Опитах. Прав си, от всичко, което прочетох на блога ти, виждам единствено фенбойска еякулация - но то това и фенбойчетата на Бъфи ще го разберат. Не намерих нищо, което да показва защо Бъфи е 10 пъти по-култов от всичко на ХБО - напротив, говориш за алегории, трудни теми и controversy (да, на някакво по-тийн ниво ги има), а тези неща дори не се споменават изрично от хората като заговорят за повечето неща на ХБО, защото са нещо като константа за тая телевизия. Значи, спри да се правиш на гъз и ми отговори с едно изречение - кое е това нещо, което прави Бъфи 10 пъти по-култово от всичко на ХБО. Щото и аз мога да ти напиша многостранична ода в 6 части как обичам сметанов сладолед, но това няма да го направи 10 пъти по-култов от шоколадовия, нито ме ще ме направи 10 пъти по-култов от хората, на които им се повръща от сладолед.
По-нататък затъваш в стряскащ нонсенс и ще ти обясня най-методично защо:
Факт е, че Бъфи е сериал, за който буквално ВСЕКИ е чувал
Бъфи е сериал, за който е чувало сравнително ограничено ядро от зрители, което няма нищо общо като размер с масовостта на Изгубени да речем, или истерията, която навремето Туин Пийкс предизвика. И тъй като за разлика от теб, аз обичам фактите, проста справка показва, че рейтингите на Бъфи са достигали в най-добрите си времена до 5 милиона на епизод, докато рейтингите на Изгубени са били системно 2 пъти повече, а в пиковите сезони - 4 пъти. И тъй като тук голямата ти болка е сравнението с плачевните неща на ХБО - рейтингите на Сопранос са били винаги поне 2 пъти повече от тези на Бъфи (при все, че става дума за сравнение между ябълки и портокали, защото ХБО е платена телевизия с TV-МA-рейтинг, а Бъфи e s TV14). True Blood и Six Feet Under са с малко по-високи рейтинги от Бъфи. Така че задръж количествените оценки - фенбазата на Бъфи я има, и тя не е толкова голяма, колкото лоялна и шумна. Но дори и този аргумент да беше в час и Бъфи наистина да беше толкова популярен, колкото го изкарваш - това няма значение. МакДоналдс също са по-популярни от френските ресторанти, щото са по-достъпни, но тва не значи, че вътре ще се нахраниш като хората.
по който са изписани тонове литература
Като човек, който е чел вагони книги и т.н. знаеш добре доколко подобен тип литература може да се похвали с някакво качество. Това, както също добре знаеш, се нарича милкване на успешна идея. Повече респект имам към сериали, които имат систематичен и планиран сценарий и развитие на героите, и не им е фикс-идея да бълват срещу фенбойчетата максимално количество материал от вселената им, най-често със съмнително качество. И отново сравнението с ХБО - знаеш, Карнавал по бюджетни причини го спряха на 1/3 от цялата история, само с 2 заснети сезона. После ХБО предложиха на Даниел Науф да направи филм, феновете му предложиха да напише книга, комикс... каквото и да е, в които да довърши тоя епос. До ден днешен знаеш ли какво имаме - 24-те епизода с историята във формата, в която той е искал тя да бъде представена. Нито повече, нито по-малко. Ето това е нещо, достойно за уважение. Същото важи и за Дейвид Милч с Deadwood.
и който е е, в крайна сметка, културен феномен, какъвто НИКОЙ от HBO-сериалите не е
Много ми е интересно тази глупост на какво основание си я написал, в смисъл - кви ти са критериите, по които познаваш кое е по-голям културен феномен. Щото веднага мога да ти кажа, че Сопранос системно е обявявано за най-доброто нещо, което се е случвало на телевизионния формат от създаването му. И не само мога да го кажа, а мога да ти извадя десетки цитати от реномирани журналисти. Това е сериалът, който дефинира едночасовия драма-формат, впоследствие подет от други телевизии, и който вдигна стандартите още от първите си епизоди до нива, които дори превъзхождат добрите игрални филми - дори чисто технически ако говорим. Тва трябва да си изключително неинформиран, за да не го знаеш.
Защото не разчита просто на страхотна режисура, качествен сценарий, актьорска игра и production values като нещата на HBO, които съм гледал, а на челното врязване в огромно количество сериозни и важни теми. Като при това успява да го прави, въоръжен с качествен хумор, перфектни диалози и великолепни актьорски изпълнения.
Чудесно, току що описа доста точно SFU.
Което естествено е наливане от пусто в празно и лесно за осмиване от разбирач като теб. Макар че минимум очаквах, че имаш някаква представа от това колко огромно е името на Уидън в поп-културата.
Да, като знаеш толкова, опитай да ми докажеш, че името на Уидън е 10 пъти по-огромно от имената на Алан Бол, Дейвид Чейс и Дейвид Саймън. Бтв, сигурно знаеш, че и Лейди Гага е огромно име в тийн поп-културата, тва обаче не прави песните й поносими.
И понеже тва е в пряка връзка с масовата оценка за сериала, ще си дам зора да ти предоставя следната статистика, пък ти си прави сам изводите:
Бъфи - 11 Еми номинации, от които печели 3 (всички номинации - за технически категории); една номинация за Златен глобус.
SFU - 53 Еми номинации, от които печели 9; 8 номинации за Златен глобус, от които печели 3
Сопранос - 111 номинации за Еми, от които печели 21; 23 номинации за Златен глобус, от които печели 5.
При тва положение, просто си спести наглостта да ми говориш за културен impact и recognition. Обикновено не давам спечелените награди като някакъв критерий, но забележи, че тук става дума за разлика в пъти, и то не 2, а 10 пъти.
По ВСИЧКИ налични критерии - и production values, и размер на фен базата, и critical acclaim, Сопрано просто смачква Бъфи отвсякъде, така че се скрий някъде с фенбойските си залитания и осмисли първо качеството на аргументацията си, преди да я обявиш. Нямаш нито един солиден довод за тезата си, и не само това, ами преиначаваш реалността и пречупваш всичко под някакъв personal bias, което не е нито много умно, нито много интересно. Но типично в твой стил де.
Едит: Също така установихме, че съм гледал първия сезон на SFU. Що не четеш внимателно?
Irrelevant. Ок, добави го до Рим и първия сезон на ТБ, пак не е достатъчно, за да даваш мнение за ХБО като цяло.