Post
by Marfa » Wed Feb 25, 2004 11:09 am
Моята скромна личност, за да се отчете ще каже, че обича да гледа изгреви, само дето те обаче много рядко съвпадат с биологичния й ритъм, тоест се състоят в такова време на денонощието, щото Весела обикновено тогава има лошия навик да спи. Залези пък не обичам да гледам, защото си имам Лични Причини за това, сиреч са свързани с изключително лош за мене спомен, но това си е само моя работа де.
Колкото до това, че хората сме дегенерати - да, може да се каже. Само дето това не е защото плюскат информация, по-скоро се дължи на гадният ни навик да не поемаме никаква такава, а ако случайно го направим, то в огромната си част от случаите я разбираме и оценяваме погрешно. Човекът е странен звяр в края на краищата - упорито отказва да еволюира в друга плоскост, освен в чисто технологичната. За сметка на това в емоционалната си страна е удивително еднакъв, неизменчив и предсказуем от всички хилядолетия насам, за които има останали поне някакви данни на "разумна" дейност. Ние сме може би единствените създания на тази планета, които така и не придобиват поне някакви рефлекси, а упорито вършат едни и същи грешки, но в различни мащаби. Това никак не е утешително. И все пак твърдя, че тия, дето претоварват жалките си нефелни мозъчета са именно тези индивиди, които имат най-малка нужда от майката природа, точно защото вродената им ограниченост им пречи всеячески да я възприемат. От друга страна обаче изобретенията, които правим, нещата, които създаваме, са продукт на желанието да живеем по-добре, извършвайки по-малко движения. Този стремеж винаги го е имало - затова е бил и робовладелският строй, та да могат тия, които са се озовали по прищявка на съдбата от правилната страна на хранителната верига, да си живеят хубаво, докато някой им сипва храна в устата. От тази гледна точка токът, телефоните и всичко останало са си много правилни неща. Течащата вода пък е жизнено важна за оцеляването ни, поради опасността от зарази в застоялата тиня. Естествено, че веднага могат да бъдат изтъкнати злите ни страни като на същества, толкова погълнати от собствената си значимост, че са готови да отрежат клона, на който са седнали и то в буквалния смисъл, но това се дължи на вродената ни тъпота, породена от крещящата ни непринадлежност към този многообразен свят. А това е тъжно.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

<-
Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.