Posted: Mon Oct 17, 2005 11:15 pm
Обещах да не се оливам и ще се отдам на въздържание, но...
Не искам като някой хълцаш квартален алкохолик да ви дърпам за ръкавите и кръчолите и да ви питам тъпо “Ти мен разбиръш ли мъ?”, но...
Баси, дет се вика, Хора, наистина адски ме кефите, правите нещо наистина готино, но...
1. Най ми е лесно да ви попитам – какъв процент от ревютата ви за книги, непреведено, филми и игри не е “американско”? И кой ви пречи да е повече? Това е истинския ви интерес и това е, което наистина правите, и сами “промотирате”. Картинката – истина. Ако толкова Европа е напред, дайте ревюта за съвремената немска фантастика, и на френското фентъзи. Ако наистина мислите, че Европа е захлюпена и задушавана от американската нискокачествена халтура борете се като рекламирате КОНКРЕТНО образците на високото европейско изкуство.
Имаше кино Евроимаж, бивше Славейков, пускаха само европейско кино, кой от вас, колко пъти отиде да гледа и какво? Това е европейска програма, европейците сами предлагаха най-доброто което са създали. Колко народ от 1 и половин милионна София се реди на опашка за европейско кино.
Не от липса на пари го закриха и там правят магазин.
Кой пречи на някой да гледа латиноамериканските бози, или немския сериал по бТВ, сега гледам пуснали и руски боевик. И кого бият да гледа Foxlife. Ако създадат филмов канал като EuroNews, EuroSport, например EuroFilm колко от вас ще го гледат. Мислите ли, че ако имаше интерес в Страсбург нямаше веднага да извадят парите и да го създадат. Всички канали дори и шведските filmnet и tv1000, като ги имаше едно време блъскаха американски филми нонстоп и някоя и друга тяхна родна боза
Държавата която произвежда най-много филми в света е Индия, някой да е забранил на шведи, немци и французи да гледа съкровищницата на Болиууд? Не.
На вас да ви липсва индийското кино? Сигурно... Но след пет филма, отговора ще е Достатъчно.
2. Има едно нещо, което трябва да се разбере... ако може...
Културата е обмен на идеи в един клокочещ казан, процес който е извън идеята за някаква справедливост, признателност и първенство.
А.
Елините са варвари.
Разбира се, по отношение на дошлите по-късно в историята те са цивилизатори, но и дорийците влезнали в историята с желязото и ... невежеството си. В голямата си част “гръцката” митология е крадена, или по ефимистично казано “заета” от по-стари съседни народи. В българското издание на Хезиод отзад има три статии, едната разказва конкретен пример, Попко в Митология на Хетска Анатолия е по подробен. Какво знаете вие за Хетската митология, във всеки случай много по-малко отколкото за гръцката, това не пречи знаете достатъчно, но през гръцките усти.
Коя идея е оригинална за историята не винаги е интересно. История е идеология и маркетинг. Гърците са това, което са и всички го знаем. Просто са представили продукта си най-добре.
Лесно се доказва, че Доктор Охболи е доктор Дулитъл, а Буратино е Пинокио. Бъкано е с такива необявени “кавъри”. Сега сигурен съм като гледам многото фенове на Лукяненко, че повечето няма да се съгласят, но какво е “дълбината”, ако не преразказана донякъде “Адърланд”. Но инак Европа е пълната с идеи...
Вижте има само един американски режисьор, който е снимал доброволно в Европа, и това е Сам Пекимпа. Гениален дори и само заради “Сламени кучета”, между другото много американски. Роман Полански и Уди Алън са в Европа, единият заради проблеми с правосъдието покрай секс с малолетна, другият поради проблеми с морала, пак покрай не особено пълнолетна.
Колко европейски режисьори са в Америка и защо?
Най-голям за мен е Милош Форман, гледал съм и “Любовта на русокосата” и “Черен Петър”, но в Америка е станал ФОРМАН. Той сам казва, че е чужд, и малко разбира Америка, всичките му филми са снимани по пиеси и книги, но кой от филмите му не е “американски”. Дори и Амадеус е Холивуд висша марка.
B.
Следващото е от една книжка
.... и Вивекананда и Теософското общество ние виждаме как представите за хиндуизма, ферментирали на Запад, се връщат в Индия, за да окажат влияние на индийските хиндуисти. Изследователите на хиндуизма наричат този процес “ефектът на пицата”.
“ЕФЕКТЪТ НА ПИЦАТА”
Пицата, която в началото била вид обикновен хляб без нищо отгоре, през XIX в. Пристига с италианските имигранти в Америка. Там тя се развива в това, което ние познаваме днес: плосък хляб, върху който се нареждат домати, сирене и всичко друго, което човек си пожелае. Постигналите успех италианци, отбили се в Италия да посетят близките си, носят със себе си представата за новата пица – представа, която бива подхваната в Италия и оттам – експортирана като нещо чисто италианско. Експортирането на един артикул, идея или символ, културното му преобразуване, следващото реимпортиране и упражненото след това влияние от негова страна, изследователят Агехананда Бхарати нарича ”ефекта на пицата”.
Вероятно най-яркият пример на този ефект е Мохандас К. Ганди (1869-1948). Хиндуист от Гуджарат, възпитаван във вайшнавизъм и подложен на влиянието на джайнистките възгледи, разпространени в родната му област, през 80-те години на XIX в. Ганди пристига в Лондон, за да учи право. Напускането на свещена Индия и стъпването на земята на чужденците е била стъпка от изключително важно значение, тъй като заради това той е бил изключен от търговската каста баня (bania), макар по-късно да е бил ритуално възстановен. След като се установява в Лондон, той търси хора там, с които да може да сподели някои от културните си традиции – става дума за онези свободомислещи, приели вегитарианството и теософията. Заедно с тях той прочита Бхагавад-гита за пръв път. Тогава чете и Светлината на Азия (книга за Буда) от сър Едуин Арнълд и Новия завет, като вниманието му приковава проповедта на планината.
Бхагават-гита – която Ганди чете на английски – му оказва силно влияние, запазило се през целия му живот, дава гориво за размишленията му върху непривързаността и пътя на действието (карма-йога), създали идеологията на ненасилническите му действия срещу британците и в борбата му за независимост на Индия. Възвръщането на Ганди към неговите духовни корени обаче не става без преосмисляне. Той приема четирите социални категории (варни), но отхвърля определянето на някой хора като нечисти, той подема традиционната, персонифицирана от Сита, представа за ролята на жената, но говори за ролята на жените. Крайъгълен камък на принципите му е сатяграха (satyаgraha), придържене към истината, върху сатяграха се изгражда политическата му активност. Единната истина, намираща се в сърцевината на всичко, избликва под формата на етическа и основана на ненасилието сила, насочена към доброто.
...............................
Ким Нот
Хиндуизмът
С’2002
Извинявам се за цитата, имам го във връзка с едно друго нещо, но ми върши работа в случая. Нещата и връзките не са едностранчиви.
Същото е с БУШИДО
http://www.books.bg/book.php?ISBN=99548517083
За да открие своята Япония, която японците и днес изучават, е “трябвало” да стане християнин, да цитира Хегел и Емерсън. И подобно на Вивакенда е трябвало да познае Америка.
Тука мога да изгълтам много бутилки, ама много...
Няма нужда – който е разбрал е разбрал.
И Вивакенанда и Инадзо Нитобе имат нещо, което да пазят и да обогатят.
Какво е това, което европейците пазят..........
Къде е......
Кой се е върнал да го обогати..............
Европа в момента е някакъв импотентен воаьор, който непрекъснато зяпа члена на съседа и му намира кусури в ерекцията.....
Антиамериканизмът се превръща в европейски интелектуален спорт неизискващ особена интелектуална маса и носещ съмнителни терапевтични резултати.
3. Това което правите тук като общоност от млади хора със сходни интереси е страхотно. И наистина ми е приятно да си седя и наблюдавам.
Не искам да ме разбирате криво, не ви казвам американците са велики, бъдете и правете като тях. Това което се опитвам да кажа е, не бъдете комплексари, и не се правете на велики на техен гръб, защото е смешно.
Ако имаш да показваш нещо го покажи, ако е наистина стойностно няма да имаш нито нужда, нито време да се занимаваш с “шитните” на другите.
За Бога, момчета и момичета, та ние живеем в страната на чалгата... нашата, родната... и тя за съжаление не е продукт на отвъдокеанските "шитни", а нашите, родните...
Не искам като някой хълцаш квартален алкохолик да ви дърпам за ръкавите и кръчолите и да ви питам тъпо “Ти мен разбиръш ли мъ?”, но...
Баси, дет се вика, Хора, наистина адски ме кефите, правите нещо наистина готино, но...
1. Най ми е лесно да ви попитам – какъв процент от ревютата ви за книги, непреведено, филми и игри не е “американско”? И кой ви пречи да е повече? Това е истинския ви интерес и това е, което наистина правите, и сами “промотирате”. Картинката – истина. Ако толкова Европа е напред, дайте ревюта за съвремената немска фантастика, и на френското фентъзи. Ако наистина мислите, че Европа е захлюпена и задушавана от американската нискокачествена халтура борете се като рекламирате КОНКРЕТНО образците на високото европейско изкуство.
Имаше кино Евроимаж, бивше Славейков, пускаха само европейско кино, кой от вас, колко пъти отиде да гледа и какво? Това е европейска програма, европейците сами предлагаха най-доброто което са създали. Колко народ от 1 и половин милионна София се реди на опашка за европейско кино.
Не от липса на пари го закриха и там правят магазин.
Кой пречи на някой да гледа латиноамериканските бози, или немския сериал по бТВ, сега гледам пуснали и руски боевик. И кого бият да гледа Foxlife. Ако създадат филмов канал като EuroNews, EuroSport, например EuroFilm колко от вас ще го гледат. Мислите ли, че ако имаше интерес в Страсбург нямаше веднага да извадят парите и да го създадат. Всички канали дори и шведските filmnet и tv1000, като ги имаше едно време блъскаха американски филми нонстоп и някоя и друга тяхна родна боза
Държавата която произвежда най-много филми в света е Индия, някой да е забранил на шведи, немци и французи да гледа съкровищницата на Болиууд? Не.
На вас да ви липсва индийското кино? Сигурно... Но след пет филма, отговора ще е Достатъчно.
2. Има едно нещо, което трябва да се разбере... ако може...
Културата е обмен на идеи в един клокочещ казан, процес който е извън идеята за някаква справедливост, признателност и първенство.
А.
Елините са варвари.
Разбира се, по отношение на дошлите по-късно в историята те са цивилизатори, но и дорийците влезнали в историята с желязото и ... невежеството си. В голямата си част “гръцката” митология е крадена, или по ефимистично казано “заета” от по-стари съседни народи. В българското издание на Хезиод отзад има три статии, едната разказва конкретен пример, Попко в Митология на Хетска Анатолия е по подробен. Какво знаете вие за Хетската митология, във всеки случай много по-малко отколкото за гръцката, това не пречи знаете достатъчно, но през гръцките усти.
Коя идея е оригинална за историята не винаги е интересно. История е идеология и маркетинг. Гърците са това, което са и всички го знаем. Просто са представили продукта си най-добре.
Лесно се доказва, че Доктор Охболи е доктор Дулитъл, а Буратино е Пинокио. Бъкано е с такива необявени “кавъри”. Сега сигурен съм като гледам многото фенове на Лукяненко, че повечето няма да се съгласят, но какво е “дълбината”, ако не преразказана донякъде “Адърланд”. Но инак Европа е пълната с идеи...
Вижте има само един американски режисьор, който е снимал доброволно в Европа, и това е Сам Пекимпа. Гениален дори и само заради “Сламени кучета”, между другото много американски. Роман Полански и Уди Алън са в Европа, единият заради проблеми с правосъдието покрай секс с малолетна, другият поради проблеми с морала, пак покрай не особено пълнолетна.
Колко европейски режисьори са в Америка и защо?
Най-голям за мен е Милош Форман, гледал съм и “Любовта на русокосата” и “Черен Петър”, но в Америка е станал ФОРМАН. Той сам казва, че е чужд, и малко разбира Америка, всичките му филми са снимани по пиеси и книги, но кой от филмите му не е “американски”. Дори и Амадеус е Холивуд висша марка.
B.
Следващото е от една книжка
.... и Вивекананда и Теософското общество ние виждаме как представите за хиндуизма, ферментирали на Запад, се връщат в Индия, за да окажат влияние на индийските хиндуисти. Изследователите на хиндуизма наричат този процес “ефектът на пицата”.
“ЕФЕКТЪТ НА ПИЦАТА”
Пицата, която в началото била вид обикновен хляб без нищо отгоре, през XIX в. Пристига с италианските имигранти в Америка. Там тя се развива в това, което ние познаваме днес: плосък хляб, върху който се нареждат домати, сирене и всичко друго, което човек си пожелае. Постигналите успех италианци, отбили се в Италия да посетят близките си, носят със себе си представата за новата пица – представа, която бива подхваната в Италия и оттам – експортирана като нещо чисто италианско. Експортирането на един артикул, идея или символ, културното му преобразуване, следващото реимпортиране и упражненото след това влияние от негова страна, изследователят Агехананда Бхарати нарича ”ефекта на пицата”.
Вероятно най-яркият пример на този ефект е Мохандас К. Ганди (1869-1948). Хиндуист от Гуджарат, възпитаван във вайшнавизъм и подложен на влиянието на джайнистките възгледи, разпространени в родната му област, през 80-те години на XIX в. Ганди пристига в Лондон, за да учи право. Напускането на свещена Индия и стъпването на земята на чужденците е била стъпка от изключително важно значение, тъй като заради това той е бил изключен от търговската каста баня (bania), макар по-късно да е бил ритуално възстановен. След като се установява в Лондон, той търси хора там, с които да може да сподели някои от културните си традиции – става дума за онези свободомислещи, приели вегитарианството и теософията. Заедно с тях той прочита Бхагавад-гита за пръв път. Тогава чете и Светлината на Азия (книга за Буда) от сър Едуин Арнълд и Новия завет, като вниманието му приковава проповедта на планината.
Бхагават-гита – която Ганди чете на английски – му оказва силно влияние, запазило се през целия му живот, дава гориво за размишленията му върху непривързаността и пътя на действието (карма-йога), създали идеологията на ненасилническите му действия срещу британците и в борбата му за независимост на Индия. Възвръщането на Ганди към неговите духовни корени обаче не става без преосмисляне. Той приема четирите социални категории (варни), но отхвърля определянето на някой хора като нечисти, той подема традиционната, персонифицирана от Сита, представа за ролята на жената, но говори за ролята на жените. Крайъгълен камък на принципите му е сатяграха (satyаgraha), придържене към истината, върху сатяграха се изгражда политическата му активност. Единната истина, намираща се в сърцевината на всичко, избликва под формата на етическа и основана на ненасилието сила, насочена към доброто.
...............................
Ким Нот
Хиндуизмът
С’2002
Извинявам се за цитата, имам го във връзка с едно друго нещо, но ми върши работа в случая. Нещата и връзките не са едностранчиви.
Същото е с БУШИДО
http://www.books.bg/book.php?ISBN=99548517083
За да открие своята Япония, която японците и днес изучават, е “трябвало” да стане християнин, да цитира Хегел и Емерсън. И подобно на Вивакенда е трябвало да познае Америка.
Тука мога да изгълтам много бутилки, ама много...
Няма нужда – който е разбрал е разбрал.
И Вивакенанда и Инадзо Нитобе имат нещо, което да пазят и да обогатят.
Какво е това, което европейците пазят..........
Къде е......
Кой се е върнал да го обогати..............
Европа в момента е някакъв импотентен воаьор, който непрекъснато зяпа члена на съседа и му намира кусури в ерекцията.....
Антиамериканизмът се превръща в европейски интелектуален спорт неизискващ особена интелектуална маса и носещ съмнителни терапевтични резултати.
3. Това което правите тук като общоност от млади хора със сходни интереси е страхотно. И наистина ми е приятно да си седя и наблюдавам.
Не искам да ме разбирате криво, не ви казвам американците са велики, бъдете и правете като тях. Това което се опитвам да кажа е, не бъдете комплексари, и не се правете на велики на техен гръб, защото е смешно.
Ако имаш да показваш нещо го покажи, ако е наистина стойностно няма да имаш нито нужда, нито време да се занимаваш с “шитните” на другите.
За Бога, момчета и момичета, та ние живеем в страната на чалгата... нашата, родната... и тя за съжаление не е продукт на отвъдокеанските "шитни", а нашите, родните...