Posted: Tue Jan 04, 2005 7:01 pm
thx, but no thx
дописвани книги гледам да избягвам. десет-десет, ама пак изкушават да ги прочете човек.
дописвани книги гледам да избягвам. десет-десет, ама пак изкушават да ги прочете човек.
Page 4 of 9
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:07 pm
Ми всъщност ти губиш само. Чел съм почти всичко на Зелазни и това си е чисто негова книга, при това поне за мен най-добрата му.
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:21 pm
Определено кефи, но, от друга страна, не мога да се сетя за нещо на Зелазни, което да не кефи.
Хм, може и Карл Май да се включи в състезанието, но не го споменавам по една проста причина - него започнах да го чета след Жул Верн. всъщност, сега се сетих, че излъгах - първото ми фентъзи беше Ариел на Александър Беляев, но тъй като ги нямам събраните съчинения вкъщи, ми убягна като автор. Така че пак не съм преджапал мейнстрийма както трябва, с`ил ву м`екскюзе...
Хм, може и Карл Май да се включи в състезанието, но не го споменавам по една проста причина - него започнах да го чета след Жул Верн. всъщност, сега се сетих, че излъгах - първото ми фентъзи беше Ариел на Александър Беляев, но тъй като ги нямам събраните съчинения вкъщи, ми убягна като автор. Така че пак не съм преджапал мейнстрийма както трябва, с`ил ву м`екскюзе...
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:23 pm
Тоя път ше ти простя, ма вече си ми много задължен, да сме наясно 
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:29 pm
За да се... как беше, "автоцитирам"??? -
Зависи от определението, Мат. Това беше единствената книга на Беляев, в която нямаше никакъв опит за обяснение, освен "Ми събуди се един ден Ариел и започна да лети насам-натам." Също така е едно от малкото - според мен - негови произведения, в които на размислите и психологията на героя се обръща повече внимание, отколкото на лабораторното оборудване.
Добавено:Все някога и все някъде І wrote:"Ъъъ... к`во!?"
Зависи от определението, Мат. Това беше единствената книга на Беляев, в която нямаше никакъв опит за обяснение, освен "Ми събуди се един ден Ариел и започна да лети насам-натам." Също така е едно от малкото - според мен - негови произведения, в които на размислите и психологията на героя се обръща повече внимание, отколкото на лабораторното оборудване.
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:29 pm
"Ариел" на Беляев е фантастика, IIRC.
Posted: Tue Jan 04, 2005 7:35 pm
Относно "Донърджак" - уви, точно тези последни страници развалят впечатлението. Аз например не знаех, че краят не е писан от Зелазни, и си помислих, че е разочароващо претупан. А дори да знаеш, все си мислиш колко по-хубав би могъл да бъде завършекът.
И все пак повече харесвам другите му книги. Тази не можа да ме грабне толкова.
И все пак повече харесвам другите му книги. Тази не можа да ме грабне толкова.
Posted: Tue Jan 04, 2005 8:29 pm
@Dilvish the Damned: ти направо го обиди беляев с тва. в амфибията например да не би да нямаше психология на героя?
бтв, мистър поразяващата ръка на карл май е родоначалник на всички комиксови супергерои ; )
@roland: толкова много съм загубил с нечетенето на това или онова, че отдавна съм се примирил с фалита : )
бтв, мистър поразяващата ръка на карл май е родоначалник на всички комиксови супергерои ; )
@roland: толкова много съм загубил с нечетенето на това или онова, че отдавна съм се примирил с фалита : )
Posted: Tue Jan 04, 2005 8:37 pm
Викаш, мъката човешка край няма, да се потопим до шия 
Бе ти си знаеш, ама тази книга мен ме вдъхнови страшно много. Пък и извинявай, ама такова комбо между киберъ-пънк, митология и... ъъъ... кво ли не за бога, просто няма 
Бе ти си знаеш, ама тази книга мен ме вдъхнови страшно много. Пък и извинявай, ама такова комбо между киберъ-пънк, митология и... ъъъ... кво ли не за бога, просто няма Posted: Tue Jan 04, 2005 9:19 pm
бахмааму, почти ме убеди. ся остава само да се преборя с нежеланието да подхващам книга с повече от 250 страници и да се допитам до персоналните си зелазниевисти за мнение. ; )Roland of Gilead wrote:Пък и извинявай, ама такова комбо между киберъ-пънк, митология и... ъъъ... кво ли не за бога, просто няма
Posted: Tue Jan 04, 2005 10:11 pm
Книгата е уникална, дори за Зелазни и все пак и аз като Гибли, ще кажа, че някак не можа да ме грабне. За края също не знаех, че е писан от друг човек, ама не съм усетил разликата...
Posted: Tue Jan 04, 2005 11:53 pm
Скордж, ж`ма проща`аш, обаче не съм казал, че това е единственото място, където се обръща внимание на психологията. Ставаше въпрос, че в другите му произведения имаше описания на апарати, на опитни постановки и на какво ли не още (за мой късмет сега имам достатъчно бюджет да си поръчвам джаджи всякакви... е, със съответното оправдание, при което лабораторията все повече заприличва на нещо а ла Беляев - така де, минутка за реклама). Много ясно, че навсякъде разглежда психологията, също така, но в Ариел си беше само психология на героя - нямаше почти никакво обяснение, просто свършен факт. Не твърдя, че е класическо фентъзи, но е достатъчно близо. Да не споменавам фактът, че тогава хич не бяхме толкоз разглезени в това отношение - четяхме к`вот` имаше издадено и много-много не питахме що така само това и що така пренебрегват тоя или оня жанр... (т`ва беше от цикъла Чай ся дядя да ви каи) 
Хм, погледнато от подходящия ъгъл, "Господарят на светлината" също е такава смесица. И "Снежен крах", също така, ма той на друг автор, та затова на второ място го слагам.
Рол, съобрази се, моля те, с това, че съм блонди - и то естествено - и ми обясни, защото наистина не зацепвам... Може и от възрастта да е, де, знам ли и аз.
Хм, погледнато от подходящия ъгъл, "Господарят на светлината" също е такава смесица. И "Снежен крах", също така, ма той на друг автор, та затова на второ място го слагам.
Рол, съобрази се, моля те, с това, че съм блонди - и то естествено - и ми обясни, защото наистина не зацепвам... Може и от възрастта да е, де, знам ли и аз.
Posted: Tue Jan 04, 2005 11:54 pm
Краят на Донърджак си е много хубав, трябва да отбележа.
БТВ, аз не че съм проверявал много, но четох някъде, а и аз имах такова чувство, че доста повече от 10-15 страници са дописани от друг автор, но това не ми пречеше. Книгата си е гениална.
БТВ, аз не че съм проверявал много, но четох някъде, а и аз имах такова чувство, че доста повече от 10-15 страници са дописани от друг автор, но това не ми пречеше. Книгата си е гениална.
Posted: Wed Jan 05, 2005 12:34 am
И мен май Господарят Демон ми хареса с една идея повече от Донърджак, съответно и Създанията - от Господаря на Светлината (която, признавам, съм чел в осакатения й вариант без последната глава, та не знам..)
Гиб, Пазителят на меча беше култова книга жалко, че якото беше главно накрая, ама при все това...
Мойто първо фентъзи е, подозирам, Огнегадателят. Класическа бозица, ама мноу му се радвах.
И поздрави и от мен за добре дошъл на Shayhiri (respect!), а съответно и на Scourge
Гиб, Пазителят на меча беше култова книга
жалко, че якото беше главно накрая, ама при все това...Мойто първо фентъзи е, подозирам, Огнегадателят. Класическа бозица, ама мноу му се радвах.
И поздрави и от мен за добре дошъл на Shayhiri (respect!), а съответно и на Scourge
Posted: Wed Jan 05, 2005 9:50 am
Ъъ, киберпънк в Господаря на светлината? Те да не са две книги с това име бе?