По ред на номерата:Scourge wrote:твърде лесно забравяте, че киното е преди всичко визуална медия (заменете с "изкуство", ако ви влече *shrug*) и чак след това сторителинг или квото там друго търси човек в него.
както и да е, и тук детайлите са част от общата картина, но за да го забележи човек трябва да си отклони вниманието за момент от търсенето на изкуствени кусури :Р
а прословутата символика на цветовете в Герой се надценява масово. някой умник някъде им е принадил смисъл изхождайки от китайската традиция и всички блеят след него като стой та гледай (да, наистина не е трудно да се върже човек, имайки предвид целия "гранд дизайн" на филма). Крис Дойл (*пада на колене и удря три пъти чело в пода*) собственоустно заяви, че цветовете в Герой са избирани с чисто визуална цел без подтекст. period.
а ако дагерите са визуален кич..ми дай боже повечко кич тогава.
1) Киното НЕ Е преди всичко визуално изкуство, то е ИЗЦЯЛО смесица от визуално, звуково и смислово такова БЕЗ превес на който и да е от тези елементи (изключая 97% от холивудската продукция, която си остава една все по-доскучаваща гола визуалност). Детайлите в точно този случай не са част от обща картина, а са наблъскани за по-шаренко. Обща картина просто няма, че да са част от нея.
2) Силно се боя, че в този филм през първата му половина поне търсех все позитивни неща, по простата причина, че Герой ми хареса много и се опитвах да се самонавия, че и тоя е добър. Не можах. И до читав не го докарах.
3) Символиката на цветовете в Герой може да е изимслена и прехвалена, но беше а) стилна; и б) възможна за интерпретиране като съществуваща. То и това е признак за добрия филм - възможността да намериш в него нещо ценно, незаложено от автора. А оня там, дето не съм го и чувал, какво бил казал, има малко значение за мен, ако съм намерил нещо достатъчно ценно за себе си във филма.
4) Да, бая кич и честно казано ми е безразлично дали ще има повече такъв, защото аз поне на следващия филм на тоя младеж доста ще се замисля дали да ходя.