Amelia wrote:Кво да му отговориш на тва сега?
Нищо, игнорирай го просто, то ше си отиде само като не му отговориш.
Amelia wrote:Аз казах за себе си - ксенофобия. Виждали сте ми мненията за САЩ, местните и китайците. Сега съм си туширала доста от неприязънта към тях. Навремето също мислех хомосексуалните за некви повредени и проявявах типичната за България толерантност от вида "Аз съм толерантна и педалите не ми пречат, само да не си позволяват да си развяват педалщината пред мен". Или пък "Израсла съм с турци и съм много толерантна към тях. В крайна сметка те са прекрасни хора, които ядат свинско, пият вино и не ходят на джамия, вижте колко са свестни, как да не ги харесваш?" Това остро НЕ Е толерантност. Това е пасивна дискриминация. Много присъща на българина. Черта, която мразя и която забелязвам И в себе си, и в други хора като мен, които не са епични бай Ганьовци като цяло.
Горе-долу и аз така, со се хомофобията. Има го също и "след мен и потоп" манталитетът, който се надсмива над хората, които се опитват да работят заедно, защото смята, че ако си бачка сам и не споделя нищо с никого, ще изкяри повече, пък нека е краткотрайно. Това и Жоро го спомена, и междувпрочем е ОГРОМЕН проблем за всички българи в Америка, където социалните ти умения и способността да нетуъркваш (не да се мазниш, а да създаваш и поддържаш приятелски отношения по конюнктурни съображения) са от светоизместващо значение.
Апропо, аз от туркофобията си още не съм се отърсил, честно казано, но това е по-скоро защото считам за неправомерно да има части от толкова малка държава като България, където не можеш да говориш официалния език на страната, защото никой няма да те разбере, и където турското знаме и това на ДПС стоят над българското. Та за това май пак по-скоро българите сме си виновни...
Има и други неща, ма сега не се сещам.
Moridin wrote:Сори, за мен нетолерантност != дискриминация. Двете откровено не са по никакъв начин еквивалентни, доколкото едното е (една от многото потенциални) причина за другото.
Меко казано абсурдно е да се твърди, че аз например съм нетолерантен към жените, защото твърдя, че изцяло в правото на един работодател е да спазва икономическата си логика при наемането на бременни (никога не съм го твърдял за жени на общо основание, които нямат намерение да забременяват anytime soon, тъй като това прави работодателите идиоти). Нетолерантността е вътрешно усещане, предразсъдък, непоносимост, чувство почти граничещо с омраза или най-малкото със силна неприятност - аз съм нетолерантен към пушачите в заведенията, към бавношофиращите, към самоизтъкващите се хора. Но не ги дискриминирам по никакъв начин, докато не ми дойдат на интервю за работа. Обратно, дискриминирам цигани (макар да се старая да не го правя) и кифли - ако имах да избирам дали да съм в асансьор с кифла, или с коминочистач, остро избирам втория.
Оставям казуса на лампичките на Емо, които се доказаха тук. Опитвам се да ви изясня, че много мешате нещата.
И отново да подкрепя Мр Нободи и мисля Морви, която изказа подобно мнение - има далеч по-нетолерантни места от България - и в моя, и в дискриминационния смисъл. Българското общество има далеч по-неприятни и тегави страни от степента си на толерантност. Сред тях липсата на кооперативност, ограничените идеали и пасивността са едни от по-основните.
1. Аз продължавам никак да не съм сигурен каква точно теза защитаваш? Някаква чисто формална дефиниция на "толерантност" ли е проблемът тук? Ок, по твоята - и вероятно де юре по-точна - дефиниция, българският народ може би не е нетолерантен и ние използваме думата погрешно (макар че аз съм абсолютно съгласен с Амелия, че думата има социален контекст вече, който е неразривно свързан с дискриминацията). Но това до такава степен не оправя НИКОЙ от проблемите ни, че не виждам какъв е изобщо смисълът това да се каже...
2. "Има и по-зле" е ужасен аргумент. Има по-зле от почти всичко, но това по никакъв начин не прави не-толкова-зле-колкото-по-злето-но-все-така-злето магически по-добро, нали? Знаеш ли, това ще прозвучи кофти от моя страна, но в тия три седмици в България, които изкарах декември и януари, си дадох сметка до каква степен не искам да живея повече там. Ако можех да трансплантна всички хора, на които държа, в Америка, не бих се връщал въобще. В момента, в който кацнах, все едно вратите на килера ми се затръшнаха в лицето отново, и дори не си давах съзнателно сметка за това, докато не се прибрах в Чикато и не осъзнах внезапно колко по-свободно дишам. Ей това е, което в крайна сметка има значение в личен план за всеки човек, а не дали имало по-зле. В крайна сметка ти живееш един твърде привилегирован живот като за българин, щото си бял хетеросексуален мъж с високо платена професия, живеещ в столицата. Ти си малцинство в тая държава.
3. (по последния ти пост) Кой по ред проблем в приоритетната система е опазването на горите? Преди инфраструктурата ли е? Преди икономиката? След просяците по уляците? Преди хомофобията? След образованието? Не всичко подлежи на приоретизиране и точно с теб си говорихме за това как тия неща се вършат паралелно от хора, които се фокусират върху един проблем, независимо дали според ДРУГИ този проблем е важен, или не е. Сори, ма "не сме дотам стигнали още в проблемите" е един от аргументите на нашите тука десни политици, когато се опитват да режат пари за социални помощи или да спъват закони за брачно равенство.
Не че не се пооправят нещата в това отношение, но щом се оправят, отново по силата на причинно-следствеността, са били недобре, доста доскоро.