ShadowDance

kalein wrote:

Dilvish the Damned wrote:Пет са:
1) Разказът на търговския пътник
2) Забулената и гизелата
3) Разказът на кордата
4) Син кон, танцуващи планини
5) Коридорът на огледалата

Преводът е на Елена Павлова, много добър, нищо, че и тя е в ред-колегията

Шест са - добавете и Prologue to Trumps Of Doom (Amberzine #4 August, 1993), който съставителите са overlook-нали и който ни въвежда много сладурски и в образа на Мерлин, и в устройството на Хаос. Ако ви се чете в ел. оригинал - насреща съм.

Точно защото е класика, се навих да чета тази книга, но едва издържах до средата — не защото е брутална, или нещо от този род, а защото е скучна. Сюжетът е относително прост — няма да го издавам, за да не разсърдя бъдещите читатели; героите са абсолютно еднопланови — трябва да приемем, че добрите са добри, и лошите са лоши, защото авторът е казал така, но общо взето всички са на едно ниво, стилът е като на средно качествена книга-игра. Държа да уточня, че фентъзито и фантастиката са любимите ми жанрове, но тази книга просто не става. Жестокият свят на Джордж Мартин ме дразни, и успях да прочета поредицата „Песен за огън и лед“ едва до средата, но не мога да отрека, че авторът има истински писателски талант, докато тук имаме поредица, която, поне според мен, не заслужава да е класика! Единственото добро нещо, е идеята за Реалния свят и световете сенки, но тя е зле представена и остава на заден план, в сравнение с драмите на героите, които са достойни за сапунен сериал.

Не — 84 не е дата, а година на раждане. Радвам се, че коментарът ми те е разсмял искрено. Сравнението между Джордж Мартин и Роджър Зелазни не е случайно — ако си направиш труда да попрегледаш из нета, ще видиш, че двамата са се познавали, и Мартин твърди, че му се възхищава и той е един от любимите му автори — не мога да разбера на какво му се възхищава (и определено не си личи да се е повлиял от него), но каквито и недостатъци да има Мартин, той е в пъти по-добър писател.

RRSunknown wrote:Понякога и никнейма стига да опише човек