ShadowDance

Dreamfall wrote:Колко цветно и изпълнено с живот описание. И... дрън - дрън... дрън - дрън...

Благодаря ти, Dreamfall. Досега избягвах да пиша във форума поради опасения, че стилът ми е сив и безжизнен, но думите ти ме стоплиха (или пък слънцето взе да напича). Може би трябва да наваксам.

(Извън темата) Съвсем случайно се сетих за една от дискусиите, в която се казваше, че след публикуването на дадено произведение авторът губи контрол върху начина му на възприемане от читателите. Което ме кара да се радвам, че тук не трият изказвания само защото някому не са интересни.

И понеже спамът не ми е присъщ, спирам дотук. Засега.

Нито пък оня образ, дето като чуе име на фирма, казва: Обажда се шефа. Виж, моля те, колко пари има в касата и ми ги донеси, защото съм на среща с едни мноого важни хора...

Това ми се е случвало и беше много смешно

В книжарниците ни (особено тая на автогарата) подобни случки бол. Миналата седмица връхлетя един тъмен брат с торба пълна с пакети торби !!!!!! и заяви: "Татко ти.... така де, шефа ти ми поръча тия неща, да ми ги платиш!" Тъй като и преди са говорили за Светослав като за "татко ми" (сигурно заради очилата - други общи черти НЯМАМЕ) взех за секунда мангала на сериозно и погледнах касовата бележка (от кочан, не от фискално устройство) която ми подаваше - без печат и на обща сума 100!!!!! лв. Надникнах и в торбата и вътре нямаше нищо освен вече упоменатите пликчета с торби, две ролки торбички за боклук и две парцалчета за прах. Напсувах мангала, че ми се прави на интересен, а гадта мръсна бързичко излезе с думите: "Айде лека, утре пак ще мина, ти му звънни да се уточните!"

Викнах егидите и те го прогониха от сградата преди да е успял да извози някой от другите обекти. Преди години обаче се е случвало да прекарат колежката от щанда с учебници с тоя номер, а пък в обекта на Сакъзов бяха свили плика с оборотите от уикенда изпод носа на колегата, който въпросен плик се къташе под клавиатурата на компа. Който ми е бил там на гости също знае и къде точно е сврян компютъра и КОЛКО трудно е да се докопаш до него

Срещата на живо придава някаква спешност на ситуацията и човек не се сеща веднага да зададе въпросите, които биха му хрумнали при по-спокойната обстановка на телефонния разговор.

Иначе и на мен ми беше смешно, когато преди Коледа "шефът" се обади за втори път в рамките на една седмица и упорито настояваше да му нося парите от сейфа, въпреки уклончивите ми обяснения, че нямам ключ . Но така е, когато познаваш шефа си, когато шефът е жена и си седи кротко в кабинета

Zee wrote: (Извън темата) Съвсем случайно се сетих за една от дискусиите, в която се казваше, че след публикуването на дадено произведение авторът губи контрол върху начина му на възприемане от читателите. Което ме кара да се радвам, че тук не трият изказвания само защото някому не са интересни.

Мисля, че не го разбра. Той да каже, де, аз само предполагам, че искаше да каже, че ако в нета някой се опита да излезе с подобен номер, ще последва изтриване на спама.

Което доказва верността на цитираната мъдрост

Интересното е, че когато четях съответната дискусия за начина на четене, точно това мнение никак не ме въодушеви. А колко лесно било за доказване...

след 6 дни мааане през Витоша, Верила и Рила е време за един бърз душ и една малко по-бавна пералня преди да отпрашим за мориенцето

Не си човек, завиждам ти хич не благородно, седенето в офис ми понася все по-малко и само се чудя кога пак ще изтрещя

Яко завист генерира Коцето

Прибрах се, искам обратно

на Синеморец е много спокойно, толкова спокойно, че ако бяхме там повече от 5-те дни и не бяхме карали каяци на Велека щеше да ни дойде в повече. Много добре си почива човек, но става монотонно някакси.

имаме над 1000 снимки от Витоша, Верила, Рила и морето, ще пусня някои от по-яките по-късно, когато имам време и аз да ги погледна като хората най-накрая

Това не знам дали е за тук, но все пак:
Поредната измама, ама в тоя вариант не я бях чувала. Да съм ходела да правя превод на показанията на един руснак в Аксаково, ама да съм му купела и ваучери като услуга към адвоката му, който бил адвоката на братя Диневи, щото онзи им бил бизнес партньор. Колко ми се смяха в полицията, леле майко Ми аз като правя такъв вид преводи редовно, откъде да знам мамка му Да им изсъхнат ръцете дано и чумата да ги тръшне

Имали са информация че се занимаваш с това. Звъняха на баба ми докато родителите ми бяха на море и знаеха за това (и имат предтекст да и звънят на нея от мое име). Но тя не се дава лесно, бабата

Имат информация -факт. Аз докато бях в казармата звъняли на майка ми че съм застрелял човек и че командира "уж" щял да потули нещата.

това за ваучерите не го разбрах....

Купуваш ваучерите и им диктуваш номера по телефона