Препрочитане на Колелото на времето

[Matrim]

Е, тя Нинив винаги е била много по-малко дразнеща от Егвийн, ако не за друго, поне защото има забавни моменти с нея. Иначе коментирай на воля и само по спомени, няма лошо.

[Roland]

Е, тя Нинив винаги е била много по-малко дразнеща от Егвийн, ако не за друго, поне защото има забавни моменти с нея. Иначе коментирай на воля и само по спомени, няма лошо.

Като имам време да ви изчета всичките мисли, може да се включа.

[трубадур]

То от тая тема доста се наплаших, но извън някои дебилни изблици от Лан, като цяло героите в първата книга не са зле. Малко са безлични и нямат кой знае какво да правят половината от тях, но след всичките приказки за тъпи патки женорята далеч не пречеше толкова. Просто като главното мъжко трио, поне за 1 книга, и трите моми са малко заменяеми една с друга, но добре че жожо постоянно се препъва в имената им винаги е ясно за коя става дума. Но в първите 9 глави Нанийв определено започва най-противно. Егвийн е само за пълнеж (и колкото да докара задругата възможно най-близо до 9, макар последният да се появява много по-натам) и само Моарейн има реално някаква смислена функция.

[Ghibli]

Много тежки глави бяха тези, и в двата смисъла - тежки като тематика и тежки за изчитане.

Първо и най-силно впечатление - тъй като междувременно прочетох "Душата на императора" от Брандън Сандерсън заради съседната тема с новелите, установих, че много повече ми харесва стилът на писане на Сандерсън в близко сравнение с този на Джордан, или иначе казано, стилът на Джордан изведнъж взе да не ми се нрави, макар че в първите четири глави нямах такива проблеми. Тежко, тежко, както Ранд я мъкнеше тая носилка, така аз четях - с влачене и препъване Може би и заради конкретно описваните събития да беше - точно тази част с носилката се предполага да създава усещане за тегавост, така че може би просто авторът си е постигнал целта. Но някак можех да си го представя по друг начин написано всичкото.

Сънят на Ранд беше още по-тегав за четене от влаченето на носилката. Отново, може да е търсен ефект на лепкав кошмар, но стилът на Джордан в тези пасажи не ми харесва.

И изобщо, някакво раз-очарование ме е настигнало, защото дори частта за Манедерен, за която всичките се изказвате с носталгия и ви е много въздействаща, мен изобщо не ме впечатли така. Вярно, епично беше, но както си четях, изведнъж си помислих, че вече няколко страници върви този разказ, а това в реално време не е като да го четеш наум - говоренето с все драматизма му би трябвало да е към 5-10 пъти по-бавно, и целият този разказ се точи вероятно от час, и че хората си стоят през тоя час на студа с факлите, и как не му писна на някого... От друга страна, хората в селото са зажаднели за забавление (както коментирахме по-горе), та предполагам Моарейн им беше като гостуващ драматичен театър на мястото на обещания веселчун. Накратко, хем се възхитих на разказа, хем не ме погълна. От друга страна, ми хареса светоизграждането с тази древна история, особено детайлчето с прехода Aemon - Emond, едно такова научно и прекрасно беше.

Кое ми хареса - всичко що се отнасяше до селото. Егвийн и Нинив с кръговете под очите и деловата маска на безчувственост на последната ми бяха много затрогващи.

Защо Нинив не съветва хората да се обърнат към Моарейн за лечение е интересен въпрос. Споделя ли тя отношението им на недоверие и омраза? Или не го споделя, но осъзнава, че няма смисъл да ги съветва да се доверят на една Аез Седай, защото не биха го направили? Или просто не й хрумва, защото е в състояние на крайно изтощение и мислите й са с другите пострадали, на които все още може да помогне? Или смята, че който е в нужда, сам ще се сети какво да прави? Това последното е в неин стил. Между другото, сега препрочетох, тя не казва "нищо не може да се направи", казва "аз не мога да направя нищо".

Сцената с разговора между Моарейн, Лан и Ранд беше добра. Действително се вижда, че Аез Седай не могат или не искат две думи да кажат направо. Колкото до грубостта на Лан, според мен Лан просто завижда на Ранд за меча. Или може би не точно завижда, но се дразни, че някакъв селянин във възможно най-забутаното място на картата се разкарва с такова изключително оръжие - затова и все го нарича овчар. Изобщо, у него се долавя някакво недоволство и недоумение от вниманието, с което Моарейн се отнася към Ранд (този сополанко) и изобщо към всеки срещнат в селото, и се чудя дали това неговото не е просто ревност.

Обещанието на Ранд към Там, че ще се върне направо ми разби сърцето И клишираната ситуация с неразкриването на тайната за произхода му (тука се сетих за онова "Джон, искам нещо да ти кажа за майка ти" от пародията на "Игра на Тронове") дори не дразнеше, защото е психологически подплатена цялата ситуация - Ранд хем гори от желание да разбере истината, хем предпочита да не узнава.

В резюме: Там оживя, Бела оживя, всичко е наред! Продължаваме нататък.

П.П. Предлагам да вдигнем броя глави за четене. Аз си прочетох чинно до девета глава само, въпреки че можех още, за да не си смесвам впечатленията при коментирането тук. Моридин се изказа за запазване на броя глави, но той е напред в момента.

[Demandred]

Речта на Моарейн далеч не е толкова дълга, около 1600 думи е (yes, I checked), спокойно може да се вмести в 10-15 минути.

[Moridin]

По 10 глави наистина изглежда по-разумно.

[Matrim]

Съгласен съм да вдигнем скоростта, обаче 10 глави на седмица ми се вижда малко прекалено амбициозно. 7-8 може би?

Първо и най-силно впечатление - тъй като междувременно прочетох "Душата на императора" от Брандън Сандерсън заради съседната тема с новелите, установих, че много повече ми харесва стилът на писане на Сандерсън в близко сравнение с този на Джордан, или иначе казано, стилът на Джордан изведнъж взе да не ми се нрави, макар че в първите четири глави нямах такива проблеми.

Аз пък прочетох и новелата и една глава от 13-ти том (no spoilers) и установих, че Сандерсън продължава да ми се струва нескопосан стилово (диалозите са болезнени) и опериран от чувство за хумор.

Колкото до грубостта на Лан, според мен Лан просто завижда на Ранд за меча. Или може би не точно завижда, но се дразни, че някакъв селянин във възможно най-забутаното място на картата се разкарва с такова изключително оръжие - затова и все го нарича овчар. Изобщо, у него се долавя някакво недоволство и недоумение от вниманието, с което Моарейн се отнася към Ранд (този сополанко) и изобщо към всеки срещнат в селото, и се чудя дали това неговото не е просто ревност.

Лан се отнася грубичко и Мат и Перин, обаче. А и не виждам защо да недоумява при все, че знае много добре защо тия селянчета са толкова важни.

[Ghibli]

Да, тъкмо продължих да чета нататък и още в следващите две страници Лан се обръща към Перин с "ковачо". Аз се опитвах да намеря някакво дълбоко обяснение, защото му се възхищавах едно време, но явно той просто си е грубиян и това е. Или пък не го прави нарочно, а просто не му пука достатъчно, че да им запомни имената, и затова кара по занятие. Интересно към Мат как би се обърнал в такъв случай Все пак е по-добре от "селянин 1" и "селянин 2", както подозирам ги е обозначил за себе си.

Аз както казах нищо не помня, та извинете, че коментарите ми не съвпадат с установени по-нататък факти, до момента за мисията на Лан и Моарейн нищо не е казано.

Но тогава става още по-неприятно поведението на Лан, уж са на важна мисия, а само пришпорва Моарейн и спори с нея непрекъснато, с кого да говори, колко дълго да говори, какво да направят, кой да дойде с тях...

(коментар за следващата глава) Тук за последното има право човекът де, Егвийн им се натрапи по невероятно безочлив начин и не знам кой не би се размрънкал на негово място.

Речта на Моарейн далеч не е толкова дълга, около 1600 думи е (yes, I checked), спокойно може да се вмести в 10-15 минути.

Ще видим като излезе сериалът

[Matrim]

Никой нищо не каза повече за броя глави, така че взимам соломоновско решение - по 8 на седмица. Така, че за сряда, 09.10. , за домашна работа са глави 10-17.

Аз както казах нищо не помня, та извинете, че коментарите ми не съвпадат с установени по-нататък факти, до момента за мисията на Лан и Моарейн нищо не е казано.

Няма лошо, освен че малко ще ти развалим изненадата за някои развития.

(коментар за следващата глава) Тук за последното има право човекът де, Егвийн им се натрапи по невероятно безочлив начин и не знам кой не би се размрънкал на негово място.

Много е зле сценката с добавянето на Егвийн към групата, но повече за това в сряда.

[The Dragon]

Лан е грубиян защото най общо казано му е достатъчно трудно да опази себе си и Моарейн живи и смята, че тримата селски идиоти само ще му усложнят работата. Не че греши.

Той не завижда на Ранд за меча. Има си негов и не иска друг. Иска Ранд да е достоен за него - показателно е, че буквално почва да ги тренира още на първия бивак с оръжията.

Изобщо отношението на Лан е като на всеки стереотипен корав взводен сержант натоварен с опазването на жизнено важен цивилен. Не му харесва, но го прави.

А и има едно друго нещо (което вярно, че напоследък е забравено), уважението е нещо което трябва да си заслужиш, а не ти се полага. Докато не си доказал, че си нещо повече от нищо, е логично да бъдеш третиран като нищо.

@Matrim Не мисля че знае. Знае само че са интересни за Моарейн по това време. Не мисля че пак до края на книгата знае, дори и да предполага.

[Matrim]

@Matrim Не мисля че знае. Знае само че са интересни за Моарейн по това време. Не мисля че пак до края на книгата знае, дори и да предполага.

Освен ако Лан не страда от амнезия, "Нова пролет" не оставя много място за съмнение по въпроса:

Spoiler: show

“I fight the same war as you, against the Shadow. Merean was Black Ajah.” She told him all of it, from Gitara’s Foretelling in the presence of the Amyrlin Seat and two Accepted to what she and Siuan had reasoned out, the deaths of Tamra’s searchers, every last bit. For another man, she would have left most unsaid, but there were few secrets between Warder and Aes Sedai. For another man, she might have softened it, but she did not believe hidden enemies frightened him, not even when they were Aes Sedai. “You said you burned your past. Let the past have its ashes. This is the same war, Lan. The most important battle yet in that war. And this one, you can win.”

То и Моарейн не е на 100% сигурна на този етап от първи том, доколкото си спомням, но всичко сочи, че едно от трите селянчета е Дракона. И по-скоро, че очевадно е Ранд, но май имаше и съмнения по въпроса за заблуда на читателите.

[Matrim]

Глави 10-17

Резюме: Нашите хора се готвят да се измъкнат тихомълком от селото, но Егвийн и Том се присъединяват към групата по възможно най-идиотския начин. После минават реката, но Моарейн подмолно потапя сала. По време на бягството виждаме първото преливане на Ранд, което, разбира се, е доста завоалирано. Егвийн научава, че може да прелива, Ранд е шашардисан. Двамцата се карат все едно са женени. Групата стига до Бейрлон. Ранд и Мат се състезават кой е най-добър в това да си намери белята, Ранд печели. Ранд се запознава с Мин и тя му надрънква куп предксаазания, които феновете разнищват в следващите 25 години. Нинив се появява изневиделица и (познахте) се присъединява към групата по възможно най-идиотския начин. Ранд вижда мърдраал и следва поредното изсулване в тъмна доба. Има и някакви Бели плащове, но те са толкова излишни като цяло, че по-добре да ги няма.

Коментар: Както може би усетихте от жлъчния ми тон по-горе, тези глави бяха донякъде разочароващи за мен. Бейрлон ми се стори до голяма степен излишно отклонение от устремното бягство. Егвийн можеше да стане част от групата по по-малко дразнещ начин - да речем, Моарейн й казва още докато са в селото, че може да прелива и, че иска да я води в Тар Валон. Така избягваме безумното й желание да "види света" като част от групичка, която бяга, за да спаси живота си.

Мат, Ранд и Перин се люшкат между прекалено голямо недоверие към Моарейн, голямо шубе и моменти на пълно равнодушие към опасностите. Мат почва даже да твърди, че преследвачите им са ги изгубили и много иска да разправя на първия срещнат, че ги гонят тролоци. Тримата сънуват един и същ зловещ сън, след това виждат убитите плъхове, което доказва, че това не е било просто сън, но решават да се доверят на... Том, не на Моарейн? То и аз не обичам хич Бялата кула като организация, но ако изборът е между нея и някакъв тип, който явно е поне Отстъпник, ако не и самия Тъмен, ще избера Кулата веднага.

Ранд в един и същи ден реши да скрие от Моарейн този сън, разходи се из Бейрлон носейки скъпия си, страшно биещ на очи меч, разправи на Падан Фейн къде е групата и го покани да се присъедини и за капак се присмя на няколко Бели плаща. На това момче явно много му се иска да спечели награда "Дарвин". След това съвсем спокойно потанцува здраво на дискотеката в страноприемницата, ей на това му викам аз да не ти пука.

Малко цитати с коментари:

Egwene’s face in the moonlight was smiling in excited delight. Her braid streamed behind like the horses’ manes, and the gleam in her eyes was not all from the moon, Rand was sure.

Това става когато драгхарът ги гонеше, Егвийн май страда от нездрава любов към приключенията, точно като Мат.

And I will be an Aes Sedai. Just as soon as I reach Tar Valon.”
He snorted. “As soon as you reach Tar Valon. Why? Light, tell me that. You’re no Darkfriend.”
“Do you think Moiraine Sedai is a Darkfriend? Do you?” She squared around to face him with her fists clenched, and he almost thought she was going to hit him. “After she saved the village? After she saved your father?”
“I don’t know what she is, but whatever she is, it doesn’t say anything about the rest of them. The stories—”
“Grow up, Rand! Forget the stories and use your eyes.”
“My eyes saw her sink the ferry! Deny that! Once you get an idea in your head, you won’t budge even if somebody points out you’re trying to stand on water. If you weren’t such a Light-blinded fool, you’d see—!”
“Fool, am I? Let me tell you a thing or two, Rand al’Thor! You are the muliest, most wool-headed—!”

Нова доза мощни залпове от Джордановата война между половете. I am so looking forward to more of this. Not. Ранд, също така, упорито настоява, че седайките са мраколюбци, а думата "stories" се споменава по около пет пъти на глава.

“The Dark One is after you three, one or all, and if I let you go running off wherever you want to go, he will take you. Whatever the Dark One wants, I oppose, so hear this and know it true. Before I let the Dark One have you, I will destroy you myself.”

Странно е, че Моайрейн може да изрече такава отявлена лъжа.

“I stood at Lews Therin Kinslayer’s shoulder when he did the deed that named him. It was I who told him to kill his wife, and his children, and all his blood, and every living person who loved him or whom he loved. It was I who gave him the moment of sanity to know what he had done.

Ишамаел пак нагло си приписва заслуги. И тук в прав текст се казва, че е Елан Морин от пролога, а като че ли в същото време се очаква да сме изненадани, че Баал'замон не е самият Тъмен?

None of the streets in Emond’s Field was paved.

Добре, че е Ранд да ни осведоми за това, аз до този моменти мислех, че в неговото село всяка улица е асфалтирана и има даже и интернет.

Min shook her fist at him and stamped her foot.

Имайте предвид, Мин е от най-малко емоционалните персонажи в тази поредица.

Abruptly Nynaeve buried her face in her cup. Rand’s eyes widened. She was blushing.

Естествено, Нинив се изчервява щом Лан й прави комплимент. Тия любовни драми на ниво осми клас са толкова досадни.

Tam al’Thor ran away seeking adventure when he was a boy no older than you. I can just remember when he came back to Emond’s Field, a grown man with a red-haired, outlander wife and a babe in swaddling clothes.

Не помнех, че майката на Ранд е била червенокоса, явно заради това фактът, че не е дете на Там не се набива чак толкова на очи. И Нинив, разбира се, излъга Моарейн, че Ранд бил роден в селото.

Що се отнася до Белите плащове - освен, че са излишни и досадни, няма как да не се почуди човек откъде намират пари за издръжката на толкова много конници със скъпи брони, коне и оръжия. Амадиция не е особено голяма държава, все пак.

[трубадур]

Само да спомена миналата седмица прочетох книгата и въобще не помня какво е казала Мин на Ранд вече. Явно много глад е имало навремето за подобни простотии, за да се вглъбят така орицата, щото ако наистина са нищели нещо от това произведение дори повече от 2 дена, явно нещата са били много зле. Или ги е мързяло да търсят качествени книги.

[Matrim]

Бате, що не одиш да се снимаш някъде, вместо да опяваш с тия пасивно-агресивни подмятания? Те хората рядка бозица като Властелина дискутират вече почти век, ти за Колелото се хвана.

[трубадур]

Що па не, едното е качествено, другото е сбирщина от всичко преди него, без да го осмисля. Ма ви оставям де, мен не ме тресе носталгия, сричайте си спокойно глава по глава.