ShadowDance

Claymore47_Fen wrote:Олигофрени колкото щеш.

Мдам, така си е. И ако за момент се поставя на мястото на един такъв олигофрен...

Claymore47_Fen wrote:П.П.Аз не знаех че от филми,ПС игри,дискотеки или каквото и да е друго забавление има явни ползи ама нейсе.

"Е, айде сега, айде без глупости, моля ти се! Всичко това си го правим заедно, цялата компания (да, и multiplayer игрите, найш къф кеф е да му го нацепя на Картофа (или Тиквата, или някъф друг подобен прякор) с гранатомета!) - ти сега ше ми разправяш, че нямало полза! Ми събираме се, кефим си се заедно, говорим си, развиваме социален живот, и, така де, ясно ти е, че не сме само пичове там, и мацки има... А с книгите к'во - ше ме караш сега да си се забия сам в стаята и да се мъча да чета разни глупости, дето нямат нищо общо с мен или със света наоколо, докато другите си живеят живота?! Яяяя у лево!"

*shrug* Аргументи могат да бъдат намерени за всяка - абсолютно всяка - позиция, колкото и да е идиотска и несъвместима с нечии разбирания

Добавено: Така де, не го казах изрично, но ползите са един вид в социалния живот, изграждането на мрежа от хора, на които после да се опреш в собствения си живот, когато имаш нужда, и т.н. Или поне така ще кажат де... доколко *всъщност* точно в тези компании ги има тези ползи е съвсем отделен въпрос.

Така е, но все пак явни ползи всъщност няма, всичко изброено са косвени:) Ама много тъп народ, верно... На колко е този бъдещ или бивш физкултурник?

Не знам на колко е.
Но ще го питам.
А форумът е за стар крафт все пак, предполагам, че е нормално да се въдят такива индивиди. Но! абсурдът е пълен, тъй като той пусна това изказване в тема, която беше отворил за да агитира подкрепа за издаване на някаква книга.

Извинете за спама...

Стивън Карл Золтан Бруст, "Йорич", отпаднали сцени:

Spoiler: show

Пролог, извън Бяла воденица

Издърпах стрелата от окото си и чух собствения си крясък. В този момент магически взрив от един от тях ме порази и видях как кракът ми изхвърча от коляното. Паднах на земята и посегнах към лейди Тилдра, но друг от тях налетя с брадва и отсече дясната ми ръка от китката.
Въздухът сякаш придоби странно златист оттенък и чух гласа на Некромантката, който отекна отникъде:
- През Портала, Влад. Бързо!
- Ъъ, какво?
- Трябва да се махнеш оттук, Влад. Попаднал си в роман на Тим Пауърс.
Простенах и в същия миг усетих как се оформи Порталът.
Наоколо ми изникнаха сиви стени и чух гласове, говорещи на непознат за мен език.
- Ще бъда ли в безопасност тук?
- Е, не чак в безопасност.
- В чий роман сме сега?
- Мм.. На Джон Деченси, Влад. Най-доброто, което успях да спретна набързо.
Проплаках.
- Не би ли могла да спретнеш Луиза Мей Алкът?

Втора глава, Имперския дворец

- Радвам се, че го предложи – каза императрицата. – Да, има една служба, която би могъл да изпълниш.
- Цял съм слух.
- Далече, далече на Изток – далеч отвъд кралствата, които познаваш - има едно древно зло, което трупа сила в себе си. Силата му идва от един Амулет на злото, датиращ отпреди началото на времето. Мощта на амулета нараства с всеки акт на жестокост или безразсъдство към друг, или злоупотреба с власт, или алчност. Разпродажбата на Стачката на писателите* също не му навреди. Скоро нищо няма да може да го спре и с негова помощ древното зло ще зароби целия свят завинаги. Ти трябва да унищожиш злото, да вземеш Амулета и да го захвърлиш в Мястото извън времето.
Кимнах.
- Добре.
Отне ми шест седмици докато стигна там и час докато свърша работата. За щастие, успях да телепортирам обратно.
- Свърши се – казах на Нейно величество.
- Благодаря ти, лорд Шурке – отвърна тя. – Злото бе низвергнато завинаги.
- До продължението, имаш предвид.
- Разбира се.
Свих рамене.
- Просто доказва, че съм готов да служа на Нейно величество.

-------
* Стачка на Писателската гилдия на САЩ в 2007-2008 г. на писатели и автори на филмови и телевизионни сценарии против обезценяването на труда им в полза на големите издателски и шоу бизнес корпорации. - Б. пр.
---------

Глава пета, Стълбището в Дзур планина

- Добра среща, приятелю.
- Озърнах се и забелязах мръсна кафява котка на стълбището точно над мен. Зяпнах я.
- Някакъв проблем? – каза тя.
- Какво по дяволите си ти?
Завъртя очи.
- Това е фентъзи роман. Аз съм задължителната говореща котка. Сети се.
„Шефе, може ли да...”
„Естествено.”
Когато Лойош и Роуца приключиха с яденето си, продължихме нагоре по стъпалата.

Седма глава, Южна Адриланка

„Шефе, тук не трябваше ли да има сцена с майтапи за онова с „оръжията, които пият души”, дето винаги го пробутват в лоши фентъзи романи?”
"Лойош, в случай, че не си забелязал, в тези книги има оръжия, дето пият души."
„О. Да. Вярно. Май трябва да стоим настрана от това, а?”
„Най-добре.”

Единадесета глава, Южна Адриланка

- Може би ще ида до къщичката и ще поискам убежище - казах. – А после може би маймуни ще изхвърчат от задника ми. Чакай. Не би трябвало да кажа това.
ТОКУ ЩО ГО КАЗА.
- Все едно. Не би трябвало да кажа това. Дори не е драгарски идиом.
ВЕЧЕ Е.
- Това е тъпо. Няма никакви маймуни тук.
ДА НЕ БИ ДА СИ ЕКСПЕРТ ПО ДРАГАРСКА ФАУНА ВЕЧЕ?
- Не казах това. Не поставяй думи в устата ми.
ТОЧНО ТОВА ПРАВЯ.
- Мда, ти и Том Круз. Просто махаш онова за маймуните, нали?
ХАРЕСВА МИ.
- Харесва ти и когато измисля как да се измъкна от кашите, в които ме набутваш. Е, искаш ли да съм на твоята страна или не?
ИСКАШ ЛИ ДА СИ ЖИВ ДО КРАЯ НА ТАЗИ КНИГА ИЛИ НЕ?
Въздъхнах.
- Може би ще ида до къщичката и ще поискам убежище - казах. – А после може би маймуни ще изхвърчат от задника ми.

Четиринадесета глава, извън Имперския дворец

Отцепих през парка, като се усмихвах на всички пеперудки. Заподскачах. Беше прекрасен ден. Кученце заджавка закачливо към мен и спрях да го погаля. Изглеждаше толкова щастливо, че не се сдържах да му изпея весела песничка преди да продължа по пътя си, все така подскачайки.

Седемнадесета глава, кабинета на Перисил

- Имам да ти кажа нещо.
- Как, имаш да ми кажеш нещо?
- Точно ме разбра.
- Ами, слушам.
- Слушаш? Значи желаеш да ти кажа нещо?
- Мда, точно така. Слушам и следователно желая да ми кажеш нещо.
- Да ти го кажа ли вече?
- Не.

http://vbox7.com/play:b7e86bae

Става въпрос за библиотеките

OMG!!!! Да ти го Тургенев,Маркес ти стара!

Е, явно пак стана време да напомня за библиотечния скеч на КВН - http://www.youtube.com/watch?v=jZAp-eL0V0k "Тишина должна быть в библиотеке! Тихо, я сказал!... Или я тихо сказал?!"

Някакви отзиви за Името на вятъра на български? Как е преводът и главният герой наистина ли се произнася КВОТЕ...

Прочетох я и ми хареса. Не видях нищо фрапиращо в превода, но не съм и търсил. Имай предвид че не съм я чел на английски за да дам експертно мнение. Това как се произнася името на героя ми е все едно. Ако много държиш да го произнасяш правилно:

Авторът wrote:The initial “kv” sound in “Kvothe” doesn’t crop up in standard English that often. But it does appear in the Yiddish term “kvetch.”

The “o” is the same as in “roll” or “hole.”

The “e” is silent.

If you’ve been pronouncing it wrong, don’t sweat it. You’re not alone. I’ve heard a lot of different pronunciations over this last year:

Kvahthe. (With the middle sound like you’re saying “Ahhh” at the doctor’s office.)

Kvothay. (With the ending rhyming with “prey.”)

Kvothee, Kvahthay…. No no no. You’re all making it harder than it needs to be. That’s why I put that bit in right at the beginning of his story. “My name is Kvothe, pronounced nearly the same as ‘Quothe.’”

Kv + Quothe = Kvothe. Simple."

Така че Квоте е (почти) точно.

Бе неточно е

Квоут (т-то е с език между зъбите като в three) е произношението според автора.

По-скоро е Квот /kvoθ/ (т-то както се произнася в three). Няма у нито в kvatch, нито в roll или hole. Дава за пример quothe, но изрично си е казал че първите две букви се четат като в kvatch.

Но понеже Квот ми звучи смешно предпочитам Квоте.

Google ftw:

quoth (kwоth)
tr.v. Archaic
Uttered; said. Used only in the first and third persons, with the subject following

Добра игра на думи с името

Eстествено, че има "у" и в hole, и roll. Прочети им транскрипциите на думите

Определено се чете "Квоут" това, което авторът описва
Как така да няма "у" в хоул??????

бтв звукът "тх" не се транскрибира така както си написал във фонетичната азбука, а с буквата тита - θ

това което си написал е звучният вариант, като например в then (сравни с thought - беззвучния вариант)

Muad_Dib wrote:Името на вятъра на български

Да не е с една тъмна корица и със някакъв мъж на корицата?