ShadowDance

Плачът е нещо нормално и полезно. Аз отдавна съм свикнала да лея сълзи на улицата, защото с моите чувствителни очи ми стига само да духне прохладен вятър и сълзите за налице. Ама, си признавам, че като ми е криво предпочитам да плача насаме. Но че е полезно да се плаче е доказано. Защото по време на плач от чувства, тоест не по време на обработка на лук, се отделят токсини заедно със сълзите.
Иначе за показването на чувствата съм раздвоена. От една страна е добре да си споделиш болкта или радостта с човек, който ще се разплаче или зарадва с теб, а от друга никога няма да покажа, че са ме наранили, ако знам, че именно това е бил търсеният от човека ефект. Защо да му направя кефа да разбере, че ме е засегнал.

Аз не съм плакал пред хора ( не че ми се е удавало случай да проявя прочутата си нашир и длъж стоманена воля - просто не ми се е случвало да се развълнувам пред хора - все такива неща, дето другите ги трогват, мен ме карат да потъна в размисъл, та нещо сълзите ми бягат ), но съм свикнал хората да плачат пред мен. И нито ме е гнус, нито съм отвратен - направо невероятно! Това имах предвид, като казах, че да плачеш не е срамно. А аватара...ми и мен адски ме кефеше старият, смятам по някое време да го върна, но този, кажи ми честно, не е ли също велик?

Тоз аватар кърти мивки наред. Даже е на път да разбие моята в кухнята!:РРРРРРР

И аз не мога да плача. До трети-четвърти клас максимум от време на време ми се насълзяваха очите, много рядко течаха сълзи. Сега и да ми се иска, не мисля, че мога да го постигна. Даже понякога се чувствам гадно, че не мога Няма нищо срамно със сигурност, само да е в следствие на истински чувства, а не на преструвки.

Аз пък напоследък въобще не мога да се трогна от разни трагични новини тип "десет иракчани/израелци/чеченци/random generated nationality загинаха при...". В смисъл, жалко за тях, но нито съм ги познавал, нито нищо. Ако тръгна да оплаквам всеки, който умира всеки ден няма да ми остане време за нищо друго.
Иначе понякога съм искал да плача, но не мога. Е, освен когато носех лещи и ми влизаше нещо в окото. Мда, безчуствен гад съм си.

Я кажете, че и аз от една седмица си сложих лещи - може ли да ти паднат от очите, ако се разплачеш? Както казах по-горе, не плача, но ми е любопитно. А това с лука трябва непременно да го пробвам.

Знам, че може би задавам твърде личен въпрос, но все пак, който иска - нека отговори: Плакали ли сте на погребение на близък човек/роднина? Защото на няколко пъти и една сълза не пророних, а около мен всички се насълзиха и нагоре.

Аз не съм бил на погребение, но и на баба ми и на дядо ми по времето, когато починаха, съм бил прекалено малък, за да осъзнавам достатъчно, че да се натъжа истински.

Да не ти дава Господ да си на погребение на някой наистина близък...

Досега ми се е случвало само на дядовци, но за някой приятел, не дай си Боже, сигурно няма да е така.

Джаар, няма да паднат лещите от сълзи, не бой се!!! А това за лука си е чиста истина. Открих го съвсем случайно, когато всички около мен ревнаха от лука, който аз режех. Но оттогава съм абонирана за това занимание:).

А за погребението - ами през февруари погребахме брат на баща ми - май не си спомням да съм ревала толкова друг път. Ама то поради много и смесени чувства. В тази връзка, се сетих, и за друг подобен случай. НЕ знам, дали се е е случвало на някого да попадне на гробище в малко село. На мен ми се случи веднъж и чух жена, която оплакваше. Ама наистина, не някакво глупаво измислено вайкане. Тази жена полу-нареждаше, полу-пееше. Направо от душата и извираше... никога преди не бях чувала подобно нещо, а и оттогава не ми се е случвало. Имаш усещането, че загубата й е отворила ужасяваща празнина в душата и жалеенето кънти оттам. Ами резонира и в мен и едва не се разревах и аз. Е, напълниха се очите...

Бил съм и на погребение на МНОГО! близък човек и на гробище в малко село съм бил, даже доста често съм (то си е интересно място). Колкото до оплакването, според мен това си е чисто социално явление или поне аз съм го виждал само в тази светлина- хора на които не им пука реват като заклани просто за да изглеждат опечалени пред обществото. А колкото до плача- не, не съм плакал...
А понякога ми се иска да бях..... Чудя се дали нещо би се променило?

По принцип, не вярвам някой опечален на погребение да те следи дали рониш скръбни сълзи или не. В противен случай явно не е опечален , но се прави на такъв.

Всъщност за съжаление (или пък не?) на такива събития има много хора, които изобщо не са опечалени. Дошли са просто за да не се цепят от колектива. Погребението като социално явление. Няма как човек да е искрен и да каже- "добре че пукна". А винаги има хора които си мислят точно така. За съжаление го знам от личен опит. Но тази тема....
Заеби....
плс.....

По принцип, не вярвам някой опечален на погребение да те следи дали рониш скръбни сълзи или не.

Е, ако е погребението на някоя мутра.