Posted: Wed Jul 22, 2009 11:37 am
грешиш - на първа страница от темата аз съм казал:Roland wrote:Уау, ти май си първият човек, който харесва някоя книга от поредицата повече от първа
Даже смятам последните две за най- добрите в серията
Page 4 of 5
Posted: Wed Jul 22, 2009 12:29 pm
И на мен "Месията на Дюн" на първо и единствено четене ми се стори ако не по-добра, то поне на нивото на оригинала.
Posted: Sat Aug 01, 2009 12:17 am
На мен най-много ми харесаха средните две-
Children of Dune и God-Emperor of Dune.
Първите две ги четох на български, още когато излязоха.
Месията излезе на две части в две малки книжки, по-малки и от тези на библиотека "Галактика"- май издателството беше "Орфия" но след почти 20 години не съм сигурен, а пък не ми се рови в библиотеката.
Heretics и Chapter House така и не ги дочетох - нещо магията за мен се изгуби.
Но средните две - където основният герой е Leto - са ми най-любими.
Children of Dune и God-Emperor of Dune.
Първите две ги четох на български, още когато излязоха.
Месията излезе на две части в две малки книжки, по-малки и от тези на библиотека "Галактика"- май издателството беше "Орфия" но след почти 20 години не съм сигурен, а пък не ми се рови в библиотеката.
Heretics и Chapter House така и не ги дочетох - нещо магията за мен се изгуби.
Но средните две - където основният герой е Leto - са ми най-любими.
Posted: Sun Aug 02, 2009 3:19 am
Аз пък спрях на Бог Император (или както там му беше името) като се изроди историята с главни герои превръщащи се в червей, и едва ли някога ще прочета останалите три книги..
Posted: Fri Aug 07, 2009 8:03 am
Тия дни излезе "The Winds of Dune"
поредна книга от поредицата "няколкостотин-прощални книги" на Brian Herbert...
поредна книга от поредицата "няколкостотин-прощални книги" на Brian Herbert...
Posted: Sun Aug 16, 2009 2:24 pm
Миналата седмица завърших Дюн. Четох я от "Галактика".
Великолепна книга, страшно много ми хареса. Като я грабнах, четох по цели дни, докато не затворих последната страница. Вълнуващ сюжет, добре развивити и интересни герои, огромни мащаби и оригинални идеи. Единствено ме дразниха, излишните и глуповати, понякога, диалози и някои философски разсъждения. Явно я обсипвам със суперлативи, но това ( след 10 години _само_ фентъзи ) е един от първите ми сблъсаци с фантастиката, а аз наистина съм решил да се ориантирам вече и към този жанр, макар чел все още много малко.
След прочетените ревюта из интернет и разглеждане на различни мнения ( включително и в тази тема ), реших категорично да не се заемам с продълженията на Хърбърт.
Великолепна книга, страшно много ми хареса. Като я грабнах, четох по цели дни, докато не затворих последната страница. Вълнуващ сюжет, добре развивити и интересни герои, огромни мащаби и оригинални идеи. Единствено ме дразниха, излишните и глуповати, понякога, диалози и някои философски разсъждения. Явно я обсипвам със суперлативи, но това ( след 10 години _само_ фентъзи ) е един от първите ми сблъсаци с фантастиката, а аз наистина съм решил да се ориантирам вече и към този жанр, макар чел все още много малко.
След прочетените ревюта из интернет и разглеждане на различни мнения ( включително и в тази тема ), реших категорично да не се заемам с продълженията на Хърбърт.
Posted: Sun Aug 16, 2009 3:02 pm
Твоя грешка - според много хора продълженията са си повече от добри.
Posted: Sun Aug 16, 2009 3:43 pm
Мхм, и аз бих те посъветвал да ги прочетеш - има голям шанс да ти харесат. Отдавна съм ги чел, и не ми харесаха толкова, колкото първоизточниха, но все пак ми допаднаха и ми бяха интересни и приятни.
Posted: Tue Aug 18, 2009 1:05 am
Не само са трагични като литература и блудкави като философия, но също така и са обида към самата книга Дюн на принципно ниво, следователно напълно те подкрепям в избора 
Posted: Tue Aug 18, 2009 9:08 am
Аз не успях да преглътна продълженията на Дюн. Някак бяха... твърде блудкави. Спрях някъде по средата на "Месията на дюна" като видях в библиотеката на съпруга на сестра ми (знам че от негова гледна точка аз се водя "шурей", чудя се той на мен какъв ми е?.. или - on second thought - май не искам да знам) че следват още няколко дебели тома, които обещаваха да са горе-долу толкова блудкави. Може и да съм изпуснал нещо, но от видяното до този момент смятам че по-скоро не съм.
Posted: Tue Aug 18, 2009 9:15 am
Зет ти е ;р
Posted: Tue Aug 18, 2009 12:21 pm
Е, това беше изцепката на годината!Moridin wrote:Не само са трагични като литература и блудкави като философия, но също така и са обида към самата книга Дюн на принципно ниво, следователно напълно те подкрепям в избора
Разбирам книгите да не ти харесват, но ми е трудно да приема такива крайни изказвания, особено след като не са подкрепени с каквито и да било аргументи.
За мен лично първите две продължения ("Месията" и "Децата") притежават достойнства, съизмерими с тези на първата книга, макар че без съмнение са доста различни от нея. А и голям плюс е, че не са толкова досадно предвидими.
Posted: Tue Aug 18, 2009 12:33 pm
Казано честно, Радо, ти си единственият човек, когото познавам и харесва продълженията на Дюн повече от оригинала. От това, което съм чувал за тях са точно от онзи тип книги, които не мога да понасям. Не мисля да се набутвам с тях така, както направих с Колелото...RRSunknown wrote:Твоя грешка - според много хора продълженията са си повече от добри.
Posted: Tue Aug 18, 2009 12:38 pm
Сега това че не познаваш хора които харесват Дюн няма нищо общо с качествата на книгата нито пък с факта че аз познавам много хора които са бесни фенове на Дюн.
Posted: Tue Aug 18, 2009 12:45 pm
Не съм казал, че останалите книги не стават ( най-малкото не съм ги чел ), просто от прочетените ревюта и мнения по форумите, достигнах до извода, че продълженията не са типа книги за мен, и са точно това, което най не ми хареса в първата книга. А и не искам да си развалям мнението, защото самата Дюн ми хареса адски много и определено е в челните ми класации на любими книги.