ShadowDance

АЗ СМЯТАМ, че НА ТЕРМИНОЛОГИИ, включващи ПОНЯТИЯ като "сюжет" ИМ ЛИПСВА ПОТЕНЦИАЛЪТ да генерират ПОДРОБНА ДИСКУСИЯ по тия въпроси. Аман.

Трип, прав си, защото, предвид остарялата ми терминология, на мен определено ми липсва потенциал за дискусии, но пък от друга страна хич не ми дреме дали е сюжет, фабула, история, дискурс или там както се вика, при условие, че и двамата отлично се сещаме какво искам да кажа.

Не знам какво точно си мислиш, че постигаш с тоя пасивно-агресивен стил на разговор, но определено не е смислен дискурс. Постановката "каквото и да кажеш, не може да не си искал да ме обидиш" е тъпа и непродуктивна.

Също така е факт, че ТИ трябва да дадеш насоки за това какво и как е Ню Уиърд и как точно Лутадел се различава от стандартния фентъзи град, та да се родее с него.

Щото аз в момента виждам много насилствен опит да измислиш на нещо цели, които то доста явно не си е поставило, само и само да можеш да обясняваш как не ги е изпълнило. Хубаво, не ти е допаднала книгата, няма лошо. Ама не се опитвай да я изкараш, че се пъне да е нещо, което изобщо не се пъне да бъде.

Тъй като се разбрахме за терминологичната ми подготовка, ще си позволя да цитирам:

Jeff VanderMeer wrote: New Weird is a type of urban, secondary-world fiction that subverts the romanticized ideas about place found in traditional fantasy, largely by choosing realistic, complex real-world models as the jumping off point for creation of settings that may combine elements of both science fiction and fantasy. New Weird has a visceral, in-the-moment quality that often uses elements of surreal or transgressive horror for its tone, style, and effects– in combination with the stimulus of influence from New Wave writers or their proxies (including also such forebears as Mervyn Peake and the French/ English Decadents). New Weird fictions are acutely aware of the modern world, even if in disguise, but not always overtly political. As part of this awareness of the modern world, New Weird relies for its visionary power on a “surrender to the weird” that isn’t, for example, hermetically sealed in a haunted house on the moors or in a cave in Antarctica. The “surrender” (or “belief”) of the writer can take many forms, some of them even involving the use of postmodern techniques that do not undermine the surface reality of the text.

Кои елементи на ню уиърда присъстват в The Final Empire, можете и сами да прецените от текста по-горе. На мен лично ми писна да се повтарям, а и квалификациите ми дойдоха в повече.

Ей богу, НИЩО не виждам аз общо. Пък ти се обиждай колкото щеш от това и си измисляй как някой ти е лепил класификации.

В определението на Вандемер виждам най-вече безкрайно много общи неща. Струва ми се отправна точка за дискусия, нежели крайна.

И не, нямах предвид, че терминът "сюжет" е стар, а че като ми кажеш "Лутадел е в центъра на сюжета", ми казваш точно едно нищо. Така че не разбирам прекрасно какво имаш предвид. Ако смяташ, че можеш да вкараш концепцията за сюжет в малко по-смислени рамки, вместо да ме замеряш с общи приказки и да очакваш, че ще ти прочета мислите, бих се опитал да вникна в каквото имаш да кажеш.

Трябва да кажа, че съм силно впечатлен от Последната империя. Не е за вярване всъщност колко много ми хареса. Всъщност бяха ми нужни около 300 страници за да се зарибя. Преди това ми беше прекалено все едно за персонажите. Дори се бях усъмнил, че ще ми хареса. Но от един момент нататък малко по малко започнах да се увличам, като в крайна сметка до края на книгата се кефех на една дузина персонажи. На някои места дори успях да се трогна(голям carebear съм ), като например:

Spoiler: show

когато Kelsier умря и беше оставил на Вин старата рисунка с цветето.

Аломантията/ферохимията пък са едни от най-свежите и интересни неща, за които съм чел последно време! Абсурдно интересно замислено! Човек би помислил, че за толкова много години фентъзи, всякакви идеи ще бъдат изчерпани, но явно не. Голям респект тук!

Нямам търпение за следващите книги. Интересувам се повече от света на Mistborn. Надявам се, че в следващите книги действията ще се развиват по-често извън Лутадел.

Подхванах първия том на Mistborn и вече съм на средата, много увлекателен като цяло. Концепцията за света и особено магическата система са интересни и оригинални. Сюжетът засега, макар и не най-оригиналния ever е чудесно представен и за моя голяма радост се движи далеч по-бързо от типичното за epic fantasy поджанра, а предчувствам, че ще има и немалко обрати до края. Засега обаче не се ми струва чак шедьовър като цяло, малко прекалено елементарна ми идва като стил, а и тия "буци разсъждения" на героите, споменати от Емо, леко дразнят на моменти.

BTW, аз не виждал нищо New Weird засега нито в сетинга, нито в стила на писане на Сандерсън. Поне като го сравнявам с моето разбиране за New Weird, защото това е доста мъгляво нещо. Описанията са максимално далеч от екстравагaтността на Миевил или Пийк (за мое лично съжаление ), а градът е просто сетинг и толкоз, никъде не виждам опит да му бъде дадено по-голяма роля. Засега си е класическо epic fantasy с разликата, че няма обикаляне по картата. Не виждам от автора и някакви високолитературни претенции или желание да революционизира жанра, даже точно обратното, определено е търсил преди всичко яснотата, подредеността и достъпността за по-широка аудитория.

Аломантички в действие. Тласкане на кристали. Алриане vs Вин.

Иначе зарибих се от ревютата на Роланд и Трип и реших да опитам.МА ТО БИЛО МНОГО ВКУСНО БЕ! Спур яки герои,още по-зрелищни битки и магии и някои доста интересни сюжетни врътки.Казах го вече но пак ще го кажа-все есно четях книжен фентъзи Code Geass.А начинът на управление на лорд Владетеля чрез магия ми хареса защото във повечето фентъзита Тъмният Лорд ТМ не използва някаква определна система за контрол,докато тука беше като фентъзи Пета Писта.
Направо не мога да дочакам да преведат Кладенеца на възнесението.

Еми като не можеш да дочакаш, букдепозитори е твой приятел.

Не и на 15 години и без дебитна карта уви. А и да си изкарах карта майка ми в никакъв случай не би ми дала пари за повече "измислени истории" пък и от чужбина.Все ме убеждава да чета "истинска" литература като Клавдий. But enough offtopic,Хам много ме радва с тия филосфски въпроси дето задава наляво-надясно.Като някаква по-зряла версия на Тачикома е.

За съжаление втората част е доста по-зле. Поне в началните 360 страници, които изчетох досега. Доста по-развлачена, с разфокусиран сюжет и като цяло по-слаба в почти всяко отношение.

Ако сте чели първи том, спокойно кликнете долу, не спойлвам нищо от следващия:

Spoiler: show

А и липсата на Kelsius се усеща сериозно. Elend е безобразно скучен в този том.

By the way,Vin looks sexy...
И нещо което няма много общо,но освен Мъглороден някой да е е забелязал колко са парцаливи повечето книги на Бард?Все пак Игра на тронове за два дена четене се огъна страшно много а аз съм много внимателен като чета.Много са им меки кориците...
Demandred,как така е направил Елънд скучен?В първата книга е толкова
печен.

Claymore47_Fen wrote:By the way,Vin looks sexy...
И нещо което няма много общо,но освен Мъглороден някой да е е забелязал колко са парцаливи повечето книги на Бард?Все пак Игра на тронове за два дена четене се огъна страшно много а аз съм много внимателен като чета.Много са им меки кориците...
Demandred,как така е направил Елънд скучен?В първата книга е толкова
печен.

Печен не означава интересен. И в първата книга е мега скучен. Интеракциите му с Вин бяха интересни, но заради нея, не заради него. Освен това, както казва Demandred -

Spoiler: show

Kelsier го няма вече...