Amikae wrote:
Ся за целият тормоз в училище, аз лично смятам, че имат вина хората, които възпитават децата. Моите родители, примерно, са много приятни и неагресивни хорица, но аз от 1 до 5 клас бях изродче. Тормозех деца, съученици, разкървявал съм носове просто щото така ми е скимвало. И аз не знам защо, не помня вече, но съм го правил.
И отново родителите ми от най-ранна възраст са ми набивали в главата, че момчетата никога не трябва да плачат и когато циврех се държаха с мен все едно съм мръсен и не щат да ме пипнат. Suck it up, дет се вика.
Според мен единственият начин да е допустимо за мъжете да показват и по-чувствителната си страна, е да няма хора, които да се възползват от това, но такъв перфектен свят няма. Затова и нещата не стоят по този начин.
Радвам се, че си успял да направиш връзката между изискването мъжете да не са чувствителни и фазата "искам да пребия всичко живо". Винаги ще има някой, който иска да се възползва от слабостта си. Въпросът е да се обградиш с хора, които няма да се опитват, а не да направиш себе си безчуствен пън. В тази връзка, винаги ще има и някой, който иска да се възползва и от агресивността, мачизма ти и всякакви обратни на чувствителност твои качества. Това че си много корав пич няма да попречи на хора да се възползват по друг начин от теб, често използвайки именно коравия ти мачизъм - визирам футболни агитки, националисти, престорени приятели или ако щеш определен тип жени.
И ако си говорим честно, не виждам защо трябва да се сърдя, че някоя жена е предпочела мъж, който е по-висок, по-здрав физически и има по-завършен характер от моя. Това са си все обективни причини за да вземе тя този избор.
Не, ти нямаш право да се сърдиш дори ако го е избрала, защото може да си мърда ушите повече от теб, колкото и идиотски да е критерият. Но не е в това въпросът. Физическата сила е някакъв чисто еволюционен критерий, който вече няма чак такова значение. Жената избрала двуметров културист може да е безкрайно нещастна, тъй като едва свързват двата края с заплатата на бодигард в долнопробно заведение, и освен това я бие веднъж седмично за норматив като наказание за това, че изкарва повече пари от него и скапва патриархалния модел. Общите им интереси се изчерпват с това, че и двамата обичат шопска салата, в останалото време той не иска да се занимава с "женски капризи", а тя не иска да слуша за "мъжки работи". В същото време приятелката й, избрала слаботелесния лузър, който плаче на филми, продължава да гледа филми заедно с него, кефят се на едни и същи неща и всъщност си осигуряват по-добър живот, понеже слаботелесния лузър е набивал знания и умения вместо анаболи и в крайна сметка всъщност е лузър само за комплексирания мачо от първия пример. Така, преди да си ме обвинил в меркантилност, причината въобще да споменавам неща като изкарвани пари е презумцията, че физическата сила е обективна причина да предпочетеш някой, поради факта, че той може да ти осигури по-добър живот (по-добър ловец и земеделец е), което в сегашните условия въобще не е пряко свързано.
Слабохарактерните хора винаги ще обвиняват другите за собствените си недостатъци. Някакви тлъсти жени по цял ден жулят шоколади и после реват, че не ги приемали такива, каквито са. И що да приемам такава свинщина? И на мен ми се ядат шоколади и пици, и искам цял ден да лежа по гръб и да джиткам на плейстейшъна, ама не го правя. Сутринта ставам в 7:00, 6 дни от седмицата, за да отида на фитнес преди работа, имам хранителен режим, който спазвам и бачкам 6 дена в седмицата, и се прибирам от работа около 20:30 - 21:00. Изобщо не приемам, че някакви хора ще са специални снежинки и няма да се бръснат, ще ядат колкото си искат, ще бачкат 5 часа по-малко от мен, ама ще им плащат същите пари и т.н. Ако не искат да се трудят, да си тънат там в посредственост, изобщо не ми пука.
Преди известно време в нета беше нашумяла снимката на една много добре сложена мацка с три малки деца около нея, едното - бебе и надпис отдолу "А какво е вашето извинение?". В смисъл, тя е майка на три деца, последното родено наскоро и въпреки това не се е запуснала и е влязла във форма скоростно. Е, оказа се, че цялата история прелива от лицемерие, доколкото мацката е нашумял професионален фитнес инструктор и работата й е да бъде във фитнеса по 8 часа на ден. Горното малко ми напомня тази логика.
Като начало, идеята че всеки, който няма тяло на манекенка жули шоколади и не си мръдва задника е просто невярна. Да, трудно ще станеш 150 килограма с пиле и салата, но познавам поне две момичета, които са сложили по 20 килограма отгоре след терапия с медикаменти за съвсем различни неща. Има хора с ужасна наследственост - ако ти без режим би качил (или свалил, не знам с каква цел тренираш) 10 кг, те биха ги заковали на двойно и тройно повече, просто защото природата им е дала късите клечки. Отделно метаболизмът ти може да се промени от някакви на пръв поглед несвързани болести, което още повече усложнява сметките.
Но да речем, че нямаме никакви странични влияния (което реално го няма в природата, но карай). Не виждам с какво задникът ми е толкова специална снежинка, че трябва да му отделям повече време, отколкото на приятелите си, семейството си, повишаването на квалификацията, общата култура или каквото и да е. Няма лошо ти да смяташ, че задникът (или бицепсите, коремните плочки или каквото там) ти е най-важното нещо, което трябва да развиваш, но да ми казваш, че съм длъжна да правя същото, иначе не струвам, е просто нахално. И да, знам, че не беше лично към мен, но нали разбираш, че за някого твоята генерализация ще се окаже лична.