, спрях някъде на около 1/3 и чета Бакър

но горе-долу знам какво става, то за толкова време как да не се спойлне човек

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:15 pm**

Spoiler: show: Сюжетната линия с Икариум става ли смислена в някакъв момент? Защото засега е тотално WTF, нямам идея какво по дяволите става.

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:22 pm**

Spoiler: show: Ти докъде си точно? Като цяло аз докъдето съм, той е в тялото си и обикаля из руините на че'малски крепости, но съзнанието му не владее тялото, защото се изживява като призрак, виждащ не себе си, а седмина други - тези, чиито души чопна, когато всичко се прецака на края на седма. Не твърде изненадващо, повечето от тия пичове всъщност са стари познайници, но те самите не го знаят

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:27 pm**

Spoiler: show: Все още същото става. Не помнех, че беше чопнал душите на седмина в края на седма, но се досещах, че ще да е нещо от сорта. Досега само двама от седмината съм разкрил кои са, не че и съм се опитвал особено...

Мисълта ми е тази сюжетна линия стига ли някаква развръзка или само се шматкат докрая...

Posted: **Wed Jul 07, 2010 2:28 pm**

Spoiler: show: свързана е с линията с децата, които го срещат по някое време, но гледах да не се спойля съвсем

Posted: **Wed Jul 07, 2010 3:50 pm**

Spoiler: show: Има развръзка, има и екшън. Няма да спойлвам повече от това, дочети си я

Posted: **Wed Jul 07, 2010 4:40 pm**

Spoiler: show: Край
на деветото сказание
от
Малазанската Книга на мъртвите

Posted: **Wed Jul 07, 2010 5:07 pm**

Interpreter wrote:
Spoiler: show
Край
на деветото сказание
от
Малазанската Книга на мъртвите

Някой каза ли Еселмонт? Еселмонт първи път?

Posted: **Fri Jul 09, 2010 8:49 pm**

След 850-та страница най-накрая започнаха да се случват важни неща и най-вече да има разкрития от всякакъв род, време беше. Поне разкрития колкото искаш, обаче бая от тях поне на пръв поглед и с моите леко смътни спомени за предишните книги, са доста "в синьото", както беше казано вече някъде по-назад и противоречиви с известното досега. Но има много яки неща, безспорно:

Spoiler: show: Появата на Draconus примерно. Или срещата на Elder Gods.

Само да бяха орязани да речем половината от героите, то бива, бива плява... Аман от поредният рандъм отегчен от живота ветеран, неразличим от предишните 200 или 100-ия tribal warrior, осъзнал, че обичаите им са малоумни...

Posted: **Fri Jul 09, 2010 8:55 pm**

Demandred wrote:След 850-та страница най-накрая започнаха да се случват важни неща ...

...

Spoiler: show: Nah'ruk, Nah'ruk...
Пичове са

Posted: **Sun Jul 11, 2010 12:08 am**

Прeборих Dust of Dreams най-накрая, 1278 страници, не беше лесно. Определено подобрение в сравнение с осмата. Празното философстване е доста по-малко и с една идея по разнообразно, и се случват доста повече неща. Има някои наистина добри сцени, няколко от тях дори не са в последната част на книгата, което беше станало истинска рядкост в предишните томове. Има и една камара разкрития от всякакъв род за всевъзможни въпроси, повдигнати в предишните томове.

За съжаление обаче има и няколко сериозни проблема. Основният за мен е огромното количество PoV герои. Мисля, че бройката им е близо 100 без преувеличение. Неизбежно действието постоянно прескача между през 2-3 страници, макар поне тук а разлика от в TtH има и по-дълги пасажи 7-10 страници с един и същ герой без смяна на гледната точка. От всичките тези герои 95% са практически неразличими един от друг и въобще не ми пука за тях, а на повечето интересни стари познайници е отделено твърде малко място, за да имат някакво читаво развитие. А и все пак това е първа част от последния том, не ми се вижда правилно сега да се въвеждат една камара нови герои, повечето от които се оказват без значима роля в сюжета и са до голяма степен за пълнеж.

Също така на много места имах чувството, че Ериксън си измисля в движение нови неща, без да ги съгласува много с материала от предишните книги. Това може би се дължи донякъде от поизбледнелите ми спомени от предишните томове.

Дразнещо е, че томът завършва с огромен cliffhanger.

Доста сериoзни спойлъри за края на книгата:

Spoiler: show: Битката между гущерите беше OMFG Epic! Обаче поне за мен проблемът беше, че много не ми пукаше за тях, всичките опити на Ериксън да направи Che'Malle по-симпатични с тяхната сюжетна линия дотогава, не бяха особено успешни. А и в един момент стана лек епиц overload, като осъзнах колко нелепо огромни са сражаващите се сили (15 000 от супербойците с дълги опашки, десетки летящи крепости от другата страна, някакви чудошни количества магия и т.н.) .

Като емоционално въздействие битката на Bonehinters срещу късоопашатите беше неизмеримо по-добра, макар и далеч по-малко епична. Много дразнещо, че съдбата им остава висяща...

Другите сюжетни линии:
Баргастите тотално смучеха, добре, че си го взеха почти всички от тях накрая. Сбирщина малоумни варвари, чиито властови интриги бяха може би най-скучната сюжетна линия в поредицата досега. Спокойно можеха да орежат 90% от нея, да оставят само смъртта на Tool и отмъщението му, и да ни спестят 20 ненужни гледни точки и много скука и гнус (hobbling е баси отвратителния обичай, в трети том нямаше и намек за такива неща)

The Snake в началото ми беше много досадни, но постепенно стана интересна и въздействаща. Сцената, в която 4-мата Forkrul Assail бяха отблъснати, беше една от най-силните в книгата.

The Shake са ми тотално meh, има някакви проблясъци от време на време, но бая често се питах какво ме интересуват и какъв е смисъла от цялата тази сюжетна линия.

Bonehunters сюжетът почва много силно с reading-a на Fiddler, после обаче се затлачва с все по-дразнещото "Let's show the viewpoints of 35 battle-weary soldiers in a row, ruminating about Life, Universe and Everything, in the most downbeat manner possible ". Как пък няма един оптимист или веселяк в тая армия (освен Hedge, който управлява тотално). Тъкмо почва раздвижването на този фронт и идва поредното така удобно convergence свързано сюжетно съвпадение и битката с късоопашатите. Надявам се все пак да са оцелели достатъчно от армията, че да са все още фактор в сюжета, ще е много тъпо след толкова томове развитие Боунхънтърите да си заминат след случайна среща с появила се изневиделца огромна армия гущери.

Icarium сюжетът си беше WTF почти до края, но поне завърши силно.

Posted: **Tue Jul 13, 2010 1:56 pm**

Този наистина ще вземе да надмине Джордан (RIP)

ShadowDance

Malazan Book of the Fallen, Part II