Тоя месец гледах следните неща:
Salaryman Kintaro - изтеглихме го, щото Александър търсеше нещо, с което да си залъже глада за ГТО, след поредното му преизглеждане. Курец. Нема такъв брейн демидж и малоумен патос. Имаме някъв овдовял бивш байк генгър, който решава да стане саларимен, за да си гледа детето. Той е МНОГО корав и легендарен пич. И става саларимен в една от многото строителски фирми в Япония, които се занимават по-скоро с развъждане на МНОГО корави пичове, отколкото със строеж. С много патос, ала Крайинг Фрийман, ни се разказва за трудната съдба на саларимена, а Кинтаро рита гъзове и чете морални лекции под ебаси патетичния музикален съпровод. А аз оставам с впечатление, че гледам мъжкия вариант на някое женско булевардно романче. Щото Кинтаро е центърът на вселената на всички жени и мъже в сериала, точно както малоумните, неставащи за нищо героини на тези четива са в мислите и устата на всички останали персонажи в тях. Ендингът би могъл да ви каже повече отколкото аз мога да изразя с думи, но не успях да го намеря да ви го пусна. Епохален е. Аз догледах сериала до края от научен интерес. Fascinating!
Arakawa Under the Bridge 1 и 2 - нелошо аниме с наистина много гениален първи епизод. Нататък също беше яко, ама не чак толкова. Имаме някви психопати от всякакъв тип (разпознах параноя, делюзия, посттравматично стресово разстройство и различни обсесивно-комулсивни разстройства), които живеят в техен си свят под един мост. И там ги налазва главният герой (някъв богаташ с болестно чувство за отговорност), който се забива с една мацка (която твърди, че е от Венера) и започват да си ескейпват реалността заедно. Анимето е правено от студиото и режисьора на Сайонара Зецубо Сенсей и съответно прилича бая на последното. Има симпатични персонажи и готин хумор, ма нещо позацикля от време на време. Втори сезон свърши в нищото, очакваме трети.
Durarara! се оказа прехвалено, както и предшественика му Baccano!. Бакано по ми хареса. Това имаше доста обещаваща история, която после затъпя, щото се заби в някви гимназистки шитз на тримата главни отвратяги, вместо да си продължи с готините персонажи. Харесах си две човечета от там - едното е дулаханката Селти (дулаханите са някви ирландски митологични същества без глава - държат си главата в ръце, яздят безглавите си коне и посещават домовете на хора, които скоро ще умрат), а другото е Шизуо Хейваджима (пич с МНОГО тежки енгър мениджмънт проблеми). Аркът, в който дулаханката си търсеше откраднатата глава, беше много як. След него настъпи пълна дупка, уви. Ето ви една много любима сцена от анимето, само не се зарибявайте от нея - не е цялото такова:
http://www.youtube.com/watch?v=eUlZ9qMeCVU
Spice and Wolf 1 и 2 - и то се оказа прехвалено. Няква много логически инконсистентна история за логически инконсистентен търговец и логически инконсистентна езическа богиня-вълчица (в човешки облик, клониран от Люси от Елфен Лийд, блех), които се шляят по света, правейки логически инконсистентни сделки и изпадайки в любов един към друг по логически инконсистентен начин. Но е много лежерно, с много красиви бекграунди и с приятен европейски средновековен сетинг (отпреди средновековието да стане особено средновековно). Май ще има трети сезон и ще го гледам.
Сега ще си пусна Kurau Phantom Memory, че го закупихме наскоро - беше в разпродажба за 15 кинта, всичките дискове + брутална твърда красива кутия. Александър обеща, че ще ми хареса. Дано.