ShadowDance

Тоест, точно както говорихме и както ти много правилно отсъди, че всичко е прекалено директно. И оттам нататък е въпрос на вкус. Тоест, на мен лично не ми харесва тази прекалена директност, а пък на други хора им харесва.

BIG FUCKING SPACESHIP FULL OF JAMES MARSTERSES

Добре!

P.S. & Edit:
Обаче Ицо тук е прав: кое му беше жизнеутвърждаващото? На мен ми беше депресиращо посланието, че нищо не зависи от нас и каквото и да правим, можем да продължим да си го правим щото така или инак то всичко си е решено и няма никакво значение за какво и как се борим.

Trip wrote:Филмът е жизнеутвърждаващ и не се срамува да го покаже.

Свадата с баща му бтв беше в голяма степен защото единият (бащата) вече бе постигнал състоянието, което Кейдж постигна чак в края на филма. Синът му също го беше постигнал донякъде. Така че цялата работа беше a matter of establishing a connection.

Би ли пораздул кое точно е жизнеутвърждаващото и какво представлява постигнатото състояние с establishing a connection, че ми стана интересно?

Уотевър, както и преди казах - смятам да спра да пиша в тази тема, споренето със стената не ми е сред любимите дейности

Жизнеутвърждаващото е, че след смъртта нещата продължават. Че шансът за изкупление и възвръщане на невинността съществува.

Просто всички тези внушения, които могат да се възприемат колкото си щеш метафорично, тук са преведени в директни образи

Смърт = Big Fucking Fireball Blowing Earth Away
Шанс за Изкупление етц. = Big Fucking Spaceship full of James Marsterses Taking The Chosen Ones To an Edenic Planet.

А на мен филмът не ми беше директен. Forceful =/= директен. И Извънземните и Огненото кълбо дойдоха точно под формата на откровения, след като първите цял филм бяха обгърнати в мистерия, а за второто се намекваше достатъчно фино през целия филм. Филмът е "директен" по начина, по който библейските притчи и класическите митове са. И от двете съм попрочел, така че мога да ги оценя. Мисля че в този филм ефектът се беше получил доста добре.

А връзките се видяха в разговора на нашия с баща му: "Тате, БЯГАЙТЕ!" "Сине, каквото дойде, ще дойде, готов съм" (правилната позиция, предвид, че самият Кейдж знаеше, че никой не може да се спаси от катаклизма) Накрая Кейдж прозря смисъла в нещата и се събра със семейството си точно преди Свършека. Освен това пусна сина си, като преди това беше тръгнал да се моли на извънземните да избавят и него, което беше жалко и низко. Но се осъзна.

Един вид имаме притча за Апокалипсиса, само че без Християнското натякване, "че Иисус ще отсъди и ще прати праведните в Рая, а грешниците - в Ада", което е породило толкова миризливи спорове за дефиницията на "праведник" и "грешник" през вековете.


Едит: Марфе, посланието не е, че нищо не можем да променим, а че КОГАТО не можем да променим нищо (и само тогава), тогава можем да променим себе си и да постигнем един вид grace, което би могло да е част от смисъла на помиряването с фигурата на Бащата.

Бтв, това със Слънцето беше freak accident от космически мащаби, не можем да го приемем за символ на "нищо не можем да променим". Не можем да променим нещата, които не зависят от нас, толкоз.

Trip wrote:Жизнеутвърждаващото е, че след смъртта нещата продължават. Че шансът за изкупление и възвръщане на невинността съществува. (...) Накрая Кейдж прозря смисъла в нещата и се събра със семейството си точно преди Свършека. Освен това пусна сина си, като преди това беше тръгнал да се моли на извънземните да избавят и него, което беше жалко и низко. Но се осъзна.

Един вид имаме притча за Апокалипсиса, само че без Християнското натякване, "че Иисус ще отсъди и ще прати праведните в Рая, а грешниците - в Ада", което е породило толкова миризливи спорове за дефиницията на "праведник" и "грешник" през вековете.

Благодаря за отговора.

Какво обаче ще рече "прозря смисъла в нещата"? Кой е този смисъл?

Смяташ, че това едно дете да се моли за живота на баща си е "жалко и низко"?


А финалът според мен беше точно "праведните в рая, а грешниците в ада". Иначе нямаш притча за Апокалипсиса. Целият му смисъл е завършекът със Страшния съд - "да отдели зърното от плявата", "праведните" от "грешниците". Което на мен хич не ми е жизнеутвърждаващо, между другото. Ама имам доста ниско мнение за стремежа на религиите да ни насаждат вина за повечето неща, които правим, защото това травмира доста хора, понякога за цял живот.

Аз поне се радвам, че вече нямам нужда от "изкупление" на действията си. А невинността си е детско състояние. После порастваме.

Не, целият смисъл на Апокалипсиса като история (забележи не говоря за религиозното предписание и хилядите начини, по които било тълкувано през вековете) за мен е да завърши огромният цикъл на съществуването, който Библията описва, и който е повтарян многократно в обема на самата Библия, започвайки с историята за Ной и завършвайки с историята на Иисус.

И смятам, че Прояс третира Апокалипсиса (ако него е имал предвид да третира, не му чета мислите все пак) именно като история и затова изрязва съзнателно елемента със зърното и плявата. Нямаше принцип на "праведност", според който се избираха децата, или поне ние никога не научихме за него, което е същото. Мъникът какво пишеше на листа? Новите дати за катастрофи - на Земята? Или на Еденичната планета? И в двата случая цикълът продължава.

Между другото, не само мъникът молеше за милост към баща си. Самият Кейдж го направи. Погледна умолително Джеймс Марстърс и каза "Please". Това визирах под жалко и низко. А смисълът на нещата е в груби линии първите ми две изречения, които си цитирал.

А религиите насаждат. Светите писания не го правят. Поне не и недвусмислено

Изкупление = прошка, осъзнаване, хармония със себе си, често добита след големи вътрешни и понякога външни терзания. В Християнството ти я дава бог, в атеизма си я даваш сам. И в двата случая е едно и също като ефект. Използвайки думата, не я използвам в тясно религиозния й смисъл.

Невинност = състояние на духа, част от хармонията със себе си. Не е присъща само на децата, ще ми се да вярвам. Мисля, че и Прояс иска да вярва в това. Не мисля, че заслужава недоволство заради това.

Ицо, нямаше праведните в Рая, грешните в Ада. Имаше избрани на неясен принцип деца, които да рестартнат системата.

Емо, да видим драмата в метрото. Кейдж се намеси и спаси майката с детето, но въпреки това жертвите бяха точно толкова, колкото бяха планувани. Което на мен тутакси ми подейства като "не можеш да промениш нищо". А това "нека да приемем неизбежността и да се прегърнем за последно като голямо сплотено семейство" на мен ми е, как да го кажа, евтино. Целият филм може да се сведе до следното:

Пророчество, вещаещо сума ти нещастни случаи и катаклизми попада в ръцете на обезверен и впиянчен баща, който лудо обича сина си, но е изгубил връзките със семейството си. Човекът решава да предотврати поне тези от нещастията, с които би могъл да се справи, воден от идеята, че след като той е получил пророчеството, от него се иска и да направи нещо по въпроса. Междувременно синът му е обект на следене от страна на четирима Спайкове (в Библията херувимите обичат да вървят по четворки, същото се отнася и за Конниците на Апокалипсиса). Накрая на филма става ясно, че светът ще загине, ангели отвеждат момче и момиче със зайчета в Рая, бащата се помирява със семейството си, връща вярата си на базата на това, че Йезекиил очевидно не е халюцинирал, тъй като малко преди това ангелите избраха детето му за бъдещ Ной, Девкалион или някой подобен и се възнесоха в небесата и посреща Страшния съд със съзнанието, че след като всичко това се е разиграло пред очите му, може пък като нищо да има и живот след смъртта.

А спасените се приземиха в Едем до Дървото на живота със зайчета в ръце. Както споделих после, от останалите малогалоталотими сигурно са излизали дечица кой с носоргоче в ръка, кой с малко китче, кой с друг животински вид.

Пак ще кажа, очевидно моят проблем е в наистина прекалената директност на посланията и пр. В пълната безнадеждност също. Детето изпадна в транс и взе да пише нови послания по едно време, които няма какво друго да касаят освен бъдещото човечество! А това, че краят на света е планиран точно на връх рождения ми ден тая година ме додепресира и всъщност направо ме обиди. За кво на моя рожден ден точно пък! Съжалявам, Прояс, отхвърля се!

И освен това от сигурен източник знам, че и 2012-та ще я преживеем. Предвиждам и катаклизъм в бъдеще, но внезапното и умопомрачително в логаритмична скала развитие на човечеството е предвидено именно, за да успее да намали щетите от, ъм, двата метеорита. А като цяло човечеството всъщност го чакат хубави неща след неизбежната ампутация на някои негови части. Няма да има и гигантски протуберанс, не и в близките хилядолетия. Можете да ми вярвате.

Edit:
Написах това преди да видя писаното от Емо.

Нашият не можа да промени нищо в метрото, отново точно защото всичко беше извън неговите ръце. Той поиска да блокират улиците, панаирът се оказа под тях. -> Не можеш да предотвратиш нещо, ако не знаеш достатъчно, за да си способен да го направиш. Не можеш да контролираш нещо толкова по-голямо от теб. Един вид беше foreshadowing на Голямата Огнена Топка. Това че се опита да ги спаси и че успя да спаси майката с детето беше важното в случая.

А това със сплотеното семейство не беше фокусът. Фокусът беше пътуването на Кейдж към способността да го стори. Прегръдката накрая беше просто неизбежен резултат.

Зайчетата си бяха символизъм. "Be fruitful and multiply and replenish the Earth". Не си струва човек да се вглежда за строга логика точно там. А новите послания, както казах, подкрепят идеята за цикличността. Един вид светът може да Е рандъм атоми, но е хубаво да вярваме в нещо повече и дад му го начукаме.

Знам го за зайчетата бе, още на предната страница го казах! Това и Дървото бяха нещата, дето ме накараха да се плесна по челото. В повече ми дойде. Честно. Прегръдката накрая беше кулминацията към пътуването и според мен тя точно си беше фокусът. Тоест, обикновено кулминацията си е фокус, така да се каже.

Бе пак да си кажа: подобна директност във филма "Иисус" ми е ОК. В такъв филм някак лично за мен не си е на мястото. Не можах да го възприема. Не е мой филм и честно казано ако имах и бегла представа кво ме чака, щях да го избегна. Ама късно е чадо, мандалото падна, така че сега и да се оплаквам и да не се оплаквам, е все тая.

Е, да, ако не те кефи как е облякън смисълът накрая, си е до твои възприятия Но за мен точно тая директност (при това доста яка като образи) си е светлина в края на тунела от обърканост и неяснота, в който се мъчеше да се ориентира нашият цял филм.

Trip wrote:А новите послания, както казах, подкрепят идеята за цикличността. Един вид светът може да Е рандъм атоми, но е хубаво да вярваме в нещо повече и дад му го начукаме.

Интересен поглед. Виж, това ми е жизнеутвърждаващо.

Trip wrote:как е облякън смисълът накрая

Sleep deprivation or illegal substance abuse?

Дълъг престой в провинцията

Добавих едит.

Допада ми оптимистичният ти поглед.

А на мен точно новите послания ми се свързаха с абсолютната неизбежност, която се свърза с това, че в най-добрия случай новото човечеството може да се надява на нов ребуут в нова райска градина с нови, избрани на неясен принцип деца след незнайно колко време. И това не ми е жизнеутвърждаващо.

Но пък е интересно как човек с лъчезарната природа на Емо намира повод за оптимизъм и при тоя финал. На мен това само по себе си ми е жизнеутвърждаващо.

Иначе и на мен филмът ми беше проповеднически по тая линия и не само.