ShadowDance

Имаше си доста самоирония в Константин, as far as a cheesy comics movie could go at all. Ся ако под "къде" имаш предвид цитати с точно екранно време, малко няма да стане, но като цяло филмчето само забавлява и не успя да ме издразни с нищо, за разлика от практически всяка друга комиксова адаптация, която съм гледал, а Киану Рийвс просто си е cool, колкото и да е некадърен.

Това за Birth не звучи зле, намира ли се по нета?

Morgana wrote:Всъщност смисъла на филма е точно в образа на Ана. Във въпроса възможно ли е да има толкова голяма любов, че никога и при никакви обстоятелства да не можеш да забравиш любимия? 10 години след смъртта му копнежът и желанието все още да съществуват с такава сила, че да приемеш абсурдната идея да се влюбиш в 10-годишния "прероден" Шон и то дотам, че да решиш да избягаш с него. Помисли си само за сцената в банята, когато Ана говореше на Шон как след 10 години той ще бъде на 21 и "всичко ще е наред". Беше забравила времето, собствените си години, коя е, кога е и каква всъщност е действителността. А още по-болезнено беше да разберем, че човекът, когото Ана така дълбоко обича, дори не е заслужавал тази любов, предавайки я дотам, че да даде писмата на Ана на любовницата си. Много силна драма, според мен. А краят, признавам, не разбрах смисъла, но ме остави с разнопосочни чувства. Очаквам ДВД-то, където, ще видя и алтернативния, режисьорски, край.

Всъщност, какво са се опитали да покажат ми стана доста ясно, въпросът е, че логиката във въпросният филм куцаше толкова много, че мен направо ми идваше да се смея на места. Така и не стана ясно това наистина ли е прероденият Шон или някакво хлапе-измамник намерило заровените писма, а само с няколко специфични въпроса (за физика, защото нали бил физик, или да речем за сексуалния им живот ) зададени от Ана това щеше да е изяснено без никакво съмнение. Но не, трябваше да има Загадка (tm). Мразя, ама много мразя филми, на които им липсва вътрешна логика и разчитат зрителят да си затвори очите за недомислиците в сценария. А и решението на режисьора въобще да не ни покаже дори лицето на Шон или моменти от времето, когато са били щастливи с Ана, доста затрудни способноста ми да се затрогна от нещастието им. А сцените в банята бяха направени главно, за да създадат скандал сред пуританите и да привлекат внимание към филма.


За Кидман нищо не съм казал, добре се справи, само че съм я гледал да играе и далеч по-добре, а и в много по-добри филми от Birth и затова не се впечатлих толкова.

BTW, "Глутница Кучета" sux big time.

Това за Birth не звучи зле, намира ли се по нета?

Да, има го на арената.

Хехе, не тази сцена за пуританите, другата имах предвид, в която нямаше нищо скандално, чист разговор. Ми разбире се, че беше истинския, толкова неща знаеше, които нямаше как да разбере, ако не е той.
Е, аз по друг начин го възприех филма, но то това е естествено.

Mor, завиждам ти, че можеш да се кефиш на филми като Константин. Аз умрях от скука. Единствено правилната комиксова адаптация е Sin City. Преди няколко дни разбрах, че и Sky Captain..., за който писах преди, бил по комикс. Ами сега вече го приемам по по-различен начин. Там са се опитали да направят също правилна адаптация, но леко не са успели. Виж, Родригез по-добре си е свършил работата.

Мня... Напоследък съм много запален фен (т.е. повече от обикновеното захласване) на Моника Белучи. Изтеглих си 'Малена' и 'Необратимо', изгледах ги и ... знам ли, продължавам да съм й много голям фен. 'Малена' беше леко плитичък, но симпатичен като цяло, но 'Необратимо' ме потресе истински... Много тежък филм. Хареса ми начина на заснемане, актьорската игра... ужасно разтърсващ филм и то не толкова заради някакви философски откровения, а поради директни картинни манипулации , които директно ти бъркат в душевното спокойствие. Създавайки ти чувство за дискомфорт, объркване и т.н....

Не знам дали съм свикнала (въобще на такова нещо свиква ли се, а и трябва ли) на насилието по филмите и си мислех, че каквото и да става на екрана няма да ме засегне, но ето че този филм успя. Беше грозно, болно, покъртително, дотолкова, че дори не те оставя да се разплачеш...

Значи не е за мен. Продължавам да смятам, че филми като тоя и "Страстите Христови" (дори и да не може да се прави директно сравнения между двата) категорично се провалят да отговорят на въпроса "Защо?".

Прав си, специално за 'Необратимо' (да не задълбаваме за 'Страстите'), наистина не казва 'защо', то просто се случва. Но в случая не мисля и че е нужно да ти се обяснява 'защо', идеята е по-различна, предполагам...

Между другото историята в 'Необратимо' е заснета отзад-напред, а камерата се движи по особено болен начин - върти се доста, докато ти се завие свят. Целият филм е много мрачен, червено-черен...

Та смятам, че филмът ти натъртва на резултати, последствия от една трагедия (съдейки по точно този странен начин на заснемане) и въобще и не търси да обясни защо се случва така... може би лошо стечение на обстоятелства или нещо такова...

Беше грозно, болно, покъртително, дотолкова, че дори не те оставя да се разплачеш...

Нещото, което беше болно, грозно и покъртително тъпо е самият филм, мен ако питаш. Не че го изгледах целия, но и колкото видях ми стигаше да го поставя на много почетно място в класацията за най-лошите филми на всички времена. Дай да покажем действието на обратно (не че имаме идея защо, но нали така е модно), но и надписите да са на обратно, защото сме много оригинални. А ако толкова искам реалистично насилие, ще си пусна да гледам новините.

Твое право да не ти харесва. А и не съм подхождала към филма с идеята, че видиш ли, понеже ми се гледа насилие ще хвана точно този филм да гледам. По-скоро заради Моника, харесва си ми като излъчване и външен вид.

И надписите и начинът на заснемане бяха съвсем в тон с цялостната история и атмосфера, не мисля че някой е целял перчене или следване на модата (бтв тва че било модно са глупости).

Тогава ще ме просветлиш ли защо трябваше историята да се показва в обратен ред? На мен това ми се стори ужасно самоцелно.

Елейн, не ме разбра. Този тип филми не отговарят на въпроса "Защо?" в смисъл на "Защо ми е да го гледам това насилие?", а не "Защо се случва?". Не виждам причина да зяпам страданията нито на Моника Белучи, нито на Джим Кавийзъл. В смисъл, ако е за реализма, мога да си пусна "По света и у нас", нали. Има неща, които просто не смятам, че психиката ми има нужда да ги гледа и не виждам що да не си ги спестя.

@Мат:
Най-простичко казано (а и според мен само, не съм си говорила с режисьора ):

Представя ти се някаква случка, едно престъпление, с цялата му бруталност, в упадъчна обстановка. Виждаш героите в някакво еуфорично състояние, направо агресивно, извършват съответното престъпление. Малко по малко започва да ти се разкрива всъщност какво ги е подтикнало към такова поведение, такива брутални действия (които в началото не оправдаваш, но за които в последствие започваш да мислиш по-различно... както в Догвил и финала). Разбираш какво се е случило, започваш да съчувстваш, докато финалът не ти поднесе Новината и затваря цикъла. Картината се нарежда, акцентът на трагедията е именно във финала.

Накрая оправдаваш (поне донякъде) цялото насилие от началото и може би разбираш всички действия на героите, разбираш чувствата им.

Поне за мен си беше така .

@Роланд: За начало никой не изисква от теб да гледаш такива филми, нали. Като не ти носят нищо положително или материал за размисъл, какъв им е смисълът въобще.

Аз самата не съм сигурна точно какво послание (и дали въобще има) носи този филм, нито пък за какво ми беше нужно да гледам всичко това... факт е, че го направих и намерих нещо, което ми хареса, нещо в самата история, трагедията, заснемането (за пореден път )...

И аз не бих ти препоръчала да го гледаш, наистина е твърде брутален .

Дискусията ми напомни за една статия за филма, попадала ми на един друг форум(не че съм го гледал, но ми стана интересно, пък и невероятно високопарния и менторски стил на това писание е много забавен). И реших да ви пусна линкчето да се образовате....

http://liternet.bg/publish/vpraskov/kino/neobratimo.htm

И едно особено "забавно" цитатче, което изисква да сте краен ентелигент, за да го зацепите

Във филма няма нищо "само-целно", фасетъчно или освободено от някаква въздушна, детайлизираща го сръчност - с изключение на нарочния контрапункт - "есхатологичната" финална сцена - всичко "необратимо" е подчинено на кръговата си отбрана от уютното, спокойното и без-метежното. Както в работите например на Жулавски основната доминанта е истеричността и искрящата от почти всеки кадър нервност, при Ное властва обречеността и някакво тегнещо, гадно, лепкаво "едипово" чувство за вина - персонажите му битуват в цикъла на " виновността" си и затова някак естествено и дори по-странен начин логично ни се показват изнасилени, с разкривени или обезобразени лица, с изтрита от страданието си самоличност.

Здравейте на всички искам да си изкажа мнението за филма Birth , красотата на филма беше в отвореният финал , зрителят сам трябва да реши как свършва филма......дали найстина Шон е имал любовница , или Ана(имаше един момент в който Ана помоли уж любовницата(не и помня името)да и помогне ако не помните)знаеше че е той но искаше да се отърве от него

Финала беше отворен а това много ми хареса за всеки зрител филма свършва както той прецени

Mat: Внимавай със спойлърите.

Във филма няма нищо "само-целно", фасетъчно или освободено от някаква въздушна, детайлизираща го сръчност - с изключение на нарочния контрапункт - "есхатологичната" финална сцена - всичко "необратимо" е подчинено на кръговата си отбрана от уютното, спокойното и без-метежното. Както в работите например на Жулавски основната доминанта е истеричността и искрящата от почти всеки кадър нервност, при Ное властва обречеността и някакво тегнещо, гадно, лепкаво "едипово" чувство за вина - персонажите му битуват в цикъла на " виновността" си и затова някак естествено и дори по-странен начин логично ни се показват изнасилени, с разкривени или обезобразени лица, с изтрита от страданието си самоличност.

Иначе казано - "Не знам какво искам да кажа, нито как, но пък се надявам, че с използването на високопарни изрази и стотина чуждици никой няма да забележи."

Днес гледах 'Equilibrium' и съм много много доволна. Филмът е страхотен .

Колкото до забавното цитатче, признавам си, затрудни ме .