ShadowDance

На мен ми се струва, че на децата няма да им преподава човек, с вашия философски подход към религията(което бих преживял), ами някой, който вярва във възкресението на Джизъс, в молитвите, чистилището, ад, рай. Поне в Щатите, до колкото знам е така.

Напълно си прав, но от друга страна и асистентите по философия семейство имат да хранят

Не схващам логиката с асистентите по философия.

Аз съм ЗА преподаването на религиИ (мн.ч.), ама само православие и то в продължение на 12 години - е, нема нужда. Това замязва на вероучение вече. Аз моите деца не искам да учат вероучение, щото вероучението няма място в съвременното училище. Нямам против обаче да изкарат един курс, в който да им обяснят кви религии има по света и за кво става дума в тях.

Morwen wrote:Не схващам логиката с асистентите по философия.

За мен редно е вероучение да се преподава от философи. Без съмнение най-голям шанс обаче да се класират имат богослови (ноу офенс, Попе) поради щото държавата няма навика много да мисли как трябва да станат нещата и ще се мине по линията на "компетентност".

Коментарът ми целеше да каже, че все пак ИМА и кой друг освен богословите да преподава вероучение.

За мен обучението има смисъл само ако преподават религи които НЕ СА религията на обучавания. Иначе не виждам смисъл - ако ти обясняват нещо което вече знаеш нищо не ти казват.

Каквото каза младежът с металните пломби горе!
Иначе Жоре, това практически няма как да стане, няма и логика. Поне докато предметът е Религия (в единствено число), това да се преподава от философи ще е като химия да се преподава от математици, щото и двете са науки и имат нещо общо. А вероучението, бтв, принципно е именно обучението по една религия, а не по културата и традициите на различните религии.

И още нещо - набутай асистент по философия и първокласници в една стая и най-вероятно и двете страни ще са ужасени една от друга.

1. Още в началото казах, че религия трябва да се изучава най-рано към 7ми клас, иначе си е направо опасно.

2. Религиите са съществени с философиите си. Ако учителят ще е проповедник и ще убеждава детето ми, че има някаква форма на Бог - не, мерси. Ако ще се набляга на традициите и обичаите - не мисля, че това е особено съществено за знаене.

Да преподават за Проблема на злото, за пророчествата, за библейските притчи и как християните ги тълкуват, за ценностите на християнството - да. Но това може да го прави (безстрастно) именно философ.

Да преподават за величието на бога и страха от грях - а нема нужда.

Хм, ако трябва да избирам за моето дете, то за мен няма проблем той да познава основни насоки от различни религии и вярвания, но определено би ми било сериозен проблем до степен да поема риска да го спра от тези часове на своя глава, ако наред с християнските вярвания и ценности не се поднасят безпристрастно и други такива. Иначе съм ОК, но в подобна дисциплина, заедно с Библията, Корана и Ведите, що да не се изучава старогръцка митология, древноегипетска такава, вярвания от Двуречието, Сагите и т.н.? Поднесен по съответния културологичен, исторически и философски начин, в контекста на период, география, катаклизми, етични течения и прочие, ит ис файн. Вероучение - не, мерси.

Ей тва точно дето Адриана казва е моето мнение, но мен ме домързя да го формулирам така добре.

Ъм, честно казано не схващам що пък да трябва да се учи древногръцка религия. Не, че ме кефи идеята да се учи само Християнство, православно и то, но се си мисля, че ако ще има специален предмет за това, добре е той да се занимава с големите все още актуални религии, не с такива, дето се изучават по литература и философия, нали...

Приоритет трябва да се даде на Православието, най-малкото защото е традиционна религия, така както се учи приоритетно българска история, българска география, дори български композитори в часовете по музика. Освен това много деца са кръстени в православни църкви, много семейства се женят в православни църкви, а религиозните официални държавни празници са по православния календар - въпреки това, въобще не е голямо познанието по религията (съдя и по самия себе си), а то представлява основна част от живота, какъвто е. Не трябва да се проповядва в такива часове, но е добре да има поне основни познания, които да обяснят що е то религия. Разбира се и другите религии имат място в такова обучение. Разликата с митовете е, че религия и митология са различни неща, като митовете могат да се разглеждат единствено в исторически, литературен и донякъде философски аспект - но те нямат реално влияние върху живота в момента, докато религията си остава актуално и много значимо явление и днес, и в бъдеще.

Не и в България

ifadriana wrote:Хм, ако трябва да избирам за моето дете, то за мен няма проблем той да познава основни насоки от различни религии и вярвания, но определено би ми било сериозен проблем до степен да поема риска да го спра от тези часове на своя глава, ако наред с християнските вярвания и ценности не се поднасят безпристрастно и други такива. Иначе съм ОК, но в подобна дисциплина, заедно с Библията, Корана и Ведите, що да не се изучава старогръцка митология, древноегипетска такава, вярвания от Двуречието, Сагите и т.н.? Поднесен по съответния културологичен, исторически и философски начин, в контекста на период, география, катаклизми, етични течения и прочие, ит ис файн. Вероучение - не, мерси.

екзактли

Moridin wrote:Не и в България

Що да не? Ти не празнуваш ли Коледа, Великден, Гергьовден?

По основната тема. Не знам дали се повтарям, понеже ме мързи да прегледам всички страници, за да видя дали съм писал тук , но от моя гледна точка атеизмът съдържа точно същия заряд като религията. Иначе казано, точно както всеки религиозен човек, един атеист може да си е кротък луд и просто да си вярва, че няма Бог (или бог) - най-много от време на време да спори по форумите - но може и да е агресивен тиранин като Ленин и Сталин, намиращ основание във вярата си да избива хора.

Все пак, иронично или не, именно едно разклонение на атеизма, превърнато в своегорода религия, е отговорно за най-мащабните зверства в човешката история .

За мен лично, всеки разумен човек би следвало да е агностик. Тоест да е наясно, че няма категорични доказателства за съществуването на Бог, нито такива, които да отричат това съществуване. Че на този етап науката е по-скоро неутрална по въпроса, тъй като и липсва апарат, който да го разреши. И че поради това всеки има еднакво основание да вярва в каквото си ще, стига да не налага вярата си по насилствен начин на тези, които не са като него .