От два дена се опитва да изчета темата - 4 странички стана - и не смогвам!
Та Жоре, извинявам се, но скоро няма да мога да си дам обширното мнение по въпроса! Най-много да гласувам и толкоз.
Но примерно заплатния въпрос не е токова дали си доволен с това което взимаш, а дали то покрива нуждите ти.
Моето работно време по договор е 7 часа и половина, но работя минимум 2 часа отгоре. Заплатата ми е нисичка за всичко което върша - секретарка съм на около 20 човека в офиса, отговарям за рецепцията и телефонната централа и също съм Office Manager на фирмата. Доставям всичко от което някой има нужда, се повреди или счупи. Отделно, имам още доста административна работа която се води като лично моя. Плюс това ако някой от шефовете намери за добре да ме прекъсне, понеже видите ли му трябвало да промени нещо в pdf някакъв си, а ние нямаме едитор, кой мислите ще му рисува 15-те листа с Tipp-Ex?
Аз ви гарантирам, че няма да е секретарката на неговият департамент.
Която посвен че е тъпа пуйка на 20 години която реално се мисли за пъпа на историята, няма си и представа от работа и мисли, че е дошла тук да си развява новите тоалети пред нас останалите. Не върши и една трета от това което примерно, аз на ден, но взима 200 ? повече от мен. Макар че точно тази е рядкост, а и с шефа й са от един дол дренки. Но пък да знаете колко е весело да гледаш как останалите, тактично и внимателно си играят на криеница с тези два екземпляра!!
От друга страна, заплатата ми е нормална. Т.е. не е достатъчно висока за да успея да заживея сама, ако някога се оставим с Хави. Абеее, ще успея с толкова много лишения, че вместо да ходя на спорт, ще трябва да прекратя яденето. Но пък не е достатъчно малка, за да умирам от глад.
Така че живея на ръба на пропастта или на не добре опънато въже, дето викат тук.
И все пак, това е втората работа в която има доста добра обстановка и ми харесва, и смятам да се задържа докато ме издържат!
Първата беше когато започнах да работя, на 16/17. Та вече бачкам от над 20 години и съм ги виждала всякакви; дори такива за които си трябва въображени!!
Ааааааа и още нещо. В Испания не се работи както при вас. Тук си има установена обедна почивка, която е от 1 или 2 часа. И така работните дни се проточват до 8, 9, та дори и до 10 вечерта. И аз поне избегнах частта с транспорта която толкова образно разказа Клио, сега живея на 20 минути пеша. Но определено, когато стигна до яслата, не мръдвам пръст да я оправя, разтребя, или сготвя доооооо събота. Не мога, не смогвам а и вече не искам. И без това ставам в 7, излизам в 9 и пак успявам да видя Нур и Лиа към 21 часа!
Не успях да свърша университета, защото в трети курс бях на 2 работи, плюс ученето. Плюс това, че не съм живяла с майка ми от 18-те - т.е., живеех и си се оправях сама. Докато един ден вече не можех. Едвам се движех, кожата ми посивя, абе имах вид на ходещ скелет, покрит със сив чувал. И се наложи да реша. Така че открих, че правех много от нещата за да удовлетворя или зарадвам майка ми, а не заради мен. В случая на следването не де, аз исках. Но трябваше да изчакам малко, а се поддадъх на навивките на майка ми. И затънах. Махнах се от къщи когато навърших 18, по причините които пък така добре описа Хриси.
Вече бях претеглила и размислила относно всичко. Бях се примирила с мисълта че няма да мога да следава, ако искам да съм независима. И го бях приела. Но се усещам (дори и сега) как понякога се чувствам едва ли не задължена да правя това към което майка някак ме подтиква.
Ииииииииии, уж нямах време, а гледай какъв пост стана най на края.
Така че аз мисля, че човек трябва някак философски да привиква към неизбежното (като това да си прекараш живота в работа), но до някаква степен. Когато бях по-нова в тази работа можете да питате Ники до колко вечерта съм висяла тук. Но сега съм безкомпромисна, совен ако не става дума за моята шефка. Свършила, несвършила работата си тръгвам (Както ще няправя щом привърша поста и ще заеба шефа симпатяга и секретарката му!), освен ако Каролина има някакъв проблем и аз мога да помогна; когато реши да приеме помоща ми вместо да ме накара да си тръгна.
Тааааа, опичайте си акъла. И гледайте да не прекалявате, нито с прекалено небачкане и измъкване, нито с буане безспирно. Трябва баланс и равновесие някакво, макар и не винаги да е възможно.
И аз нямам нужда от милиони, ако няма да има къде и с кого да ги харча, понеже ще съм затрупана от задачи...