ShadowDance

Роланд, сам спомена баланса по-рано. С други думи - истината е някъде по средата - между крайностите. Обаче къде точно е тая среда, да й се не види, е много трудно да уцели човек. Но когато се усети, че залита в крайност, може да се опита да се коригира. Малко като принципа на махалото става, признавам...

А за ситуацията, която описваш, не е много ясно какъв точно ти е въпросът. Това си е една застинала ситуация и какво ще се случи от този момент нататък, зависи от участниците в нея. твърде много фактори може да се задействат.

И в крайна сметка трябва да дефинираме определението за "Истински приятел".

Дали е ескапизмът на "Някой, който ме приемат акъв, какъвто съм, не иска и не очаква нищо от мен".

Или алтруистичнио-незаинтересованият антипод - "Някого, когото да мога да лиша изцяло от изискванията си (съвършената ми представа за приятел демек)".

Дали жестокото "Някого, когото да доминирам, когото да превъзхождам" (което аз хардли мога да възприема като истинско приятелство).

Или обратната страна - "Някой, който да ме насочва и ми казва кое да и кое не, кое трябва и кое не трябва".

Дали "Някой, който мисли като мен, чувства нещата като мен или поне се опитва да го прави, вълнува се за мен и понякога ме поставя пред себе си".

Или отсрещното - "Някой, когото да разбирам или поне да се опитвам, който да ми е по-важен от мен самия и да чувства нещата като мен".

Варианти бол, тези нито изчерпват всичко, нито са задължително толкова изчистени и крайни, а и рядко ги има в самостоятелна форма (познавам примерно един от submisive типа, дето има нужда да го доминират). За себе си знам, че моята дефиниция е комбинация между последните две (основно) и четвъртото (в доста малка степен).

Но квото и да е, без човек да дефинира поне за себе си тази концепция, трудно можем да говорим за връзките между приятелите.

Аз съм напълно убедена в същестуването на приятелство между момче и момиче без да са намесени сексуални усещания. Просто знам какво е. С моя най-добър приятел сме отраснали заедно и през пубертета и неговите глупости сме минали заедно и повярвайте ми, че макар да считам че има страхотно тяло (защото е спортист) самата мисъл да спя (или не точно да спя : )) с него може да ме отправи в тоалетната. И което е по-важно знам, че и той не изпитва никакво желание към мен. Той не мисли точно като мен, но достатъчно, за да може тези малки разлики да правят общуването ни пълноценно. Караме се точно както описа Jaar и това ни харесва. Въобще, не съм съгласна с пълното отсъствие на възможност за съществуване на приятелство, ама истински истинско : )), между мъж и жена / момче и момиче.

А колкото до дефиницията за приятелство, тя е безкрайно индивидуална и приятелство между двама души може да съществува, ако дефинициите на тези двама са достатъчно близки. Зашото човек дава в приятелството именно това, което очаква. Зашото и собственото си приятелство отдава именно като функция на това, какво приема за приятелство. Моята дефиниция, например, не съвпада с нито една от дадените от Рол. Някои са част от нея, други са близо, някой са абсурдни за мен и т.н.

Тоест, тук обсъждаме нещо, което по презумпция не може да бъде сведено до единни мерки с които да кажем, че е дълго толкова метра и зелено, колкото 2 крокодила. Просто то не подлежи на дефиниция и ясно определяне, а съответно и не може да се постигне единодушие. Което е и хубаво, защото ние всички сме различни.

Аз определено имам повече очаквания към приятелите си, просто защото повече ми пука за тях и тяхното отношение към мен. И нещо на което у други бих махнала с ръка, в приятелите ми може сериозно да ме тревожи. Обаче пък Мор е много прав като казва, че обичта "според мен е способността.. не, не способността, а желанието - да даваш, без да искаш.". Именно желанието... когато обичаш някого и например той по някакъв начин сгреши, после ти се иска да му простиш и забравиш. Не защото така трябва, не заради доброто старо време или защото така ще е най-добре и за двама ви, а просто защото така ти идва отвътре. Да даваш просто защото така го чустваш, а ако ти отвърнат със същото още по-добре...

Ах да, и докато сме на темата, какво мислите за момента, в който осъзнаеш, че отсреща не искат нищо и не очакват нищо от теб, но не заради извратени алтруистични подбуди, а просто защото са твърде разочаровани от нежеланието ти да дадеш каквото и да е и са вдигнали ръце?

Ми тъжно е... това значи, че другият е загубил желание и да дава, и да иска от теб. Знам ли, адски смачкващо е. Още повече, когато осъзнаеш, че грешката е в теб.

"Някой, с когото да си говоря." - ей това ми е представата за приятел. Разбира се, не изключвам опциите за взаимно правене на услуги, взаимно спасяване от лелки-рецидивистки и батковци-екстремисти, ходене донякъде и връщане обратно, взаимно подсказване и преписване, взаимно утешаване и пазене на тайни, взаимно вярно и тъпо киснене до леглото в болницата, цветя на гроба и пр., просто това с говоренето е първото нещо, което гледам в един човек - мога ли да си говоря с него без задръжки и да се спирам отвреме-навреме от втрещената му физиономия. И, най-вече, искам да съм сигурен, че и той има какво да ми каже, както и аз. Щом това го има между човек и лабрадор, не виждам защо да го няма между момче и момиче. Всъщност, има го и между човек и картоф, та полът е най-малката засечка.
А при положение, че някой ми дава нещо, без да очаква нищо, защото му е писнало да чака...сбогом, и благодаря за рибата. Все пак, малко срам поне имам :)

О, Морви, не става дума за такива неща. Грешките се прощават, помагаш или не обръщаш внимание, но аз не това имам предвид под изискване и очакване. Става въпрос за неща, които очакваш от човека да прави или желание да му повлияеш в дадена посока, дори и той да не иска... такива работи. Както казах, с мярка, но да го няма изобщо, това за мен не е приятелство, а предателство, при това жестоко изкристализирало.

Става въпрос за неща, които очакваш от човека да прави или желание да му повлияеш в дадена посока, дори и той да не иска...

Нормално е да има човек такова отношение, обаче, къде остава свободният избор за другия човек? Така казано малко на манипулиране прилича. То не, че хората не се манипулират един друг, кога съзнателно, кога не. Но ако ще влияеш на някого, против волята му, поемаш твърде голяма отговорност. Доколо можеш да знаеш, че това е най-добро за него? А и да допуснем, че знаеш, можеш да посъветваш, да кажеш какво мислиш, но трябва да уважиш правото на избор на този човек. Че и да приемеш решението му. И мисля, че именно доброто приятелство позволява това.

Става въпрос за неща, които очакваш от човека да прави или желание да му повлияеш в дадена посока, дори и той да не иска...

Повлияването не е същото като натрапване или изискване на всяка цена. А че ако видиш, че е невъзможно, трябва да се откажеш, е ясно, но очевидно за да искаш да промениш нещо у някого, то ще да не е негов личен избор да го промени, а? В крайна сметка приятелството е именно да не оставяш нещата на самотек, защото това, наред с непрекъснатото примиряване с това, което не харесваш у другия, води до момента, който описах аз - спираш да искаш, спираш да очакваш, спира да ти пука, защото си се изморил. Мисля, че от това вредата е по-голяма, отколкото от известна степен на опит за влияние.

Хмм моята дефиниця за "истинско приятелство" е малко по различна. Гледам че всички набягате на общуване и близост. Да това е важно но не е абсолютно небходимо. За мен истинския приятел е този, на когото може да разчиташ във всеки момент, да знаеш че ако имавш нужда той ще е до теб. Не е необходимо да сте толкова близки да си общувате непрекъснато и да си споделяте всичко.
Всички останали си остават просто познати, с които добре си прекарваш времето и не разчиташ на тях.
Аз лично се сещам за 3-4-ма човека, които отговарят на това изискване.

но очевидно за да искаш да промениш нещо у някого, то ще да не е негов личен избор да го промени, а?

Ами аз не мисля, че това е много правилно. Когато става дума за промяна "у някого", е най-добре тя да си върви естествено. В противен случай си е форма на насилие, независимо от добронамереността, и може и да нарани човека. Най-често това и става. Човек трябва да "узрее" за някаква промяна у себе си. Не теоретизирам, а говоря съвсем от личен опит. А ако нещата, които не харесваш у другия надделяват над тея, дето ги харесваш, ами то май тоя човек не ти е чак толкова скъп. Не говоря за количество, а за качество.

mitkohr, не става дума само за общуване и близост. За обич, привързаност... както щеш го наречи. Но пък тези чувства пораждат и необходимост от общуване. Не е задължително да си говорите всеки ден, ама и някакъв контакт все е необходим. Чувствата го изискват.

...

Ама не, т`ва с пиедестала... твърдо съм срещу него. За какво приятелство ще говорим, ако някой е на минимум един пиедестал разстояние от теб .

Е точно де, приятеля си иска къткане, не възхвала. тва горното беше неуспешен опит за иронизиране начи за протокола с пиeдестала

Е пък оставил да го беше да му се възхитим де :р

Ами да, Ланис, при повлияването вече е въпрос как ще подходиш, аз ей тука се дъня основно. Което обаче не променя самия акт на желанието за промяна и прочее, за които говорим, не си ли съгласна? :р

нямаше да ти хареса. Но как да е. Easy come easy go е за мен всичко, и не ме е срам от това.