Победа по целия фронт! Сборникът е ПРЕБОРЕН! Отне време, отне усилия, но си заслужаваше! Последната новела -
Seven American Nights - е от тоя тип типично Улфски истории, които са съвсем кротки и праволинейни, а после изведнъж свършват и осъзнаваш, че си изпуснал един куп ЯВНИ подсказки и случилото се е точно обратното на това, което си си мислел, докато си чел, та явно ще трябва да препрочиташ.
Един-два примера за какви яки идеи става реч в тоя сборник:
The Death of Doctor Island - действието се развива на изкуствен спътник нейде из слънчевата система - сфера, чиято вътрешна стена представлява море, а в него - един остров. Този остров (както и целият спътник) се контролира от изкуствен интелект - въпросният "Доктор Остров". Климатът на спътника пък се контролира от емоциите на пациентите - хора, хвърлени на острова и оставени на грижите му, за да се излекуват от асоциалните си психически заболявания в епоха, в която пренаселеността на човешките светове явно води до огромно количество такива отклонения. Само ще отбележа, че заглавието не означава това, което изглежда, че означава, и че това е най-силната история в сборника.
Seven American Nights - В неопределено бъдеще, вероятно около 150-200 години след нашата епоха, един Иранец посещава Вашингтон. Век по-рано Америка се е самоунищожила в генетичен апокалипсис, предизвикан от чудовищните химикали, които американците са създали както като оръжия, така и в храните и телата си (ГМО! ГМО! ДОМАТИ С ДНК!). Не е ясно какво още се е случило в тия последни дни, но цялата територия извън крайбрежните зони, чистени от океана, е необитаема, освен от нечовешки уроди, за които дори не е ясно съществуват ли. Всички американци носят генетичен белег от апокалипсиса - някаква физическа уродливост. Страхотна атмосфера на декадентско вкопчване в отдавна мъртво величие, невероятна бедност и паразитиране върху собственото си минало. А цялата повест се води под формата на дневника на въпросния пич, който, както разбираме в началото, така и не се е върнал у дома, а е изчезнал безследно. И финалът пак те оставя с усещането, че си изпуснал няколко подмятания, които придават тотално нов смисъл на цялата история. Защо е дошъл в Америка? Колко дни и нощи е прекарал? В по-късен етап от историята той разкрива, че е късал страници от дневника и ако човек се върне назад, може да забележи дребни несъответствия, които предполагат липсващи дни и важни събития. Колко е скрил и изкривил при писането? Дали изобщо целият дневник е писан от него? ЛУДНИЦА!
The Hero as Werwolf - В недалечно бъдеще човечеството се е самопроменило, превръщайки се в Господарите - раса, която не изпитва глад или жажда, която не остарява, не се разболява и е пригодена към мир, просветеност и благоденствие. Този процес обаче е бил приложен само върху определена част от обществото. Останалите са били забравени, оставени да отмрат сега, когато лекарства няма, а единствената храна е тази, която сам можеш да си отгледаш. И съответно те СА отмрели, а малцината оцелели се крият в сенките (защото в тази епоха ги ловят безмилостно) и са се научили да се хранят с Господарите. Ужасно мрачна история за човешкото и човечността, една от най-силните в сборника.
Hour of Trust - Америка е разкъсвана от гражданска война и тотална анархия. Правителството де факто не съществува. Корпорациите са поели контрола над останките от армията заради парите си и се опитват да възстановят мира. Действието се развива в Европа, където група корпоративни шефове организират парти, на което да демонстрират в реално време посредством видео-връзка предполагаемо лесна победа над размирниците в Детройт, за да спечелят спонсори за войната си сред европейските корпорации. Страхотна атмосфера на отричане на неизбежното, много силен дух на елитарност от типа на двадесетте години на двайсти век. Шокиращ финал.
The Toy Theater - една от най-филигранните и същевременно завъртяни истории в сборника, и една от най-късите. Някъде в далечното бъдеще, когато хората са се пръснали из галактиката, един кукловод пристига на изолирана планета, където иска да се срещне с най-великия кукловод на всички времена - маестро Стромболи. В разказа има няколко героя и няколко кукли (които в тази епоха са хуманоиди, неразличими от хората, контролирани чрез сложна апаратура и озвучавани от кукловода). Но кой е кукла и кой е кукловод? Най-различни подсказки сочат в най-различни посоки, докато в края на разказа не си напълно ошашавен и се чудиш дали някой от героите изобщо е истински човек. Може би най-яркият пример за майсторството на Улф да си играе със сетивата на читателя и с подсказки и внимателно подбрани думи и имена.
Тук има интересни синопсиси и анализи на всеки от разказите (като например обяснение защо Улф е написал "Werwolf", вместо "Werewolf"), но горещо препоръчвам да не се четат преди да сте чели самите разкази, иначе се губи целият смисъл:
http://www.wolfewiki.com/pmwiki/pmwiki. ... herStories
или поне не схванах скрития подтекст или смисъл . Някакви наблюдения? Ето го разказа