И аз го гледах най-после
Като цяло по-скоро ми е умерено мнението. Общо взето ми хареса, но не и прекалено много. Визуално беше страхотен и имаше няколко адски въздействащи гледки, които категорично оправдават отиването на IMAX(макар звукът да беше малко
особен на моменти, да). Иначе филмът си беше... entertaining. Грабваща беше историята, при все различните й логически недостатъци, действието в голямата си част се движеше бързо и трите часа минаха почти неусетно. Персонажите са малко картонени, но актьорите бяха много добри и успяваха да им вдъхнат присъствие. Макконъхи е от малцината днешни актьори, които са ми откровено неприятни, но тук въобще не ме дразнеше и дори ми допадна, което си е постижение. Мат Деймън традиционно си ми хареса и ми беше яко да го видя като единствения по-противоречив пероснаж. Моралното право е на негова страна! А Джесика Чистейн беше много яка, много красива, много силна и успя от еднопластова роля да извлече материал за много въздействаща актьорска игра. И Ан Хатауей искам да похваля, защото я обичам, но в случая й беше дадено много малко.
Иначе всъщност филмът доста успя да ме зарадва, особено към средата, имаше си разни надъхващи и въздействащи моменти, на места ми спираше дъха, но просто краят ме съсипа с блудкавата си розовост и ми заличи голяма част от удоволствието. И някак много системно успяваше едно по едно да съсипе нещата, които ми харесваха.
/и от мен леки спойлери/
Когато за първи път издекламираха:
Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.
си казах "Оооо, това колко е яко, страхотно, дано не го забравя, за да го потърся!". Когато го каза втори път бях много доволен, защото успях да го отпечатам в съзнанието си и вече бях спокоен, че няма да го забравя. Когато го казаха трети път ми дойде малко в повече, но си казах "Е, нищо, поне съм убеден, че съм го започнил правилно". И когато го казаха четвърти и пети път вече почти не ми харесваше като реплика. А те продължиха да го казват отново и отново.
Една от най-яките сцени беше как Джесика Честейн запалва нивите. Това доста ме надъха, имаше някаква библейска епичност в него и ми допадна идеята за това как тя разрушава делото на живота на брат си, за да го предпази от нещо по-страшно. Искаше ми се да го видя развито, да видя конфликт между тях, той да оспори действията й, да оспори правото й да решава вместо него, да видя как тя понася последствията от моралния си избор... Но това така и не се получи. Той към края се върна със съсипано изражение, след като е видял изгарянето на любимите си ниви, прегърнаха се двамцата и аз си помислих "Дали сега няма да я наръга или удуши?", но... тя просто му каза "Татко ни пази от небето" и заедно заплакаха, сплотени от всеобщата любов. И въобще не стана дума дали тя е имала правото да му направи лошо, за да му направи добро.
И за Ан Хатауей се зарадвах в един момент. Когато тя им обясняваше на коя планета да отидат и защо, а те я отпратиха с думите "А, тя е женка и мисли много емоционално, това й е слабото място". И после се оказа, че тя е била истински права и е трябвало да я послушат. Това ми хареса, защото беше в контраст с популярното клише "чувствата на женските персонажи ги правят слаби" (запратено като плесница в лицето на зрители в неща като епизодът с Жената на "Шерлок" – "Ти си слаба и тъпа, защото си влюбена в мен, усетих ти пулсът! И ти не прояви елементарната логика да си сложиш читава парола на телефона, а трябваше с паролата си да покажеш, колко си влюбена в мен и затова губиш!") Та, в един момент се зарадвах, че Ан се оказа права. Но в крайна сметка излезе, че тя
не е права заради това, че е умна, интелигентна и има интуициите на истински учен, който знае кой вариант е по-добър, а е права просто защото любовта е великата космическа сила, която винаги осветява истината и променя гравитацията.
Иначе от самото начало идеята за "те", които са извънземни или богове и помагат на хората по някакъв чудат начин, не ми харесваше особено. И докато гледах се преструвах, че това го няма във филма и не е важно и се надявах наистина да успеят да го заровят в края, без да му отдадат особено значение. А те не го заровиха и дори го изведоха на преден план и резултатът от него хич не ми хареса.
Така де, май малко прекалено негативно звуча
Филмът си е разверяващ, наистина като гледки ми спря дъха няколко пъти, на моменти ме приковаваше към седалката, наистина мина адски бързо и общо взето ми беше приятно, че отидох да го гледам. Просто можеха последната една трета да я развият по-добре и щях да съм истински доволен.
Бтв в момента още ми пищят ушите от това.
Но може да се пробваш на имакс в Арена Младост.
).