ShadowDance

Звучи интересно, да видим какво ще излезе

JohanVladimir wrote:Като ще си говорим за епизоди, да ги караме подред

Сезон 1, еп. 1 - "Роуз".
Беше любов от пръв епизод. Най-очарователната бутафория, която бях виждала. Особено

Spoiler: show

самото начало, когато пухквата блондинка с бебешко лице се събужда в наситено розовите си чаршафи. Два пъти подред. Никога няма да забравя и яркожълтия фолксваген костенурка, който така горещо възжелах А също и коша за боклук, който залепна за Мики, изръмжа, изяде го и на това отгоре се уригна.

Разбира се, нищо от това нямаше да ми направи впечатление, ако не беше Доктора и начина, по който

Spoiler: show

произнесе онова неповторимото Фан-тас-тик!

Малко откровение -

Spoiler: show

през 2003 година написах едно разказче "Демонофилия". Нищо особено, но като гледах Доктора и внезапно осъзнах, че това е образ, който съм носила в подсъзнанието си под някаква форма.
Може би ми е било дълбоко закодирано да се влюбя в Доктор Ху. А може би само си въобразявам. Все едно, де, вече съм го решила -

Когато порасна, ще се оженя за него.

Току-що се опитах да изгледам въпросния епизод.
Никак не ми влезе... ама никак. Нито е забавен, нито изглежда добре, а докторът преиграва много тежко.

Гледал съм 1-2 с Тенант, които много умерено ми бяха харесали, дали ще изпусна много, ако започна направо с неговия сезон?

Опитай да изгледаш тоя до края - нататък се пооправя. Или ти свикваш с бутафорността. Тоя доктор е много як, дай му малко време и може и да ти влезе под кожицата.

Ненам как да го опиша - това е специален сериал (поне първите 4 сезона). Има много проблеми, ама те някак си нямат значение, щото сериалът е специален.

Абе с британския хумор при мен е малко хит§мисс. Някои ми влизат (Blackadder, Fawlty Towers, повечето на Пайтън), други са ми тотално в джаза от тъпотия (Ало Ало, IT Crowd)...

Е то това не е хумористичен сериал. Има разни смешки, ма не са центъра на нещата.

Малко офтопик, ама нали си нямаме тема за Тенант (а може би трябва) - снощи изтърпях час и половина тъпотии, мега грозни компютърни вампири и опити на Колин Фарел да е архи-вампир във Фрайт Найт и си струваше, само за да видя Тенант в ролята на окултист/неверник/пияница/изпълнител в Лас Вегас - умрях от кеф последните 30-40 минути заклевам се

Spoiler: show

Spoiler: show

Последния епизод на Torchwood : Miracle Day - е няма такава дупка, честно Обективно погледнато, последните три епизода бяха доста enjoyable, даже си бяха умерено интересни. Но е факт, че дотук те серии спокойно можеха да ги сгъстят на минимум половина. Или направо да ги сгънат на 2, максимум 3 епизода.

Тъжно ми стана и че точно днес ми изкрастилизира идеята, че Miracle Day- стори арка спокойно можеше, а вероятно щеше да е и бая по интересен, ако нямаше нищо общо с Torchwood. В епизодите досега леко ме дразнеше, че новите герои ми изглеждат пришити към Джак и Гуен, но реално погледнато е по-скоро обратното, а и целия Torchwood-ски багаж беше ползван предимно за филър и разтеглянето на материала до заветните 10 серии. Тъжното е, че всичко това леко ми разваля прекрасния финал на Children of Earth. А и не смятам, че не могат да се разкажат още истории с Torchwoodските герои/митология, a настоящото произведение едва ли ще доведе до направата на допълнителни сезони.

Има три сериала, които са специални по много специален начин, "Доктор Ху" е единият от тях, другите два са "Бъфи" и "Стар Трек".
Трите са със статут на религии в попкултурата, като си погледна лавицата със специализирана литература, някъде 3/4 от изследванията в областта са посветени на тях (за сравнение останалите 1/4 са за "Междузвездни войни" и "Властелинът"). Същевременно и трите сериала при първия досег с тях изглеждат бутафорни и най-общо разочароващи - човек се чуди какво пък толкова намират милиони фенове в тая глупост. Лично моята реакция беше такава, като гледах случайни серии по тв-то и на "Доктора" и на "Бъфи".
После някак си направо по задължение седнах да ги изгледам и зарибяването и по двата беше умопомрачаващо. На "Стар Трек" още му се каня, защото от случайно хванати епизоди ми е бутафорен и отблъскващ
Някакъв шантав парадокс е това.
Затова се чудя дали пък част от магията на тия сериали не е именно в това подмолно удоволствие да харесаш нещо, което в общия случай не се харесва, не е мейнстрийм и повечето ти приятели не вдяват какво пък толкова му харесваш, т.е. именно това, че е нещо специално... Какво мислите?

Един вид попкултурен елитизъм, само че с обратен знак - удоволствието да си елитен във високата култура е обвързано с неразбиране със смисъла на "Това ми е много префърцунено". Елитността в попкултурата е обвързана с неразбиране в смисъла на "Това ми е много просташко."

Хааа Да, именно нещо такова се чудех

Ами то според мен е обвързано с един масов срам от популярното, от параизкуството, особено когато е с комичен знак - от Античността още комедията е "долното" забавление.

Затова и ако питаш произволен човек дали Бъфи е по-як сериал, или Листопад, ще ти кажат Листопад - защото там нещата са с трагичен знак, а трагедията е "високия" жанр, пак по Античната терминология. С други думи, ако нещо популярно уподобява, макар и супер-левашки, "благородни" емоции, ще се приеме, че не е толкова пара-, колкото ако разсмива.

В момента с разсмиването бтв влизат повечето тропи в Бъфи, да кажем - щото за повечето модерни хора вампирите и демоните са комични, особено ако са реализирани от хора с хелоуийн маски и гумени костюми, а не от бахму и CGI-ефектите.

В същото време пък ако *има* бахму и CGI-ефектите, те надделяват над този импулс към комична трактовка, защото самите мащаби и изпълнение изискват да бъдат взети насериозно. Само че това е относително лесен начин да грабнеш вниманието и далеч не стига за по-взискателните. Мисля, че затова се бяхме вманиачили преди няколко години по Ериксън, защото мащабите на книгите скриваха част от недомислиците и дразнещите моменти в тях. После видяхме, че има и други дето умеят мащабността, че и по-добре от него, и станахме по-взискателни.

Опаа, излезе и последния сядам да го изгледам целия днеска, че го оставих на 3ти еп.

Тъкмо се прекарах да го гледам. Пълни крака е както финала, така и целия сезон вкрайна сметка. Искрено съжалявам, че се бях надъхал така като почваше.

Spoiler: show

Впрочем е отворен финал, майка му на тоя дето му е хрумнала тази "гениална" идея

My Little Pony : Dr Who Monsters

И още в спойлера, да не наблъсква страницата

Spoiler: show

А последния епизод от 6ти сезон на Докторчета беше изключително добър. Изключително му се изкефих и като история, и като изпълнение, особено от страна на Ейми.

The God Complex (Dr. Who 6x11) определено беше доста приятен епизод. Силно отстъпва на предходния, разбира се, но имаше своите моменти. Хареса ми и как (отново) тийзваха рандъм цветнокожа мацка за следващ companion, явно ни подготвят за скорошен анонс в тази насока. Но по-скоро е поредния red herring, очаквам друго нещо в тази насока

Spoiler: show

(River Song)

Финала определено беше изненадващ -

Spoiler: show

не това, че Ейми и Рори се разделиха засега с Докторчето, имаше ужасно много намеци, особено в последните серии. По скоро как това стана в някъф по-скоро random and unsignificant епизод. 100 % това не е последната им поява, разбира се, и не само защото са потвърдили участие в 7мия сезон.