ShadowDance

Marfa wrote:Някак би било по-епично да е 19 септември 2011. Хем ще четеш, хем ще се чудиш що постоянно се сещаш за Осама.

На рожденият ми ден.

Хора моля ви без спойлери.

Spoiler: show

Сега разбрах че Роб умира.

raylight wrote:начинът, по който избираш да опишеш дадена реалност прави разликата между документалистиката и перверзията, отношението към реалността е това, което прави перверзията.

Само да добавя, че документалистиката и перверзията в това отношение не са двата края. Документалистиката е в средата; в срещуположния на перверзията край е детската наивност. Всички можем да си сложим черни очила и да виждаме всичко мрачно, другата крайност е да сме с розови такива и да наблягаме на хубавите неща.

Живеем в свят, пълен с хубави и лоши неща. Всеки може да си слага филтри, но колкото повече се вижда, толкова по-добре.

Между другото, в една друга тема в един чужд форум Урсула Ле Гуин беше наречена "перверзна дърта бабишкера". Заради една еротична сцена. Изобщо всеки вижда това, което иска да види.

Marfa wrote:Първо, от грозно до абсурдно има разлика. Второ, нормално е човек на петнадесетина години да се отврати от особено натуралистичните секс-сцени, които обаче съвсем естствено, не отвращават и не отблъскват хора на 20+, на 30+ и на пр. години. И сега, как да го кажа, че да не го възприемеш иносказателно, но да пробвам, Мартин не пише детски книги, следователно "малък си и не е за теб" е точно нещото, което следва да се каже точно за Песента.

Поста е стар да но ме заинтригува.Аз нямам НИЩО протин натуралистичните секс-сцени а съм на 15. Амам пък може да е защото съм дефектен.

Roland wrote: напълно нелепо и излишно порно за мен, при това садо-мазо, че да задоволим болните пубери.

Е поне мислите за нас.
А иначе чакам да събера пари от РД-то да си купя Сблъсък на крале.

Интересен разговор се заформи за т.нар. перверзия (защото май всички имат предвид не точно това, а нещо друго ). Мисля, че имате предвид въпроса защо авторът избира да се случи едно или друго и как избира да го опише. Наскоро Пасъра се учуди, че в едно друго фентъзи, а именно

Spoiler: show

Мистборн/Последната империя на Сандерсън

героинята така и не са я изнасилили въпреки че е живяла на улицата, следователно авторът не бил представил реалността добре. (Ицо, ако съм те разбрала погрешно, извинявай - добре дошъл си да уточниш дали това си имал предвид.) На мен лично този род неща не ми липсват в книгите. Абъркромби, добър автор, когото искам да прочета, го оставих защото описва много картинно разни изтезания и определено не се чувствах добре при тия сцени. Някой ден като събера сили ще го дочета. Мартин в това отношение е по средата - не е леко четиво, но за мен степента на жестокостите беше поносима. Нямам нищо против да умират герои

Spoiler: show

особено Кейтлин, ако може още няколко пъти да умре и в качеството си на зомби, моля!

, стига това да има някакъв смисъл, защото съм чела и книга, където накрая на героя му пада тухла на главата (в преносен смисъл де) само и само да нямало щастлив край. Та в това отношение Мартин си е подкован - гадостите, които се случват, не са самоцелни, а водят до израстване на героите и развитие на сюжета.

И на мен ми се стори нелогична

Spoiler: show

невиността на Вин

във Последната империя ама нейсе.А иначе магиите му са яки като да гледаш Блийч цензурирано но няма кръв.А иначе може да ме наречете извратен но донякъде си падам по така нареченото gorn стига да не е напълно изтезаване,а се ограничава до сеч и други работи,което Мартин показва добре.Което ме накара да си спомня за една сцена от Вещера:Кулата на лястовицата в която

Spoiler: show

Бонхарт завира лицето на Цири в червата и вътрешностите на любовницата й и поне на мен не ми се стори насилено а по-скоро и помогна да израсне донякъде

.

Лек спойлер е и затова го скрих, приканвам и теб

Действително има неприятни за персонажите преживявания в Песента но смело мога да твърдя че всичките такива са замислени като част от сожета и не са самоцелно описвани колкото да има.

За мен сюжета в книгите се развива нормално, мразя книги в които започват няколко добри, случайни геройчета които толкова надобряват от нищото, че до края и драскотина не получават...

Такива книжлета бол, някои стават за четене, други не - въпрос на вкус. А на Мартин вселената е по мое мнение дяволски добре изпипана, стават нещата му за препрочитане и все нови неща на които не си обърнал внимание има, да не говорим за нюансите и нишките на Играта на тронове.

Насилие и секс да, ама такъв е живота и в реалноста, нищо пресолено няма, все пак повечето хора идея си нямат как живеят даже близките им съседи.
Единствено скороста му на писане е такава че ...

Не знам доколко съм успял да предам мислите си в моите мнения тук.

Реалността е въпрос на гледна точка. Тя съществува обективно ( по - лесно е да го приемем това за простота ), но каква част от нея ще стигне до съзнанието ни, избираме самите ние. Да, в Средновековието НА ЗАПАД е имало и инцест и изнасилвания и болести, и копелета, и крепостници и заговори, и предателства и всякакви порно - психо сюжети, но картините, които чертаем в съзнанието са си наши. Можем да насметем под килима перверзната част от историята или да я предъвчем набързо като дете - кремвирш в реклама за колбаси. Можем и го правим, защото този свят не е част от нашия и не го искаме да е. Можем обаче и да приемем (to embrace) перверзията в света си и да я нарисуваме натуралистино. Не гротескно, което би означавало, че ни е страх от нея, не я харесваме и искаме да я победим, като и се надсмеем, но натуралистично, защото искаме да се потопим в нея, да живеем с нея и да се превърнем в нея. Перверзията може да е отвън, но е вътре по наш избор. Можем да и отредим челното място или да я сложим в ъгъла, "Както ни се харесва".

Това исках да кажа.

Първо, явно не си чел много скорошно фентъзи, ако Мартин ти се струва "натуралистичен". Второ, натурализъм в представянето на света = неговото харесване и желание да се "потопим" в него?

Мартин просто разказва една история. Колко е добра или лоша е друг въпрос. И той не пише нищо, което не се е случило под една или друга форма.

Не съм съгласен, че само "НА ЗАПАД" е имало подобни неща. То и нашата история не е много красива, ама не сме си взели поука особено. А картините, които чертаем в съзнанието си са пречупената през призмата на собственото ни съществуване реалност. Можем единствено (и то съвсем ограничено) да избираме как ще подходим към тази реалност; дали ще си сложим детските очилца и ще се ужасяваме или друго.

Приемам и embrace не са едно и също. В контекста на постинга даже са много далеч. Защото едно е да приемеш нещо (за действителност, като част от реалността), съвсем друго е да го прегърнеш (embrace). И определено в ерата на просветеността и интернет е хубаво всичко да се вижда отгоре, без начин да се скрие. Точно пък перверзията (на миналото, че и на настоящето) трябва да е непрестанно пред очите ни, за да има от какво да се срамуваме и какво да се опитваме да избягваме. Ако я (перверзията) заровим на скришно в задния двор, рано или късно ще поникне нещо уродливо.

Лично на мен ми е по-удобно да живея в свят, изпълнен с несъвършенства и грозни неща, за да мога да оценявам всичко светло и добро. Създай един перфектен, лишен от болка и страдание свят и после се чуди на съществата, в които хората биха се превърнали.

Последният пост и особено последното изречение-EPIC WIN!

При все епичното ми възмущение от тоя неприятен пич, зачетох наново Песента, че съм я чел само веднъж още навремето като излизаше, и нищо не помня. Пък искам да си я опресня преди да дойде сериалът, а и нали уж догодина ще видим и поне част от следващата книга...

Мартин, впрочем, има зашеметяващ стил. Това като рандъм информация на деня.

Roland wrote: Мартин, впрочем, има зашеметяващ стил. Това като рандъм информация на деня.

В това отношение, той повече ми допада от Ериксън. За Бакър имам известни колебания