Абе някой от вас случайно дали продава тройката - явно всички сте я изиграли а доколкото разбрах си разкарахте конзолите
? Че се я търся активно но няма намиране.Uncharted
Moderator: AlDim
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Глей сега, и аз дадох на един Мас Ефект 1 и той не я изтърпя а иначе двойката от която почна я минава два-три пъти. Явно много хора гледат само графиката и не могат да се абстрахират .
Абе някой от вас случайно дали продава тройката - явно всички сте я изиграли а доколкото разбрах си разкарахте конзолите ? Че се я търся активно но няма намиране.
Абе някой от вас случайно дали продава тройката - явно всички сте я изиграли а доколкото разбрах си разкарахте конзолите
? Че се я търся активно но няма намиране.Не е много коректно сравнението. Разликата между МЕ1 и МЕ2 е от земята до небето, като геймплейна концепция, като всяка си има своите почитатели. Докато между Uncharted 1 и 2 не мога да кажа, че има кой знае какви фундаментални разлики. Просто 2 надгражда 1-цата. Или в твоя случай разгражда.RRSunknown wrote:Глей сега, и аз дадох на един Мас Ефект 1 и той не я изтърпя а иначе двойката от която почна я минава два-три пъти. Явно много хора гледат само графиката и не могат да се абстрахират .
Edit: Аз не съм играл 3-ката още. Сигурно другия месец ще я измуфтя от един приятел.
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Въпреки коментарите от типа средняшка игра, двойката била истината и т.н. играта се оказа много радваща и много по- предизвикателна от двойката - поне що се отнася до различните скокове с които може да се претрепеш. (а като се замисля - и за престрелките) За голямо мое разочарование и тук пъзели няма (всъщност имаше едно въртене на четири статуи и едно натискане на бутони но дотам). Идеята за рейл шутването от джип и карането на водния джет бяха интересно разнообразие но поне първата секция с джета безумно изпълнена. Шутването е доста чийзи с спаунващите се зад гърба противници и хроничната липса на патрони и ограничението от едно основно оръжие (това май е първата игра в която 80 процента от времето е най-изгодно да стреляш с първия пистолет). Зоничките с престрелките обаче са разчупени, гадовете имат навика да налитат а укрепленията да се рушат и не може просто да се окопаеш. Нейтън, Елена и Съли си разменят лафчета , има някаква историйка колкото да не ебез хич (към края обаче определено стана интересно ). Графиката е остаряла но все пак водата и реките са си останали красиви и сега а имаше готини моменти с хвърчащи листа и прах. А и от висенето над грамадни водопади и подводници също не мога да се оплача. Тъй като пластмасовите треволяци изчезнаха от 13-14 нататък чаптър когато действието се пренесе в мъгливи гробища и едни много правилни крипти и изоставени бази - мога да заключа че презентацията всъщност ми хареса много като цяло.
Това с 22 -та чаптъра обаче адски подлъгващо - последните чаптъри бяха буквално по 5-10 минути, а някои от първите бяха по половин час и повече.
Последния един час беше адската динамика а и баш за накрая ми изпълниха желанието и имаше дъжд. Последните престрелки си бяха предизвикателство - особено с липсата на патрони и сигурно укритие и смърта от раз.
Преигравам в момента Uncharted 2. След няколко години продължава да изглежда страхотно и да кефи не толкова със сюжета, колкото с интеракцията на персонажите. Обаче Gears of War елементите са още по-явен шит отпреди, след като индустрията почна да излиза от тази си фаза, а и скачането е малко мизерно на фона на Assassin's Creed поредицата, та като цяло геймплеят е много далече от шедьовър. В по-голямата си част престрелките са дебилни, еднообразни, а на моменти и чист trial & error (сцената с танка в Хималаите е адски дразнеща и малоумна например). Та забавлявам се долу-горе, ама не колкото се надявах.
Минах играта пак. Финалната битка (и финалното подскачане по сриващия се мост) са все толкова скапани, колкото при първото изиграване...
Пет години по-късно геймплеят е 7/10 в най-добрия случай и единствено диалозите и визията дърпат играта нагоре. Общо взето Gears за бедни среща Assassin's Creed за бедни среща Индиана Джоунс за бедни. Поне посредствените елементи са снадени доста приемливо, та е по-добре от всичките опити за рибуутване на Tomb Raider последните години.
Бтв този път жената седна да види за какво е целия хайп и се кефна доста на мацките, но не й допадна особено самия Дрейк. Обаче щеше да умре от скука по време на еднообразните битки и е на мнение, че всичко, което си струва в играта може да се побере в по-малко от час.
Пет години по-късно геймплеят е 7/10 в най-добрия случай и единствено диалозите и визията дърпат играта нагоре. Общо взето Gears за бедни среща Assassin's Creed за бедни среща Индиана Джоунс за бедни. Поне посредствените елементи са снадени доста приемливо, та е по-добре от всичките опити за рибуутване на Tomb Raider последните години.
Бтв този път жената седна да види за какво е целия хайп и се кефна доста на мацките, но не й допадна особено самия Дрейк. Обаче щеше да умре от скука по време на еднообразните битки и е на мнение, че всичко, което си струва в играта може да се побере в по-малко от час.
Re: Uncharted
Напоследък всякакви филми и сериали са ми тъпи, та изперках и почнах да гледам, ама без коментари как разни типове са играли известни игри.
Това тук хич не ми е любимият тип геймплей обаче - убийствени левъл дизайни и убийствена музика.
Не съм изгледал всичко, но двойката засега е най-добре. В момента боря тройката и ми идва прекалено емоционална. Сякаш се опитват да кажат нещо уж сериозно, но в свърхнереалистичния приключенски сетинг изглежда странно, излишно морализиращо и съвсем ненамясто.
Иначе съм стигнал при една битка в останки от кораби, която е доста яка.
Това тук хич не ми е любимият тип геймплей обаче - убийствени левъл дизайни и убийствена музика.
Не съм изгледал всичко, но двойката засега е най-добре. В момента боря тройката и ми идва прекалено емоционална. Сякаш се опитват да кажат нещо уж сериозно, но в свърхнереалистичния приключенски сетинг изглежда странно, излишно морализиращо и съвсем ненамясто.
Иначе съм стигнал при една битка в останки от кораби, която е доста яка.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Uncharted
Преди малко, след два дни пълни с МНОГО болка, приключихме Uncharted 4. Александър я играе за втори път в рамките на последните няма и 3 седмици, след като ме изнасили да я видя, щото била много "синематична" и "най-добрия Uncharted досега", а и имала"много яка история за пирати". А аз се дърпах, щото като човек изстрадал първите 2 и половина игри много добре знам кво е Uncharted: rock climbing симулатор със сюжет и хубава визия + елементи на third person shooter и някой друг пъзел, колкото да залъже околните, че не играят rock climbing симулатор. С главен герой, който е някакво отвратително гадно иманярче, което се предполага да харесвам, щото пуска лафчета. За съжаление обаче, докато ги пуска успява да анихилира всяка една историческа ценност, до която се докосне, което ми прави МНОГО скомина. А когато не се държи като войник на ИДИЛ в близкоизточен музей, убива някакви стотици индивиди, с което става тотално неконсистентен с това, което смешните драскачи на сценария се опитват да го изкарат.
Та новият Uncharted продължава да е още от същия тоя шит, със същите безкрайни, кошмарни, нечовешки, античовешки, чудовищни, АДСКИ гейм-плейни повторения. 80% от тази игра, чийто сюжет в общи линии се изчерпва с "отиди от точка А до точка Б по най-безумния и времеемък начин" е напълно НЕНУЖНА и е сложена там само за да може геймърите да имат чувството, че са им дали нещо да играят против парите, които са платили. Историята в тази игра е напълно подчинена на геймплея, вместо геймплея да е подчинен на историята. И поради тази причина, преди малко загубихме 20 минути в подскачане из разни шубраци, щото Нейтън трябваше да си стигне до колата, ама пътя до нея му се видя нещо калничък. И ми се наложи да гледам прочувствена сцена, в която Нейтън се раздели с аверчетата си и продължи сам към финала, щото явно въпросните, след като бяха катерили безпроблемно всякакви сгради и скални ждрела, се бяха поуморили и не им бяха останали сили да качат 10-те метра до него (а и всички удобно бяха забравили за вълшебното въже на кръста на Нейтън дето се саморазвива и самонавива и става каквато дължина е удобно за каскадата в момента). Изобщо дребни тъпотии от тоя характер, които за съжаление движат ЦЯЛАТА игра по един осакатяващо линеен начин. Това, ако се гледа отстрани е СМЪРТОНОСНО. Евентуално играта БИ добила истинска синематичност, ако се оставят само кътсцените и важните диалози в геймплея, а всичкото катерчене, подскачане, подхлъзване, пропадане и бръмчене с кола насам-натам се пусне на 6х скорост с музиката на Бени Хил като фон.
В интерес на истината, поне в четворката развиват персонажа на Нейтън в някаква интересна посока. За съжаление, това се случва с участието на Чичо Тъски:
Чичо Тъски освен това е супер неприятен през цялото време, но пък, да му се ненадеваш, на негов фон Нейтън става поносим. За пръв път успях да изпитам симпатия към тоя персонаж и тези части от играта, които се занимаваха с предисторията на братята Дрейк или пък със спрялото ежедневие на Нейтън, бяха искрено кефещи. Даже имаше дребни подсказки за това как би могъл да се развие живота на Нейтън, ако въпросния не успее да си извади главата от задника. Любовната история с Елена беше прекрасна. Но в мига, в който минавахме в Лара Крофт режим, положението пак отичаше. Т.нар. "яка пиратска история" всъщност беше твърде нелепа и тъпа и тотално не връзваше смисъл. Лошковците и те изпърдяха накрая.
И май ми остава само да похваля визията, която е УБИЙСТВЕНА. Невероятни пейзажища навсякъде! Ако не друго, тея от Палавото Куче поне знаят как да използват възможностите на PS4-ката. Уви, това че трябваше да се катерим като маймуни по някакви поредни плоскости и да висим като мокри парцали над някакви поредни бездни, ми попречи да се порадвам както трябва на природните красоти.
Та новият Uncharted продължава да е още от същия тоя шит, със същите безкрайни, кошмарни, нечовешки, античовешки, чудовищни, АДСКИ гейм-плейни повторения. 80% от тази игра, чийто сюжет в общи линии се изчерпва с "отиди от точка А до точка Б по най-безумния и времеемък начин" е напълно НЕНУЖНА и е сложена там само за да може геймърите да имат чувството, че са им дали нещо да играят против парите, които са платили. Историята в тази игра е напълно подчинена на геймплея, вместо геймплея да е подчинен на историята. И поради тази причина, преди малко загубихме 20 минути в подскачане из разни шубраци, щото Нейтън трябваше да си стигне до колата, ама пътя до нея му се видя нещо калничък. И ми се наложи да гледам прочувствена сцена, в която Нейтън се раздели с аверчетата си и продължи сам към финала, щото явно въпросните, след като бяха катерили безпроблемно всякакви сгради и скални ждрела, се бяха поуморили и не им бяха останали сили да качат 10-те метра до него (а и всички удобно бяха забравили за вълшебното въже на кръста на Нейтън дето се саморазвива и самонавива и става каквато дължина е удобно за каскадата в момента). Изобщо дребни тъпотии от тоя характер, които за съжаление движат ЦЯЛАТА игра по един осакатяващо линеен начин. Това, ако се гледа отстрани е СМЪРТОНОСНО. Евентуално играта БИ добила истинска синематичност, ако се оставят само кътсцените и важните диалози в геймплея, а всичкото катерчене, подскачане, подхлъзване, пропадане и бръмчене с кола насам-натам се пусне на 6х скорост с музиката на Бени Хил като фон.
В интерес на истината, поне в четворката развиват персонажа на Нейтън в някаква интересна посока. За съжаление, това се случва с участието на Чичо Тъски:
Чичо Тъски освен това е супер неприятен през цялото време, но пък, да му се ненадеваш, на негов фон Нейтън става поносим. За пръв път успях да изпитам симпатия към тоя персонаж и тези части от играта, които се занимаваха с предисторията на братята Дрейк или пък със спрялото ежедневие на Нейтън, бяха искрено кефещи. Даже имаше дребни подсказки за това как би могъл да се развие живота на Нейтън, ако въпросния не успее да си извади главата от задника. Любовната история с Елена беше прекрасна. Но в мига, в който минавахме в Лара Крофт режим, положението пак отичаше. Т.нар. "яка пиратска история" всъщност беше твърде нелепа и тъпа и тотално не връзваше смисъл. Лошковците и те изпърдяха накрая.
И май ми остава само да похваля визията, която е УБИЙСТВЕНА. Невероятни пейзажища навсякъде! Ако не друго, тея от Палавото Куче поне знаят как да използват възможностите на PS4-ката. Уви, това че трябваше да се катерим като маймуни по някакви поредни плоскости и да висим като мокри парцали над някакви поредни бездни, ми попречи да се порадвам както трябва на природните красоти.
Last edited by Amelia on Tue Jan 03, 2017 12:12 pm, edited 1 time in total.
Re: Uncharted
Жената упорито отказва да хареса който и да е Uncharted, но това си е неин проблем.
Играта е божествена и това идва от човек, който счита поредицата дотук за доста посредствена.
За първи път Naughty Dog успяха да балансират геймплея с историята. Престрелките са по-нарядко и поне половината от тях могат да бъдат заобиколени благодарение на значително подобрения стелт елемент, който е взем назаем нови елементи от Ass Creed (включително зоните с висока трева от Black Flag). Зоните с врагове предлагат изключително отворен геймплей с доста различни решения, което приятно разнообразява иначе сравнително релсовите нива. Тук-таме има и разни мини отбивки от пътя, в които човек може я да получи още малко история, я да намери някое малко артефактче. Самите collectables не са нищо особено, но важното е, че Naughty Dog не са прекалили с тях и са добре интегрирани в левъл дизайна. Подскачането насам-натам не е нещо особено, особено на фона на най-добрите Ass Creed-ове, но все пак е достатъчно забавно. Основният проблем е прекалената предвидимост на ситуациите, в които я ще се подхлъзнеш, я ще паднеш от мост, я ще те атакуват лошковци. Това със сигурност не е нов проблем, но на фонът на останалото, не е чак толкова дразнещ, колкото в предишните части.
Играта ти дава предостатъчно възможности да се потопиш в прекрасната атмосфера и да плакнеш очи в най-добрата визия на която и да е игра досега. Отначало докрай няма и един момент, в който локациите да стават повтаряеми или безинтересни. Същевременно взаимодействието между персонажите е изключително добро. Цялата банда от идиоти (Дрейк, чичо Тъски, Елена, Съли) имат страхотна химия и израженията им ги правят особено убедителни и в забавните, и в драматичните моменти. Главният злодей е малко безличен, но е може малко по-добре реализиран от не особено вдъхновяващите екземпляри от предишните игри.
Самата история е много добра с някои гениални момента. Сцените с малките Дрейк и батко Тъски са на или дори над нивото на Last of Us, семейната драма на Дрейк и Елена е прекрасно развита и краят е перфектен и въздействащ. Същевременно играта въобще не се свени да се шегува за своя сметка. Naughty Dog са напълно наясно с клишетата, с които боравят и странностите на поредицата и често се бъзикат с тях.
Като цяло давам на играта стабилна девятчица. Браво на Naughty Dog!
Играта е божествена и това идва от човек, който счита поредицата дотук за доста посредствена.
За първи път Naughty Dog успяха да балансират геймплея с историята. Престрелките са по-нарядко и поне половината от тях могат да бъдат заобиколени благодарение на значително подобрения стелт елемент, който е взем назаем нови елементи от Ass Creed (включително зоните с висока трева от Black Flag). Зоните с врагове предлагат изключително отворен геймплей с доста различни решения, което приятно разнообразява иначе сравнително релсовите нива. Тук-таме има и разни мини отбивки от пътя, в които човек може я да получи още малко история, я да намери някое малко артефактче. Самите collectables не са нищо особено, но важното е, че Naughty Dog не са прекалили с тях и са добре интегрирани в левъл дизайна. Подскачането насам-натам не е нещо особено, особено на фона на най-добрите Ass Creed-ове, но все пак е достатъчно забавно. Основният проблем е прекалената предвидимост на ситуациите, в които я ще се подхлъзнеш, я ще паднеш от мост, я ще те атакуват лошковци. Това със сигурност не е нов проблем, но на фонът на останалото, не е чак толкова дразнещ, колкото в предишните части.
Играта ти дава предостатъчно възможности да се потопиш в прекрасната атмосфера и да плакнеш очи в най-добрата визия на която и да е игра досега. Отначало докрай няма и един момент, в който локациите да стават повтаряеми или безинтересни. Същевременно взаимодействието между персонажите е изключително добро. Цялата банда от идиоти (Дрейк, чичо Тъски, Елена, Съли) имат страхотна химия и израженията им ги правят особено убедителни и в забавните, и в драматичните моменти. Главният злодей е малко безличен, но е може малко по-добре реализиран от не особено вдъхновяващите екземпляри от предишните игри.
Самата история е много добра с някои гениални момента. Сцените с малките Дрейк и батко Тъски са на или дори над нивото на Last of Us, семейната драма на Дрейк и Елена е прекрасно развита и краят е перфектен и въздействащ. Същевременно играта въобще не се свени да се шегува за своя сметка. Naughty Dog са напълно наясно с клишетата, с които боравят и странностите на поредицата и често се бъзикат с тях.
Като цяло давам на играта стабилна девятчица. Браво на Naughty Dog!
Re: Uncharted
Amelia
Да, за друга медия и дори за някои типове игри историята е пълен идиотизъм, но за това мощно рипане и стреляне си е повече от адекватна. Нейната единствена цел е да вкара персонажите, в колкото се може по-абсурдни и грандиозни екшът ситуации.
Естествено, че главното за което трябва да се гледа (и слуша) е визията (и музиката).
Друго с което се справя уникално е ескалацията на екшън сцените. Примерно в 4-ката има доста трудното катерене по движещите се механизмите в часовниковата кула, последвано от бясно спускане из улуци и дворове, последвано от още по-бясно преследване в равнината под и над мостове с неколкократна смяна на превозните средства.
Друг добър спомен е от 2-ката, където първо има битка на гарата да се хване влака, после пълзене по самия влак и накрая дуел с военен хеликоптер.
Съвременните кино екшъни ряпа да ядат.
Определено 4-ката е най-красивото нещо в поредицата. Липсваше ми само Клои дето и в 3-ката се появи за твърде кратко, но доколкото разбрах предстои добавка, в която тя е главен герой.
Забелязал съм, че си включваш и изключваш suspension of disbelief-а по някакви адски странни алгоритми....
Да, за друга медия и дори за някои типове игри историята е пълен идиотизъм, но за това мощно рипане и стреляне си е повече от адекватна. Нейната единствена цел е да вкара персонажите, в колкото се може по-абсурдни и грандиозни екшът ситуации.
Естествено, че главното за което трябва да се гледа (и слуша) е визията (и музиката).
Друго с което се справя уникално е ескалацията на екшън сцените. Примерно в 4-ката има доста трудното катерене по движещите се механизмите в часовниковата кула, последвано от бясно спускане из улуци и дворове, последвано от още по-бясно преследване в равнината под и над мостове с неколкократна смяна на превозните средства.
Друг добър спомен е от 2-ката, където първо има битка на гарата да се хване влака, после пълзене по самия влак и накрая дуел с военен хеликоптер.
Съвременните кино екшъни ряпа да ядат.
Определено 4-ката е най-красивото нещо в поредицата. Липсваше ми само Клои дето и в 3-ката се появи за твърде кратко, но доколкото разбрах предстои добавка, в която тя е главен герой.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Екшънът е як и въздействащ в първите 90 минути, където виждаме ВСИЧКО от него заради отвратително репетитивния и постен геймплей. Оттам-насетне е едно и също, едно и също, едно и също. И това по какво лази Нейтън в момента спира да има значение. Да, часовника в 4ката и влака в 2ката бяха готини екшън моменти, които включвам в онея 20% от смислено съдържание. Останалото обаче писва адски бързо, щото се повтаря твърде много. Какъв кеф и съспенс се предполага да чувствам докато поредния каменен мост се разпада под краката ми и ПАК трябва да губим време в заобикаляне и катерене, за да стигнем до нещо, дето ни е пред очите? Или се люшкам с въжето над поредната бездна? Или бутам поредната щайга, за да може някой от аверите да се изкачи по тъжната малка линийка от издадени тухлички, която е предначертания за целта път И НЯМА НИКАКВИ ДРУГИ ОПЦИИ? Хората в днешно време правят цели интерактивни светове, през които можеш да си минаваш както си поискаш. Тея от Ънчартед все още искат клиентите им да намерят петте специално наредени пъпки на скалата, за да минеш по тях, при положение, че изумителния пейзаж наоколо ти показва поне още 30 възможни маршрута.
Начи, трябва да кажа, че аз мразя престрелки (щото и те писват бързо като САМО това се прави) и особено мразя престрелките в Ънчартед, щото просто не се връзват с персонажа, такъв какъвто ни го показваха в продължение на 3 игри. Но тук ги чаках с нетърпение, щото внасяха някакво разнообразие поне.
И последно - зрелищен екшън мога да видя във всяка Майкъл Бей-ска холивудска помия. Аз гледам игри като алтернатива на киното и ТВ сериалите, т.е. от тях очаквам да ми покажат минимум едно от следните три неща: гениално развита история, гениално развити персонажи, гениално развит сетинг. Визията и екшъна са ми дълбоко второстепенни в случая. А геймплеят не ме интересува ИЗОБЩО и колкото по-малко се забелязва, толкова по-добре. Игри като Ънчартед, където всичко робува на геймплея, следователно, не ми понасят. Оставила съм подборката на Александър и до този момент ме е разочаровал много само с Gears of War и Uncharted поредиците.
Начи, трябва да кажа, че аз мразя престрелки (щото и те писват бързо като САМО това се прави) и особено мразя престрелките в Ънчартед, щото просто не се връзват с персонажа, такъв какъвто ни го показваха в продължение на 3 игри. Но тук ги чаках с нетърпение, щото внасяха някакво разнообразие поне.
И последно - зрелищен екшън мога да видя във всяка Майкъл Бей-ска холивудска помия. Аз гледам игри като алтернатива на киното и ТВ сериалите, т.е. от тях очаквам да ми покажат минимум едно от следните три неща: гениално развита история, гениално развити персонажи, гениално развит сетинг. Визията и екшъна са ми дълбоко второстепенни в случая. А геймплеят не ме интересува ИЗОБЩО и колкото по-малко се забелязва, толкова по-добре. Игри като Ънчартед, където всичко робува на геймплея, следователно, не ми понасят. Оставила съм подборката на Александър и до този момент ме е разочаровал много само с Gears of War и Uncharted поредиците.
Re: Uncharted
Е, тя досадата от репетивноста идва донякъде от това, че не цъкаш ти 
.
Как да го кажа. Понякога човек има нужда от разнообразен геймплей, а понякога да постреля и поскача най-еднообразно...може би някакъв носталгичен навик от 8-битовите игрички, но колкото и малко да съм играл съм изпитал нужда и от двете.
Честно казано нямам голям опит с тях, но съм срещал и "лоши" примери, като Diablo 2-ката, GTA (само старите, най-новите не знам...а и по гангстери не си падам) и първата фаза на FF XV, където тази свобода ми се струва доста еднообразна.
Sandbox игрите са по-трудни за изработка и балансиране. Не че няма, но добрите (е, хайде, тези дето ме кефят) са по-рядко животно.
.Как да го кажа. Понякога човек има нужда от разнообразен геймплей, а понякога да постреля и поскача най-еднообразно...може би някакъв носталгичен навик от 8-битовите игрички, но колкото и малко да съм играл съм изпитал нужда и от двете.
No Man's Sky anyone?Хората в днешно време правят цели интерактивни светове, през които можеш да си минаваш както си поискаш.
Честно казано нямам голям опит с тях, но съм срещал и "лоши" примери, като Diablo 2-ката, GTA (само старите, най-новите не знам...а и по гангстери не си падам) и първата фаза на FF XV, където тази свобода ми се струва доста еднообразна.
Sandbox игрите са по-трудни за изработка и балансиране. Не че няма, но добрите (е, хайде, тези дето ме кефят) са по-рядко животно.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Uncharted
Ми досега от отворените светове със сюжет съм останала МНОГО очарована от Red Dead Redemption и Assassin's Creed: Black Flag, а и някои от другите асасини кефят, макар че разни неща в тях са поизпортени. Също, Deus Ex-овете, всичките, позволяват повече свобода в придвижването и open world елементи. Чувала съм добри неща и за Witcher 3, който ще прецъкаме в недалечно бъдеще.
Относно GTA, Сашо наскоро игра петицата и цвили от кеф. Аз нещо бях заета в момента, а и бях пребозала с Los Angeles, след визитата ми там и L.A Noir (която също като Ънчартед е 5-часова хубава игра с 10 часа досаден репетитивен геймплей отгоре, но персонажите и сетинга са някви шибани нива над тея в Ънчартед, а и има повече свобода в движението). Но от квото видях, GTA V беше докоснато от гения и то, така че в някакъв момент щя го изгледам цялото.
Относно GTA, Сашо наскоро игра петицата и цвили от кеф. Аз нещо бях заета в момента, а и бях пребозала с Los Angeles, след визитата ми там и L.A Noir (която също като Ънчартед е 5-часова хубава игра с 10 часа досаден репетитивен геймплей отгоре, но персонажите и сетинга са някви шибани нива над тея в Ънчартед, а и има повече свобода в движението). Но от квото видях, GTA V беше докоснато от гения и то, така че в някакъв момент щя го изгледам цялото.
Re: Uncharted
Хайде ся L.A. Noir > Uncharted 
Red Dead Redemption и Witcher са ми на мушката от известно време, но не се сещам, какво да разкарам от плейлистата.
Deus Ex ти вярвам за свободата, но ми е странно как RPG елементите не ти идват досадно репетативни за гледане или викаш се понасят заради другите работи?
Red Dead Redemption и Witcher са ми на мушката от известно време, но не се сещам, какво да разкарам от плейлистата.
Deus Ex ти вярвам за свободата, но ми е странно как RPG елементите не ти идват досадно репетативни за гледане или викаш се понасят заради другите работи?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Uncharted
Uncharted е невероятно полирана игра, ама не е за гледане, а за играене, щото като държиш геймпада репетитивността не пречи.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Uncharted
Деус Екс поредицата досега е успяла да ми стане досадна само към края в най-първия Деус екс, където имаше нива наслагани само за да има нива, нали. В новите игри, дето са с Адам, така и не ми писна да го гледам как се промъква по разни шахти, щото там има алтернативи, ако ти писне от шахтите и искаш да разнообразиш. А ако много те стегне чепика, може да минеш нивата като Рамбо. И боищата ти зависят от това как сам си си развил персонажа. А ти си го развиваш както ти е кеф. Примерно, Сашко играе тая игра stealth (и аз мисля, че това е най-сходно с характера и историята на Адам) и съответно надупва на максимум stealth уменията на Адам. Така мина целия Менкайнд Дивайдед и не уби НИКОГО. Но ако си решил на твоя Адам да му е писнало от терористи дотолкова, че би пречукал всеки един такъв дето му попадне пред погледа, отразяваш това в начина, по който го развиваш, начина, по който изнасяш противниците и репликите, които избираш за диалозите.
Отделно, не събираш ненужни боклучета по пътя си като в Ънчартед, а всяка електронна книжка, дето намериш и всеки комп, в който бръкнеш ти развиват я сетинг, я история, я персонажи. Говорим за игра, заради която ходих да си търся събрани накуп всичките електронни книги (в Хюман Революшън), за да чета за огментациите и технологиите в тоя свят.
Изобщо, като имаш богат избор от геймплейни елементи и можеш да си избереш как да ги ползваш, не се усеща типа досада като в Ънчартед, където геймплея ти за придвижване се състои от катерене, скачане, висене на въже, бутане на щайги и каране на бъги и имаш само един предначертан път, по който да ходиш.
@Roland
Мда, така си е. Има няколко игри, които светът обожава, с уж някви култови истории и персонажи в тях, но те са толкова зависими от геймплея, че не стават за гледане отстрани. Към тея спадат Uncharted, Gears of War, Devil May Cry (въпреки че нямам чак такъв проблем с клонингите на DMC като Байонета и God of War)... И от другата страна са супер open world игрите като Fallout и Skyrim, дето почти нямат сюжет и са основно ценни с това, че ти дават мегдан да се шляеш и потапяш в атмосферата. Това също не става за гледане отстрани - пробвала съм.
Отделно, не събираш ненужни боклучета по пътя си като в Ънчартед, а всяка електронна книжка, дето намериш и всеки комп, в който бръкнеш ти развиват я сетинг, я история, я персонажи. Говорим за игра, заради която ходих да си търся събрани накуп всичките електронни книги (в Хюман Революшън), за да чета за огментациите и технологиите в тоя свят.
Изобщо, като имаш богат избор от геймплейни елементи и можеш да си избереш как да ги ползваш, не се усеща типа досада като в Ънчартед, където геймплея ти за придвижване се състои от катерене, скачане, висене на въже, бутане на щайги и каране на бъги и имаш само един предначертан път, по който да ходиш.
@Roland
Мда, така си е. Има няколко игри, които светът обожава, с уж някви култови истории и персонажи в тях, но те са толкова зависими от геймплея, че не стават за гледане отстрани. Към тея спадат Uncharted, Gears of War, Devil May Cry (въпреки че нямам чак такъв проблем с клонингите на DMC като Байонета и God of War)... И от другата страна са супер open world игрите като Fallout и Skyrim, дето почти нямат сюжет и са основно ценни с това, че ти дават мегдан да се шляеш и потапяш в атмосферата. Това също не става за гледане отстрани - пробвала съм.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest