Струва ми се, че сте имали малко грешно разбиране за това коя е Наташа.
Тя има мрачно минало. И не защото е била брейнуошвана напълно като Уинтър Солджър, а защото самата тя е правила лоши избори. Била е контролирана, да, била е манипулирана и използвана. Но мрачната й история не свършва в мига, в който е избягала от червената стая, а чак когато е започнала работа с Отмъстителите.
Наташа винаги избира оцеляването и ще оцелее на всяка цена. И в миналото, след като е била тренирана и научена да няма морален компас, тази й черта е била още по-засилена. Не ми се струва нелогично да е убила дъщерята на Дрейков като допълнителна щета, просто за да завърши мисията и да успее да се измъкне. Било е въпрос на оцеляване за нея. (В комиксите на Хикман имаше една страхотна арка, когато Капитана отиде далеч в бъдещето и видя какво е останало от човечеството... и имаше и един робот с изкуствен интелект, който всъщност беше Наташа. И разказа как тя в желанието си да оцелява е губила малко по малко всичко човешко от себе си, за да остане накрая изцяло машина, но живееща вечно). Още в първия Авенджърс Локи й каза, че едно от най-страшните неща, които е правила, е "Дъщерята на Дрейков". Аз лично нямаше да съм доволен, ако се беше разкрило, че тогава тя е била просто с изтрито съзнание и изобщо не е имала избор. Имала е. И е направила чудовищен избор. И десетилетия наред се е оправдавала, че е била в кофти ситуация и се е е наложило. Но я срам от това - затова и не каза тази част от историята на Йелена. Опитва се да го изтласка, сякаш не е вярно. Но филмът я връща към разни такива неща, които тя изтласква. Включително историята за майка й. Тя цял живот живее със знанието, че е изхвърлена и пробутана и това в някаква степен намалява ценността на живота й. Но тук разбира, че всъщност е била искана и обичана. И това я кара да преосмисли някои неща и да си признае някои неща. Включително това, че наистина е обичала сестра си и тези детски години са били истина. Затова ми изглежда доста по-личен филм.
Абе, на мен ми харесва.
Иначе аз гледах един малко депресарски филм, случайно го намерих в нашето HBO Go.
Филмът е руски, казва се "Сибир и той" от 2019-та година. Режисьорът на лентата играе и едната от двете главни роли.
Сюжет почти няма, общо взето филмът представя множество дълги кадри на природни картини, историята се случва някак между редовете. Разказва се за двама мъже, които пътуват през дълги черни пътища в Сибир, за да достигнат до забравеното село на бабата на единия, тъй като бабата повече от седмица не е звъняла и не отговаря по телефона.
Диалог също почти няма, само няколко изречения в целия филм. Както казах, в повечето от сцените двамата герои вървят из необятната сибирска шир или пренощуват в полу-изоставени мизерни селца. Филмът носи едно цялостно постапокалиптично усещане, сякаш наистина светът е свършил и това са последните оцелели хора и те нямат надежда за нищо... И наистина показват как за тези двама мъже няма бъдеще, няма изход, просто няма никакво възможно решение... С други думи е доста депресарски. Особено краят.
Общото ми впечатление е като цяло положително, но все пак се радвам, че го гледах в изключително добро настроение след няколко страхотни дни, защото иначе можеше да ме разстрои.
Ако ви звучи донякъде интригуващо, имате акаунт в HBO Go и сте малко на кандар - мога да добавя, че филмът е доста кратък, 68 минути.
