ShadowDance

Ах стига ме надъхвал ужасно де, до утре следобед няма да мога да гледам мамка му проклета

Това мнение за последните два сезона имах силна нужда да го прочета, че бях с леко поохладен ентусиазъм след епизоди 1-5 на трети. Бтв Къти е някакъв убер рандъм персонаж, който започна да ми харесва на максимум. Също така изцяло новата сюжетна линия с Каркети набра страхотна скорост в 7-9 серия на трети сезон, а почна сравнително безинтересно.

Деба трябва да му направим секта на тоя сериал.

Каркети ще го гледаш до финала, той също е много добре написан образ и точно него имах предвид като обяснявах преди време защо TDK и идейките му за "белия рицар" дето почернява вече са правени на екран, само че по-адекватно.

Имаш предвид Дент очевидно? Супер, аз си умирам за такива сюжети.

Да.
Хубаво, защото "По жицата" не оставя кой знае колко повече да се каже по темата.

Хахахаххаха твоята последна трактовка на превода е просто най-добрата за мен досега

Аз ще драсна пак като продължа със сезоните.

Довърших трети сезон. След колебливото начало сезонът се разви и приключи желязно. Хареса ми, че затвориха повече сюжетни линии от предните сезони. Ще драсна по-подробно утре-другиден, сега подхващам 4ти.

Изгледах 10та серия на 4ти сезон, ще бъда кратък, като приключа сезона - повече. Колебливо и мудно (но в никакъв случай скучно) развитие на сезона, към края като с трети сезон сериите започват да стават жестоки. Искам само да отбележа, че просто няма празен герой в тоя сериал - някакви осмостепенни персонажи като Слим Чарлз или Клей Дейвис са толкова пълнокръвни и добре изиграни, че ми става тъжно, че едва ли някога ще гледам сериал, който да ми харесва толкова. Хлапенцата в 4ти сезон са ми яко досадни, но се преживява. Хареса ми как МакХълти стана второстепенен герой по изключително фин начин и пак с по едно появяване на две серии поддържат образа му.

И определено ще се купува и то при първа възможност. В тоя ред на мисли - някой знае ли дали от британския амазон доставят двд-та до България, сигурен съм, че е яко тъп въпрос, но да си попитам.

Да, доставят. Или поне преди година и нещо доставяха, отдавна не съм поръчвал оттам, но не мисля, че има промяна.

Дам, доставят. Преди няколко седмици последно поръчвах.

Само да кажа, че DVD-трансфера е доста добър на всички сезони с изкл. на четвърти. Жалко, че няма изгледи за blu-ray.

Изгледах последните епизоди на четвърти и целия пети сезон за три дни с помощта на кафе и Ред Бул.

Няма да си кривя душата и ще повторя това, което Дем е изразил в първото мнение от тази тема - сериалът е великолепен. По жицата е по-класен гангстерски епос от почти всичко, предложено ни в киносалоните последните 5-6 години, при сериалите конкуренцията му би била единствено Сопранос, който за мен обаче е две-три интелектуални нива под The Wire.

Ако подхождах наивно и детински бих казал, че финалите на четвърти и особено на пети сезон ме разочароваха леко. Но това би бил просто инфантилният поглед върху нещата - когато си си харесал някои герои и ти е тъжно, че нещата не се получават за тях. The Wire няма хепи енд. В нито един сезон впрочем. Има отделни сюжетни линии, свършващи с намигване и усмивка към зрителя (като тази на Фримън или Даниелс/Пърлман), но никога нещата не се нареждат като в детска книжка. И това е може би един от многопройните плюсове на сериала - тоталният реализъм. Изключително много ми допадна как кръгът на фабулата се затваря в края на пети сезон - например с Майк, който се превръща в Омар (или поне дава всички индикации за това) или пък Сиднор, който е в буквално същата сцена със съдията като МакНълти в началото на първи сезон. Любимият ми герой (макар че имам още само около осем) Омар, който се превръща в легенда и мит на улицата ме изкефи на максимум, макар първо да бях направо шашнат от внезапния финал на неговата история.

За съжаление трябва да тръгвам така че ще си довърша ферманите малко по-късно. За финал искам да почетвъртя нешо - ГЛЕДАЙТЕ THE WIRE КАКВОТО И ДА СТАВА!

Сериалите трудно се поддават на класификация, особено когато са толкова комплексни и да наречеш Сопрано и Жицата "гангстерски епоси" означава да осакатиш и двата. Сопрано в никакъв случай не е не е няколко нива по-надолу интелектуално - в него има неща, които липсват на Жицата, както и обратното, но това не е въпрос на интелект на създателите, а на концепция и методи. Жицата печели от ултра-реализма си и смелото третиране на проблемите, вкл. предлагането на нетривиални решения, Сопрано е по-... "художествен" и сюрреалистичен, в него емоционалността е малко по-филмова.

Колко си гледал от Сопрано, btw?

Целия, моля те не мисли, че съм гледал много по-малко ХБО от теб. До преди Жицата Сопранос ми беше любимият сериал, ама нейсе.

По това, което си казал - не мисля, че ги осакатявам грам. Да, в The Wire има една купчина други неща освен гангстерските сюжетни линии, но пък мисля, че поне заради реализма двата сериала подлежат на сравнение. Макар и по-филмово и "попкорн" поднесено, действието в Сопранос и въобще целият сюжет остава адски реалистичен. Просто в Жицата този реализъм е доведен до край и липсват каквито и да било "художествени" нотки (както поне ти ги наричаш, аз не съм съгласен с това наименование, но да не се разпростираме прекалено).

За мен едната половина (макар да е може би една трета) от Жицата през всичките й сезони е именно гангстерски епос. Да, няма култови филмови фрази, особено показни застрелвания (с малки изключения) и пичовски моменти, но пак си е гангстерска история и то зверски класна такава (особено в сезони 1-3 - макар че тук съм субективен, Ейвон и Стрингър до края си ме кефеха в ПЪТИ повече от Марло, Крис и Снуп).

Отсега те умолявам най-любезно ако ще дискутираме културно този прекрасен сериал да не изпадаме в дребни заяждания и доизяснявания на кристално ясни неща.

макар че тук съм субективен, Ейвон и Стрингър до края си ме кефеха в ПЪТИ повече от Марло, Крис и Снуп

Това не мисля, че е толкова субективно, колкото нарочно търсен ефект, с цел да демонстрира как новото поколение наркобарони е по-брутално от старото. Стрингър и Ейвън колеха и бесегха, но и си имаха своите човешки моменти. Марло и Снуп, от друга страна, са абсолютни социопати и нямат особена дълбочина като герои.

Muad_Dib, преди да продължа, само ще те замоля да оставиш мнителността си настрана, защото като те попитах колко си гледал от Сопрано нямах предвид да ти кажа по друг начин "първо го гледай и после говори", а исках да разбера дали си го гледал целия, защото емоционално най-силните му моменти и тези, които подкрепят твърдението ми за сюрреалистичността и поетичността, ако щеш, са именно от последните сезони. Сега можем ли да продължим по същество?

Добре:

Да се нарече The Wire "гангстерски епос" е като да наречеш Deadwood "уестърн" или SFU "гей-драма". Сериалите на ХБО избират период и локация и им правят анализ. Дори Рим не може да се окачестви просто като псевдоисторически сериал (макар и там да е най-лесно). Всеки сезон на The Wire е ясно подчинен на определена болна тема в Балтимор и само 1/5 от това е свързано с "гангстерска" дейност в по-тесен смисъл. Със същото право можеш да го наречеш и "политическа драма", "съдебна драма", "драма за училищната система" и пр. Това имах предвид като ти казах, че слагайки му етикет го ограничаваш.

При Сопранос тънкото е, че сценаристите не си позволяват cheesy решения, и зрителят автоматично асоциира това с реалистичност, но тази "реалистичност" няма нищо общо с почти документалния подход (като сторителинг, не като техника) в The Wire.

Иначе, ок, щом топ 2 сериалите ти са това - браво. Сега кажи, че Deadwood е на трето място и ще ти предложа мир, на който не всеки може да устои.