ShadowDance

Протестирам! Salaryman Kintaro е ОГРОМЕН ЕПОС за най-мъжката salaryman сфера - строителната индустрия - и като такъв има имунитет срещу всякаква критика! Да не говорим за още по-епичните сцени с горди байкъри, борещи се за свободата на свободата! Освен това се засягат СЕРИОЗНИ теми като гордостта на японския работник, нуждата да СИ ВЛЮБЕН в строителната индустиря и най-вече - в компанията, на която ще отдадеш живота си в името на КАРИЕРАТА! Между другото за това аниме може да се говори само с удивителни!!! Особено удивително е как всички жени, от малките ученички, през сластните недостижими красавици, та до дъртите бабички, неизбежно искат да ебат Кинтаро от пръв поглед, а останалите горди мъжаги от строителната индустрия могат само да му завиждат на късмета, че е ТАКЪВ ЯК ПИЧ! И разбира се, имаме еднинга, който може да накара Гакт да се простре на земята в богоговение!
10, не 11 от 10!

п.п. В качеството на ендинга можете да се убедите тук:
http://www.youtube.com/watch?v=gHD2_Cmbw0E (почва 4:55)

Кво ви казах? Брейн демидж...

Аз пък вчера изгледах първият мач на Иппо от Rookie Championship.

AlDim wrote:
п.п. В качеството на ендинга можете да се убедите тук:
http://www.youtube.com/watch?v=gHD2_Cmbw0E (почва 4:55)

Не, наистина, КАК сте успяли да го изтраете тва цялото? То е безумно.

Ми Александър искрено се забавляваше от простотията, а мен ме болеше много, но понеже съм самоунищожителна по природа, продължих да го гледам, както казах от научен интерес и фасцинация. Някак до края не можах да повярвам, че е възможно да съществува такова нещо и с всеки епизод проверявах дали не съм в грешка нещо... Навремето така гледах R.O.D. сериала и бях на прага на смъртта, когато Всевишният явно реши да се намеси и да ме спаси и прецака ДВДто с последните 7 епизода, така че не можах да го довърша.

Към вродената ми склонност към фасцинация от такива неща се наслагва и доста разболяващия навик да довършвам започнатото. От малка съм така. В 9ти клас се хванах да чета Дон Кихот - пълното издание, дето е два дебели тома. На средата на втория се разревах, щото проклетата книга не щеше и не щеше да свършва, а ми беше толкова болезнено скучна. И така, ревях и четях. И я довърших.

Но държа да отбележа, че се уча малко по малко да обичам себе си и да се грижа за здравето си. Почнах преди известно време да дропя анимета, които са ми твърде скандално тъпи, без да ми събудят научния интерес.

Amelia wrote:В 9ти клас се хванах да чета Дон Кихот - пълното издание, дето е два дебели тома. На средата на втория се разревах, щото проклетата книга не щеше и не щеше да свършва, а ми беше толкова болезнено скучна. И така, ревях и четях. И я довърших.
.

Ба това е единствената книга тая година която не съм прочел два-три дена преди да я учим. Нема такава глупост. Не ми пука че е класика скучна е като Дядо Горио. Пък и как може Тартюф и Хамлет да са класика а да са толкова интересни?

Курау се оказа поредния претенциозен посредственяж на Боунс. Последните му 5 серии ставаха за гледане, но останалите бяха леко трудни за понасяне. Твърде много драматизирана драматична драма, сълзи, сополи и маморване. Твърде непоносими (или безлични) персонажи. Твърде много клишета от сякъв характер. Твърде предвидим и скучен сюжет. Твърде много епизоди, в които не се случва нищо съществено.
Артът е красив и музиката е хубава и въздействаща, но те Боунс поначало си ги умеят тея неща. Съжалявам че си похабих уикенда с това и мисля да продам бокссета на И-бей.

Salaryman Kintaro е доказателство за това, че тъпизми се произвеждат във всички жанрове и за всяка публика. То е демонстрация как сейнен заглавие може да е в пъти по-наивно и по-елементарно от кодомо или шонен/шоджо...

Странно е, че има хора, които смятат Salaryman Kintaro за много подобно на GTO.
Да, имаме двама delinquent-ти без образование и стабилна работа...и двамата трябва да пробият в непозната и неподходяща за тях среда...и двамата успяват...но във всяко останало отношение заглавията са абсолютни антиподи...

Апорпо, смятам че предупредих няколко пъти Амелия за SK, но явно не ми е хванала вяра ...Е, щом с AlDim са го изгледали от чисто научен интерес и дори са го намерили за уникално патологичен случай, значи е било добре, че не са ме послушали

Може би тук му е мястото да споделя впечатланието си, че Moonlight Mile е замесено от същото тесто, като Salaryman Kintaro. Разликата е, че сетингът е със sci-fi насоченост и че от време на време действието се развива в космоса.
А пък някои фенове на Moonlight Mile дори го сравняват с Planetes .
Да има една-две сходни сцени, но по съдържание Moonlight Mile = Planetes за мен е точно толкова вярно, колкото Salaryman Kintaro = GTO.

Изгледах първите 2 епизода на Hourou Musuko. Като впечатления мога да кажа, че напълно разбирам защо го намират за толкова добро. Рядкост е едно аниме на е направено с толкова много подтекст, вместо очевидно казване и визуализиране на нещата и сдъвкване на всичко (имам предвид емоционално, не сюжетно). Изключителна визия - деликатност в пастелни тонове, които предават някаква топлина и мекота на всичко. Музиката е супер на място и героите са направо невероятни. Не се вижда често третиране на толкова деликатни теми с такъв тънък усет за детайл и емоция. Дано продължи в същия дух.

Някой случайно да може да сподели впечатления от сериала "Mononoke"? Сега свалих първия епизод и ще го видя след малко. Покрай коментарите в Замунда съм се настроил за абсолютна психария. Анимацията изглежда много странно, между другото - все едно е рисувана върху оризова хартия или нещо подобно.

Аз го чаках Мононокето с голямо нетърпение, защото то се явява цял сериал с шамана от Бакенеко историята от Ayakashi - Samurai Horror Tales. А аз Бакенекото го обожавам - жестоко е направено. Та очаквах и Мононоке да е така. Запазили са якия арт, но всичко останало е доста по-зле. Много ми беше скучно.

Изгледах едно кодомо филмче (защото ми го похвалиха) - Welcome to the Space Show http://anidb.net/perl-bin/animedb.pl?sh ... e&aid=7231

Историята си е с елементарно (възпитателно) послание, сюжетът не блести с оригиналност...но пък визията е доста шарена, оригинална, комплексна и очевидно скъпо направена. Безброй локации с уникална архитектура. Музиката също беше сложена много на място.

Не е шедьовър, но пък е любопитно за гледане. През тези 2 часа и 16 минути си прекарах добре.

А аз изгледах освен One Outs и филма Summer Wars, който се оказа много сладурски, макар и наивен. Цялата история с инвейднатата виртуална реалност беше тъповата, обаче това семейство с Влиятелния Матриарх беше толкова яко! Бабиерът риташе задници!

едит: Първите 2 минути на Катанагатари ме отнесоха. Спрях анимето и сега ще си ги пусна пак. Дано и нататък да има толкова епични сцени.

Гледах първите два епизода на "The Heroic Legend of Arislan". Вярно е, че не съм гледал много анимета - всъщност не съм сигурен, че имам и десетина сериала зад гърба си - но все пак ми се ще да споделя, че това се очертава като най-епичното аниме, което съм гледал изобщо. А ако смятате да го гледате, намерете си версия с оригиналния звук задължително. Английското озвучаване е кошмарно - може би най-ужасното, което съм чувал през живота си, а съм гледал купища бойни филми, озвучени некадърно на английски. За щастие mkv-то, което свалих, има втора звукова пътечка с японския говор...

Summer Wars си е доста добро...много хора го обявиха за абсолютен шедьовър. Докато им обяснявах, че все пак не е, може би не се разбра колко го харесвам .

Katanagatari и аз чак вчера го подхванах. Засега съм му изгледал само един епизод. Изкефиха ме предимно диалозите и сладурската полушеговите игра на сеютата, която контрастира с мрачната тематика и политическите интриги. (Изпълнението на актьора дето играеше нинджата ме надъха най-много.) Екшън сцените са кратки, динамични и много добре замислени/анимирани, но според мен не са истинският център на заглавието.
Това което ми прави кеф е, че някък историята хем е типична средновековна костюмирана драма, хем се бъзика с този жанра и иронизра поведението на героите...а да не казвам колко често самите герои се самоиронизират .