ShadowDance

Аз избягвам да си оправдавам гафовете с редактори и коректори, но знам един случай поне (с очите си го видях), с текст на испански автор, разказващ за Ватикана: преводачката е транскрибирала името на една катедрала според италианското произношение (както е редно), а редакторката й го "поправила" ту в испанско, ту в български превод и става мазало.
Затова казвам, че е редно текстът да минава за последно през преводача, който носи авторското право.
В края на краищата като те бият - поне да знаеш за какво.
А това за сроковете е съвсем отделен въпрос.

Работа на редактора, освен да познава езика и да поправя пропуски на преводача, е и да има широка обща култура. Ся, както е примера на Марфа - не ми се вижда много реално ДВАМА души да не знаят кой е Уил Смит или Брус Уилис. И да ги мързи да проверят кои са в нета.

Друг пример: в една книга за викинги предводителите им бяха кръстени "джарли" при условие, че на български се е наложил термина "ярл". А Interpreter също е прав за финалния преглед от преводача, но със условието спорните места да не се поправят от него преди да са се разбрали с редактора.

Димче, само му кажи, че ти се опъва, защото той е коректор, а не редактор в ГВ и щеше да е абс обратното, ако беше редактор (щеше да пише как си абс права) и толкоз

My treachery know no bounds, I know, I know...

shannara wrote:Работа на редактора, освен да познава езика и да поправя пропуски на преводача, е и да има широка обща култура. Ся, както е примера на Марфа - не ми се вижда много реално ДВАМА души да не знаят кой е Уил Смит или Брус Уилис. И да ги мързи да проверят кои са в нета.

Друг пример: в една книга за викинги предводителите им бяха кръстени "джарли" при условие, че на български се е наложил термина "ярл". А Interpreter също е прав за финалния преглед от преводача, но със условието спорните места да не се поправят от него преди да са се разбрали с редактора.

Е, да. Повече екипност, в см. да се понапсуват няколко пъти взаимно по телефон или мейл, докато стане по-прилично. За жалост много рядко става. Ей на, вчера нямах ток и си позачетох първия том на "Сарантийска мозайка". Читаво общо -взето, но... "Приятелите му му казаха..." Могъл е колегата да махне едното "му" все пак, не че е неправилно, но... И то на няколко пъти. Ако ми беше минало отново през окото, щях да съм го оправил

Muad_Dib wrote:Димче, само му кажи, че ти се опъва, защото той е коректор, а не редактор в ГВ и щеше да е абс обратното, ако беше редактор (щеше да пише как си абс права) и толкоз

My treachery know no bounds, I know, I know...

В СЪЩИЯ тоя топик спорихте с Морви за нещо, да не съм видял повече от теб оплакване от нея.

Бтв, аз в ГВ съм И редактор, както в ШД съм И коректор. Така че мри там от завист и си скрий теорията нейде. Смайли ->

Бате, ти си го измислил Уъркшопа, какъв ти само редактор!

ТОВА не е ехидно заяждане. Наистина, защото и двамата се забавляваме.

ЕДИТ: Искрено не знам, каква е тази уплаха от завист, която те гони. В ГВ имам ДВЕ статии две години преди твоето име да се спомене извън форумите . Не съм го поискал, не е станало.

А тук има и още един момент - не е въпросът да търсиш как да преведеш изрази, за които знаеш, че са част от специфичен жаргон на държава или субкултура или каквото и да е там; да, ако трябва да търсиш само изрази, за които вече знаеш, че значат нещо особено, тогава наистина се получава порочен кръг

Работата е там, че един преводач би трябвало да отделя по двайсетина-трийсет секунди, за да провери какво значи всеки израз, който му прозвучи странно - не на място, нелогично, несвързано и т.н. - именно за да може да разпознае такива неща. И "five boroughs", и "градът под тепетата", и Уил Смит са все точно такива примери - дори да не знаеш, че значат нещо особено, все пак са едни такива странни словосъчетания, в които авторът може би е вложил някакъв особен смисъл - и е въпрос точно на двайсетина секунди да провериш дали пък наистина нямат някакъв особен смисъл.

Добавено: Гррррррр, ша ма земат дяволите значи... Извинявам се за малко странното включване - съвсем съм се побъркал - за момент реших, че съм изчел всички постове по темата, защото стигнах до края на страницата и нямаше повече надолу, и ударих "post reply" - и чак след това видях, че има още страници... сега ще изчета и там да видя точно колко безсмислено съм се включил

Добавено още: мда, оказа се, че не съм писал глупости, просто съм ги писал късно; ако някой модератор реши, че няма смисъл от това късно включване, може и да го махне

Хайде, хайде, тъкмо се върнахме на по-смислената част от темата

Прав си, разбира се. Понякога го има и моментът да знаеш, че нещото е специфичен израз, и да не можеш да го намериш никъде - това вече си е мъчение...

Не, Никола, аз не се забавлявам, както не се забавлявам и в останалите стотици пъти, в които трябва да отговарям на полушеговитите ти нападки в НЕ-лайв ситуации... Ако ще ми отговаряш - на ЛС, стига спам в тоя топик.

По темата - Абс съгласен, че преводачът е длъжен да си рисърчва съмнително звучащите неща от текста. Друг е въпросът, че твърде често нарочно се правят на нелюбознателни, щот "може да мине и така"...

Нещо май оригиналната ми мисъл се изгуби, а именно: според мен, един преводач трябва да знае всякакви изрази, свързани с конкретното общество, култура, традиции и т.н., особено ако те са популярни. Ако все пак не знае конкретния израз, това е удобен момент да научи нещо ново, като намери информацията, която му трябва. Така че въпросната преводачка има няколко основни проблема:

1) не се усеща за елементарни културни препратки: все пак да превеждащ чиклит и да си напълно не в час с модерната поп култура, от която чиклит е част - ами все пак си е срамота;

2) не си е направила труда да види, аджеба, кой е въпросния Уил Смит, за какво се бори, и как там е тръгнал да спасява света;

3) не само не е проверила непознат израз, ами е тръгнала да си измисля, с идеята "каква добра преводачка съм аз". Самочувствието е хубаво нещо, но това си е арогантност.

Това за мен е непрофесионално отношение към работата, което е непростимо. Все пак, тази жена си вади хляба от преводите, така че смятам, че имам пълното право да я критикувам, и то жестоко.

Muad_Dib wrote:Бате, ти си го измислил Уъркшопа, какъв ти само редактор!

ТОВА не е ехидно заяждане. Наистина, защото и двамата се забавляваме.

ЕДИТ: Искрено не знам, каква е тази уплаха от завист, която те гони. В ГВ имам ДВЕ статии две години преди твоето име да се спомене извън форумите . Не съм го поискал, не е станало.

Аз пък останах с впечатлението, че в тази тема става дума за ЛОШИТЕ преводачи, редактори и коректори, а не за Роланд, все пак

Мда. Извинявам се за математическите препратки, ма Живик + 1, таковата.

Живик, само за едно нещо не съм съгласна - дори професионален преводач не може да знае ВСИЧКО. Сам знаеш, че един език (и културата му) е необятен и цял живот да го учиш не можеш да го научиш. Пример: ако не си от Североизточна България е малка вероятността да знаеш какво означават българските думи льольо, паткан, бокани или болинки. Марфето ще знае.
Затова пък съм много съгласна, че всичко, което се струва на преводача неясно или непознато ТРЯБВА да се проверява - за да го знае при следващия превод.

Не знам кво са бокани и болинки аз!

Но пък благодарение на теб всички от форума знаем какво е льольо