ShadowDance

Уж лятото втората... Ако са добри продажбите на първата...

Ако е лятото супер. Ама ако тепърва чакат да видят продажбите как са, не го виждам да стане дотогава.

Сега, само няма да ми се смеете ей!

Та нямам си работа вчера и дочитах една книга на Пратчет. Тамън да почвам следваща негова и реших малко да разнообразя малко. Реших, че ще взимам "Вещерът" и отивам в "Хеликон", обаче предния ден прехвърлях стари броеве на списанието и попаднах на статията за Айзък Азимов и си викам чакай само да погледна има ли я тая прослувута "Фондация". Зачетох се малко и "Вещерът" леко отпадна като закупуване, по лошото обаче е че от вчера, вече не си дигам телефона и не отговарям на скайпа, тва била голяма книга бе!
За уточнение не съм я зачитал защото май не си падам по научната фантастика, но май това отива на промяна.

Едно време Фондациите ги уважавах много. Само като се сетя с каква мъка ги събирах. Хубавото е че сега си ги има събрани всичките. А стария Азимов още можел да запалава хората по фантастиката явно.

Добре тези Фондации четивни ли са в 2008? Смисъл ще ги чета ли до край? Интересно ми е, защото винаги са ме блазнели двете издания на Бард.

Не мисля, че твърде много ше ти харесат. На мен са ми много любими, ма то е щото като много малък съм ги чел. Кефят като цяло, но са доста суховати в типичен Азимов стил. Първите и последните две са по-добри, те са писани по-късно от оригиналната трилогия, която е по средата.

Мен също ми харесват доста - първата наистина определено е най-добра, иначе точно този суховат, ба ли го, документален и изчислителен стил ме кефи доста.

Ако се отнася до стил, на мен ми харесва най-вече първта книга (озаглавена просто "Фондацията"), главно защото тя на практика всъщност е съвкупност от няколко разказа, а както вече споменах, Азимов е далеч по-силен в кратката форма. Да не говорим, че точно от тази книга е една от любимите ми фрази - Violence is the last resort of the incompetent ("Насилието е последното средство на некомпетентния."), която не малко време използвах и като подпис (може би трябва да я върна).

От останалите книги от поредицата, писани главно през 80-те, като че ли най-много ми харесва Forward to Foundation (мисля, че у нас беше преведена "Битката за фондацията", ама ме мързи да си ровя из библиотеката), която разказва най-вече за Хари Селдън. Все пак като цяло поредицата си заслужава, да не говорим, че Азимов я е свързал постепенно с останалите си поредици, като например тази за Илайджа Бейли, а и по не толкова пряк начин - с всичките си разкази за роботи, има и романи, които се развиват по времето на Транторската империя, което си е забележителен труд, все пак. И в края на краищата, хубавото е, че историята приключва логично, въпреки че последното изречение от Foundation and Earth ме кара да си мисля дали все пак Азимов не си е мислел за продължение ...

Никола, ако въпросът ти е дали книгата е свързана по някакъв начин със света преди години, когато Азимов я е писал, дали книгата не е била нещо особено тогава, което да не е сега, дали не е била някакъв вид първа или нещо такова, а вече да не прави толкова голямо впечатление - ами... според мен поне не е така Идеите във "Фондацията", както и в повечето книги и разкази на Азимов, не са фантастични, а са човешки; точно във "Фондацията" той описва по-скоро проблеми на общества и системи за управление, а не холографски записи и лазерни пистолети (макар че и двете ги има). Да, стилът му може би е малко странен за несвикналите, но и на мен, също като на Живик, и стилът много ми харесва.

Забавното е, че преди три-четири седмици, като си разглеждах книгите, попаднах на "Forward the Foundation" и си я препрочетох за нощ-две - и си припомних колко много ми харесват много умело включените връзки с другите цикли във вселената на Азимов, които и Живик споменава

Днес свърших "Прелюдията" и започнах "Битката", до тук много добре се движи.

Muad_Dib, пробвай я мисля че няма да се разочароваш.

"Хиперион", за кой ли път

Още съм на Малазана. Книгата найстина ми харесва, написана е много добре, харесва ми тази

Spoiler: show

намеса на боговете

.
Само, че сериозно ме дразни как не биват разкрити нещата. Говори се за някакви планове в продължение на десетки страници, което мене лично много ме дразни.
Например:

Spoiler: show

Ралик и Мурильо имат някакъв план. Нещо правят заедно, и Круппе го забелязва и Крокъс. Добре де, ама какъв е тоя план? Само те гложди отвътре. Първо, помислих, че е свързан с монетодържача( почти съм сигурен , че е Крокъс), ама от друга страна трябва да го пазят и Круппе и Кол, които пък не участват в това наговаряне между контето и убиеца.

Друго:

Spoiler: show

Не спира да ме гложди каква е ролята на Сори в цялата книга? Защо толкова години е из армията? Защо е в легиона на Уискиджак? Има ли някакъв план или просто Въжето го кефи да е жена?

Друго:

Spoiler: show

Каква е тази сделка между Мостоваците и Хеърлок? Защо му помогнаха да си премести душата?

Друго:

Spoiler: show

Защо Хеърлок иска Татърсейл мъртва? Сигурен съм, че я иска, беше написано как си го е помислил след нападението на хрътката.

Друго:

Spoiler: show

Защо Оппон спаси Паран?

Искам да попитам дали тези неща ще бъдат разкрити, тъй като найстина ме дразни да не разбирам причините на героите да правят едно или друго нещо.

@Stoly Пич, чети стига задава глупави въпроси. Ако четеш внимателно няма да питаш за повече от половината неща, а останалите ще ти се изяснят.

Yan wrote:@Stoly Пич, чети стига задава глупави въпроси. Ако четеш внимателно няма да питаш за повече от половината неща, а останалите ще ти се изяснят.

За някои от тези неща имам преположения, но найстина ме дразни да съм в такова неведение. Все пак книгата много ми харесва и горещо се надявам да намеря отговорите на тези въпроси.

Stoly wrote:За някои от тези неща имам преположения, но найстина ме дразни да съм в такова неведение. Все пак книгата много ми харесва и горещо се надявам да намеря отговорите на тези въпроси.

А пък мен неуместното изписване на вирнато мустаче над "и" ужасно ме дразни