Сбирките на клуб Иван Ефремов
Зависи. Хората, които с това почват, обикновено го имат написано преди дори да им го издадат. Т.е. не са го почнали след подписването на договора, че да е странно. Ей на Патрик Рутфъс и The Name of the Wind беше най-продаваното фентъзи тая година и най-успешният дебют за последните няколко. А е първа част от трилогия.
Наоми Новик пък почна с поредица. Макар и да не са една история, всички части на Темерер си следват предходните като епизоди на сериал.
Наоми Новик пък почна с поредица. Макар и да не са една история, всички части на Темерер си следват предходните като епизоди на сериал.
And you can't dance with a devil on your back...
Абе съдейки по Doomsday Book на Кони Уилис, която чета в момента, ми иде да се съглася със всички глупости на шайхири по адрес на жените писателки. В нейния случай може би БГ издателите са на прав път...или пък аз съм твърде тъп, за да я оценя.За съжаление обаче има една камара много добри авторки, от които нищо или почти нищо не е издавано - Бътлър, Кони Уилис, Патриша Макилъп, Кейт Уилхелм, Джоана Ръс, Кейт Елиът, Нанси Крес и т.н.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Вероятно си, да. Плюс, че знаем кво правят Бард с дебелите тухли (че и не само, виж отзивите за Улф). Плюс, че точно тази й книга май не е изобщо типична за творчеството й по принцип.
ПЛЮС, че тя е авторът с рекордно количество спечелени Хюго (9) и Небюла (6 или 7). Следвана с по 2-3 надолу във всяка от Пол Андерсън.
ПЛЮС, че тя е авторът с рекордно количество спечелени Хюго (9) и Небюла (6 или 7). Следвана с по 2-3 надолу във всяка от Пол Андерсън.
And you can't dance with a devil on your back...
Не знам какво са правили Бард в случая, но аз чета книгата в оригинал, така че...Roland wrote:Вероятно си, да. Плюс, че знаем кво правят Бард с дебелите тухли (че и не само, виж отзивите за Улф).
Не е като да се кълна в Хюго и Небюла, но ми е твърде непонятно как точно Doomsday Book е спечелила и двете награди. А съм човек, който обожава историческата тематика и очаквах поне сетингът да ме изкефи. Така и стана (макар и не колкото би ми се искало), но май това е единственото свястно нещо в книгата, alas.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Еми това не й е първата награда, мисля, пък знаем кво прави репутацията. Ей затова е супер извратена перспективата на бг-читателя. Щото и феновете на Бюджолд никога не биха прочели Цивилна кампания, примерно, ако не я предхождаха десетина брутални книги, нали?
And you can't dance with a devil on your back...
Цивилна кампания е част от поредица обаче, за разлика от Doomsday Book, която май имала нещо като продължение, ама не баш, но във всеки случай не подхваща историята от средата или пък се занимава с герои, които би трябвало вече да са до болко познати на феновете.
Не знам какво специфично имаш предвид с това за бг-читателя - да не би средностатистическият американски читател да е много настроен да даде нови шансове на автор, след като е останал разочарован от книгата, която му се води за най-добра? Много ме съмнява - ако ще и двайсет критика да тръбят, че другите книги на въпросния писател са совсем различни, чвоек като се е опарил веднъж не иска да повтаря грешката си
Не знам какво специфично имаш предвид с това за бг-читателя - да не би средностатистическият американски читател да е много настроен да даде нови шансове на автор, след като е останал разочарован от книгата, която му се води за най-добра? Много ме съмнява - ако ще и двайсет критика да тръбят, че другите книги на въпросния писател са совсем различни, чвоек като се е опарил веднъж не иска да повтаря грешката си
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Оф, като си такъв специалист на тема Кони Уилис, светни ме коя книга й се води най-добрата тогава? Но при всички положения Doomsday Booк се води от най-добрите произведения на Уилис, затова предишното ми твърдение отново е валидно. Вярно е, че има и примери като Звездните рейнджъри, които въобще не дават точна представа за писателят Хайнлайн, но са по-скоро изключения, а не правило.
Така е, и аз докато не прочетох около една трета от книгата имах някакви сляпо оптимистични надежди за нея, базирани на ревюта и синопсиси, то и Бюджолд има Хюгота за някои от по-слабите си книги, но в случая цялостният стил и маниер на писане не ми е по вкуса. Не претендирам за особена обективност, но само да вметна, че сюжетът очевадно се предполага да е заплетен и изненадващ, а е толкова предсказуем, та чак боли.когато имаш репутацията на ебаси автора, хората ти четат книгите със съвсем друг поглед
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests