Иначе коментарът ме насочи към тази доста интересна статия:
http://bradydill.com/concerning-patrick ... lease-date
В началото авторът представя гледната точка на феновете, които чакат и чакат и чакат (и чакат), правейки стандартното сравнение със Сандерсън:
След това се наема да защити последователно Скот Линч, Джордж Мартин и финално Ротфъс за това, че имат право в крайна сметка да си се бавят колкото искат и че причините им са legit. Описанието му на скоростта на Мартин според феновете е епик:Patrick Rothfuss took four years after publishing The Name of the Wind to finish the sequel The Wise Man’s Fear, and has now taken more than five years to work on the final book of his trilogy: at the very least, it will have taken him a decade to publish three books. Contrast this with Brandon Sanderson, who in the same period of time has published twenty four books—admittedly, some were short, but of those twenty four, thirteen were nearly a thousand pages in length.
Статията е много интересна дори само дотук, но заключението е още по-интересно и представя алтернативния аргумент, конкретно за Ротфъс, т.е. това как той отказва да коментира колко е напреднала книгата и се държи douchy с феновете на тази тема.George R. R. Martin is the most famous of the three, and also the most renowned for writing at the pace of a dying turtle/sloth hybrid climbing up a slime-covered wall on a lazy Sunday afternoon on a planet with 100x Earth gravity, while the wall falls into an exploding underwater volcano
Определено си струва четенето!
Още по-интересен ми стана този доста смислен анализ на Сандерсън в коментарите:
Подозирам, че на @Dr. Horrible би му било интересно, както и на @Lyanna Stark..he has different goals than Martin and Rothfuss – while they want their every sentence to be polished, eloquent, and absolutely as beautiful and effective as it can be, Sanderson just wants to tell his story clearly, so that reading his books feels like watching a movie. You don’t notice the words, just the story; Sanderson has said that if he writes too good a sentence, he actually deletes it, because it would distract the reader from what he’s really trying to convey.
Тяхно право е да се мотаят колкото щат, но аз подозирам, че по-скоро са се оплели в сюжетите си, отколкото в напъните да напишат някакви измутелно изпипани изречения. Или просто ги мъчи добрата стара липса на вдъхновение.
