Гледано напоследък, част V
Moderator: Moridin
Я па глеах Хоботот 2...па не пущия слон...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Сценографията там...езерния град, дуджешките пещи, гробницата на шефа на назгулите и пр. и пр.
Това беше красиво.
Откъм сюжет и диалози - блях.
Добавените неща с елфите (някои от тях с магически, появяващи и скриващи се лунички
) пък са пълна мозъчна смърт.
Това беше красиво.
Откъм сюжет и диалози - блях.
Добавените неща с елфите (някои от тях с магически, появяващи и скриващи се лунички
) пък са пълна мозъчна смърт.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
47 ронини - приятно филмче.
Естествено, става дума за приказна версия на тази все пак реална история. Не съм гледал нещо толкова хем западно, хем япнообразно от Шогун насам.
Не че нямаше изцепки.
Тенгутата се летящи демони, тук не ги показаха като такива, а и защо ги бяха направили будисти?
Пък лошата мацка май беше гицуне - лисица демон. Финалното и превръщане в нещо, което приличаше на дракон с люспи не беше много логичното. Драконите са много мощни магически създания и не биха се занимавали с такива дреболии, като показаните във филма елементарни злодейства.
Имаше и други неща (Бамбуково гора насред широколистна? Кой остров е това?), но както и да е.
Беше естетично и стилно - красиви природни гледки (някои от тях CGI-нати), красива и реалистично изглеждаща сценография, красиви костюми, грим и реквизит.
Японците играеха, като в тяхна си класическа костюмирана драма, а дървеното държание на Киану Рийвс тук някак си беше на място.
Не може да се говори, нито за нищо кой знае колко дълбокомислено, нито за нещо свръхартистично, но е приказно и приятно за окото.
Естествено, става дума за приказна версия на тази все пак реална история. Не съм гледал нещо толкова хем западно, хем япнообразно от Шогун насам.
Не че нямаше изцепки.
Тенгутата се летящи демони, тук не ги показаха като такива, а и защо ги бяха направили будисти?
Пък лошата мацка май беше гицуне - лисица демон. Финалното и превръщане в нещо, което приличаше на дракон с люспи не беше много логичното. Драконите са много мощни магически създания и не биха се занимавали с такива дреболии, като показаните във филма елементарни злодейства.
Имаше и други неща (Бамбуково гора насред широколистна? Кой остров е това?), но както и да е.
Беше естетично и стилно - красиви природни гледки (някои от тях CGI-нати), красива и реалистично изглеждаща сценография, красиви костюми, грим и реквизит.
Японците играеха, като в тяхна си класическа костюмирана драма, а дървеното държание на Киану Рийвс тук някак си беше на място.
Не може да се говори, нито за нищо кой знае колко дълбокомислено, нито за нещо свръхартистично, но е приказно и приятно за окото.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
На мен ми хареса, освен проточената сцена половин ли един ли час със Смог.alshu wrote:Сценографията там...езерния град, дуджешките пещи, гробницата на шефа на назгулите и пр. и пр.
Това беше красиво.
Откъм сюжет и диалози - блях.
Добавените неща с елфите (някои от тях с магически, появяващи и скриващи се лунички
Смог си беше пич...но това, че накрая си изтърва нервите и тръгна да мъсти на други, вместо да натръшка шепата мърляви джуджета...ето това беше тъпо и провали целия му coolness...и да, горе-долу по книгата е, ама там май нещата бяха малко по-различни...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е то асспулнатата идея май беше - Смог: Отивам да изрина приятелите ти, а ти седи гледай и да ти е гадно и после ще се върна да се разправя с вас мижитурки. Примерно. Мене ме изкефи доста де, макар че изгледах мейкинга с почти толкова интерес, определено рядко гледаме кооолко разностранен и гигантски труд е вкаран във филмите от този тип.
47 е филмът мозъчна смърт на годината за мен сори
47 е филмът мозъчна смърт на годината за мен сори
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Ама признай, че Ринко-чан беше много по-добра тук, отколкото в Pacific Rim .
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е, щом според вас не е била...не ви признавам! 
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ъъъ...аз не исках да кажа, че оправдава гледането на филма, а че тук поне малко прилича на човек (при това в нечовешка роля)
Сега ако мерим кое е по-дълбоката мозъчна смърт, аз съм за някои сюжетни обрати и романтични развития в Хобита 2
"Ронините" самостоятелно не звучат никак смислено, ама все пак говорим за приказна интерпретация, а не за суров исторически реализъм.
Я ги сравни с идващия "Легендата за Херкулес". Оказа се, че пичът по едно време е бил гладиатор .
Или пък с "Аз, Франкенщайн".
Май такова си е състоянието на жанра в момента.
На тази основа, филмчето се ядва.
Сега ако мерим кое е по-дълбоката мозъчна смърт, аз съм за някои сюжетни обрати и романтични развития в Хобита 2
"Ронините" самостоятелно не звучат никак смислено, ама все пак говорим за приказна интерпретация, а не за суров исторически реализъм.
Я ги сравни с идващия "Легендата за Херкулес". Оказа се, че пичът по едно време е бил гладиатор
.Или пък с "Аз, Франкенщайн".
Май такова си е състоянието на жанра в момента.
На тази основа, филмчето се ядва.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
В 47 единственото интересно нещо беше твърдият алкохол, който си бяхме внесли в залата, и постоянното повтаряне на наименованието на провинция Ако. А за двата половинчати три-де ефекта, направо си искам четирите лева отгоре обратно (другите 8 си ги искам обратно, защото толкова тъп филм не съм гледал от мноооого време насам). Вторият Хобит още не съм гледал, но доколкото чувам е по-добре от първия, който колкото и да беше тъп, е направо шедьовър в сравнение с Ронините.
Ъъъ като най-обща оценка Хобитът 2 бие Ронинте естествено.
Най-малкото заради кинематографията и играта на част от актьорите...
Но в него се случват едни конкретни и изключително тъпи неща, дето не съм виждал подобни.
(И може да са различни от глупостите в първия филм, ама са от тяхната партия.)
Иначе 47-те е по-справедливо да се равняват с "Последния самурай", който за мен е много по-голяма издънка и разните там Херку-гладиатори и Франкен-гаргойли.
Най-малкото заради кинематографията и играта на част от актьорите...
Но в него се случват едни конкретни и изключително тъпи неща, дето не съм виждал подобни.
(И може да са различни от глупостите в първия филм, ама са от тяхната партия.)
Иначе 47-те е по-справедливо да се равняват с "Последния самурай", който за мен е много по-голяма издънка и разните там Херку-гладиатори и Франкен-гаргойли.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests