![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
Ще ви призная нещо - не съм фен на книгата, но бога ми и до ден днеше се чудя как успя да ме стисне за сърцето филма.. И да не успея да си отговоря, едно поне мога да направя - поклон пред труда ви , Джаксън и компания!
Moderator: Moridin
Едното неминуемо води до другото рано или късно. Просто така е устроен човека. Факт.задоволена и разсеяна маса е едно, а задоволена, разсеяна И видиотена маса - нещо малко по-различно.
Тук съм съгласен, сега не че аз слушам често класическа музика, но обичам да слушам примерно Моцарт за удоволствие. И да, знам, че съм почти абсолютно невеж в музикално отношение, но това не би трябвало да пречи да ми харесва, нали? Сега очаквам Рол да ме заклейми.Класическата (ако предпочитате, сериозната) музика и как било правилно да се възприема - този момент малко ме подразни в статията, защото Роланд пита "кой е толкова болен?". Ами аз. Аз слушам класическата музика не заради някакво духовно извисяване и психологическо развитие, а защото ми харесва. И сега ми се казва, че 1) съм болна 2) съм плебей, защото следвам вкусовете и чувствата си в област, където трябва да се подхожда с чист аналитичен разум. "Кефя се" е жаргонен израз и малко некултурен може би, но защо да не мога да кажа "пред хора", че музиката на Моцарт например ми носи удоволствие (еквивалентен израз) ? Съжалявам само, че ще получа единствено кротко поклащане на глава и никога няма да разбера защо това е толкова дебилно. Някакъв шанс да ми кажете все пак?
Не, няма. Така, както Моцарт, сори, Марф, не е бил масов за времето си. И неговото е било музика за ценители, въпреки че тогава и чалгата е била в същия стил. Има един момент друг обаче. По негово време във Виена е имало композитори буквално на всеки ъгъл. Стотици и стотици композитори и всеки е пишел "класическа" според сегашните представи музика. По същите строги правила, със същите идеи и т.н. До днес, 200 години по-късно, е стигнал един Моцарт обаче. Защо? Нима трябва, само защото не ни кефи (*ако* не ни кефи, разбира се), да го отречем? Не просто не трябва, а не можем. Защото сме смешни. Можем да не си направим труда да разберем, решавайки, че това знание не си струва, и за съответния човек може и наистина да е така. Но ако все пак имаш претенции да знаеш, ако искаш да даваш мнения и т.н., това дали ти харесва, или не, е маловажно. И като попитам някой от вас какво пък не му харесва на Моцарт (за целите на полемиката се приема, че има и такъв човек), какво ли ще ми отговори? "Ами... не ме кефи просто, не ми въздейства". С какво, бе брат? "Ми...". Мда, това е. Преджапвайки в тая плоскост на абсолютността на усещането, се лишаваме от възможността наистина да оценяваме. Не, ама верно ли никой не ми е чел заключението на статията? :(Може би и “съвременната музика”, за която говори той ще стане масова в бъдещето.
Не, няма да стане. Никоага не може модерната днес музика да стане масова утре. Защото е твърде сложна. В голяма степен е и ужасно експериментална, тоест още търси сама себе си, така да се каже. И в едно 90% от нея всичко е боза и плява с претенции. И не, не сме длъжни да я почитаме, никога не съм казвал това :( Но никога не можем да я отречем без да я разбираме истински. На това си държа и всеки, който си въобразява, че му е достатъчно това, че не "го кефи" (съвсем съзнателно използвам тази дума, дали ще е друга е въпрос на козметика), за да плямпа смело, че не си заслужава по тази причина, съм готов в лицето да му кажа колко е глупав да си го мисли. Без изключение. В това да не ти харесва, наистина няма нищо лошо, но ако ти е достатъчно, изключва ама всякакво право от твоя страна да даваш дума за него. Говоря строго за "сериозната" музика в момента, тя ми е полето на действие и за нея мога да говоря със сигурност. Не се съмнявам, че с всяко сериозно изкуство е така. А истинското рабзиране не може да стане, ако тръгнем първоначално от "кефенето", защото, повярвайте ми, защото ЗНАМ за какво говоря, тя, сериозната съвременна музика, НЕ кефи. Ама ужасно грубо НЕ кефи.Може би и “съвременната музика”, за която говори той ще стане масова в бъдещето. И тогава какво, ще я заклеймим ли само заради масовостта й, както сега сме длъжни да я почитаме заради неразбираемостта й?
Не си познал обаче. Ценноста на музиката от чисто професионална гледна точка и от тази на ценителя на изкуството е твърде близка що се отнася до възприемането й. Различава се в съвсем други неща. Виж, тази на консуматора на музиката, тя вече е различна. Защото ценителят по дефиниция е разбирач. Той е наясно какво му е специалното пък конкретно на това или онова произведение, на тоя или оня композитор. Знае епохи, стилове, течения. Не бъркай харесването на музика с ценителство, защото не е.Ценността на музиката от чисто професионално музикантска гледна точка е доста различна от тази на ценителя на изкуството.
Иначе, дай да се възторгнем и пред лингвистичният гений на Толкин (or whoever) и само заради това да го възвеличаем.
Well, имаш пълното право да се засягаш, но според горната дефиниция ти не си ценител, а само потебител, като между двете има огромна разлика. О, може примерно за метъла да си и ценител, там не се бъркам, но, повярвай ми, от сериозна музика аз не разбирам достатъчно, че ти ли ;) Самият факт, че си продължил по този начин изречението си, вече те изключва от кръга на ценителите. Знаеш ли, много силно впечатление ми направи в последно време статията на Мор за "Thirteenth step". Ето това е ценителство in a way. За конкретния жанр и т.н., но за това говоря - човек, който е наясно не просто със стила, но и със съпътстващите го елементи, с конкретните детайли и т.н.За мен като потребител/ценител на музика единственото, което има значение е как ми въздейства музиката лично на мен. Субективизъм или не, аз просто не мога да слушам нещо, което не ми харесва, само заради apparent ценност към световното културно наследство или усилия вложени в нея.
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests