Ся, и аз да кажа. Значи, тая рестрикция правителствена, дето бял свят не видя, е поредната демонстрация на всепомитащ дебилизъм. Просто у нас имаме предостатъчно закони, подзаконови актове, наредби и пр., чието спазване няма дори и пожелателен характер. Добре, забраняваме пушенето. И к'во? Покрай спирките ще минават ченгетата със светнали буркани и виещи сирени и ще ловят нарушителите ли? А стига бе! Как ще забранят на рандъм лелка/чичко/малолетно келешче да се развяват по улицата с живителното фасче в ръка? Поредната глупост, илюстрираща българщината. Навремето имаше един лаф: "Москва като пръдне, ние се насираме." Днес се ослушваме за изпуснати чревни газове откъм новата ни европейска рода, че да не се посрамим и пак да се насерем. Същото като с акциза върху домашната ракия - ебаси и простотията.
Обаче иначе помещения, в които и една молекула кислород не може да бъде открита и след най-щателната проверка, мен ме отвращават. Познатите ми, които пушат, са достатъчно културни хора, че като сме в компания да не бълват отгоре ми, да димят на отворени прозорци и изобщо гледат да не ми пречат. Само че, дето Рол вика, не мога да си обясня защо, Божем, трябва заради нечии прищевки да се чувствам зорлем инвалид и да се надявам някой да построи рампа, по която да мога да мина с инвалидната си количка, или иначе казано - да се направи заведение, в което да мога да ДИШАМ без помощта на специализирана апаратура, и след пребиваването ми в същото заведение да не се налага да минавам телом и духом през химическо чистене, та да се отърва от пластовете никотин в косата и дрехите ми.
Съгласна съм, пушенето кефи. Тоест, кефи ги хората, които пушат. Нямам нищо против да си пушат. Истерията с вредата от тютютнопушенето ми е смешна, непонятна и измислена. Е, да, ако пушиш по три кутии на ден, вероятно нищо добро не те чака, но е смехотворна тази тенденция, която се опитва да втълпи, че една цигара=три дози от полония, убил Литвиненко. Обаче аз пледирам за следното: човек, след като се отдава на някакво удовлствие, да бъде така добър да не ми пречи. Аман от егоцентризъм. Ей това ни е проблемът - всепомитащият егоцентризъм и абсолютната неебателност спрямо всички останали. Ми намираме се в заведение, ебати, що трябва аз, дето не пуша, да се изнеса, понеже някой си го кефело да пуши? Защо трябва АЗ да се съобразявам, не е ли по-лесно оня да си изпуши цигарата навън, или поне, за Бога, да не ми дими в лицето? Ами ако на мен ми е приятно да слушам аржентински танга и вляза в заведение, надула плейъра така, че да свалям самолети? Нека някой да ме накра да го спра! Ми приятно ми е! Ами ако на Петко му прави удоволствие да пърди, трябва лид а се съобразявам?! Ами ако отида на опера, а пред мен седне индивид, който люска кисел чесън, щото той така разбира удоволствието?! Е с какво се различава поведението на пушачите от горепосочените, искам да знам! С нищо. Кеф им е да превърнат всяка налична стая в лисичарник, а мен като ми е кофти - да мра. Е ми аман от егоисти и бактън от хора, които не подозират за съществуването на думата "компромис"!
