ShadowDance

Продължавайте, продължавайте, тези от нас с компютри без звук ви се радваме.
( )

passer-by wrote:Продължавайте, продължавайте, тези от нас с компютри без звук ви се радваме.
( )

Аз им казах, че мое за РДто да те изнанадаме с некви слушалки ама не, не би.

Абе по-добре, че не би. Имам компютър само в службата, а там на слушалките май ще се гледа с лошо око.

Ице след като вече имаш джиесем мисля че е време за домашен комп. Доста е удобно.

The Dragon wrote:I have had enough Hussein ...

Кво се хилите, вижте ги на кво приличат. И тия хора определят съдбата световна.

У нас е още по-зле, де.

П.П.: Ицо, добре, че не ти пратих ютюб честитка с песничка за р.д.-то.

shayhiri wrote:Кво се хилите, вижте ги на кво приличат. И тия хора определят съдбата световна.

Добре не ти ли е поне малко ясно, че точно тези хора НЕ ОПРЕДЕЛЯТ НИЧИЯ СЪДБА, освен може би тази на някой пубер или домашен любимец. Хората дето определят човешката съдба са си доста далновидни и ше си останат такива. Ебаси понякога тоя тип изказвания ме вкарват у джаза. Не сме на по 12 бре.

Какa Анжелина или бати Джейк???!?!?!
На кой му е по-голям??!?

Pugsley wrote:

shayhiri wrote:Кво се хилите, вижте ги на кво приличат. И тия хора определят съдбата световна.

Добре не ти ли е поне малко ясно, че точно тези хора НЕ ОПРЕДЕЛЯТ НИЧИЯ СЪДБА, освен може би тази на някой пубер или домашен любимец. Хората дето определят човешката съдба са си доста далновидни и ше си останат такива. Ебаси понякога тоя тип изказвания ме вкарват у джаза. Не сме на по 12 бре.

Значи според теб демокрацията е илюзия? В Щатите, че даже и у нас? Правилно ли те разбрах?

Не, Алекс според мен жените, които сравняват някакъв политик със Садам Хюсейн не управляват света. А дали демокрацията е излюзия не знам, но предполагам, че демократично мое се метнеш от покрива на блока си, но пък не може да повлиаеш върху много други неща.

Най-брутална е частта с момчето с колелото и видеоиграта

Шайх, чистосърдечно ти го казвам - шадап ор би форевър банд фром дис топик

Е както виждаш, още след първата ми реплика бяхме приключили задоволително темата, която наистина не е за тук. Драгън можеше да я пусне на по-подходящо място, но явно му е предимно смешно - както и на мен.

Един от любимите ми сайти от неколко месеца насам: http://icanhascheezburger.com/ ако некой още не го е виждал.

Спортни мъки. Трошат фаянс. Слагам ги в спойлер, че статията е длъжка.

Spoiler: show

ИВО ИВАНОВ, Канзас

Има хора на този свят, на които просто не им върви. Те летят за Франкфурт, а куфарите им неизменно пристигат в Индокитай; КАТ ги спира автоматично след всяка бира, под краката им сякаш вечно пътува кална локва, а над главите им - разстроен гълъб. Всички познаваме такива хора и знаем, че за тях животът не е лесен. Те са така наречените каръци, които кой знае защо са изоставени от късмета и пренебрегнати от щастието.
През последните години с известно озадачение установих, че професионалните американски спортни лиги са пълни с подобни елементи, на които като че ли съдбата е решила да си отмъсти за нещо. При това по възможно най-нестандартния начин.

Трудно се забравя например уникалната травма на бейзболната звезда Сами Соса, който преди година разтегна сериозно сухожилие заради гръмотевична кихавица, която го прегънала надве.
Не по-малко странна е сагата на играча на Минесота Туинс, Тери Мълхоланд, който пропусна няколко мача, тъй като си одраскал ретината на перце, изпаднало от възглавницата му
Пак в опасните обятия на собственото си легло се контузи и Гленален Хил от Торонто Блу Джейс. Той сънувал, че е покрит с паяци, и в ужас се изтърколил върху стъклена маса. Сериозните порезни рани го вкарали в болница и така Гленален стана единственият спортист в историята, отпаднал от състава поради арахнофобен кошмар.
Големият психолог и мислител Карл Юнг бе казал, че без болка самосъзнанието би било непостижимо. Какво обаче би казал Юнг за болката на Джон Смолц? Този легендарен състезател на бейзболния Атланта и титан на човешката глупост се обгори до кръв, докато гладеше ризата си. Странното в случая е, че Смолц решил да я мине с ютията, след като вече я бил сложил на гърба си. След като му бе оказана първа помощ, Джон заяви, че е изненадан от изгарянето, тъй като вече многократно се е гладил по този начин, за да пести време. При това без отрицателни последствия.
Няма да забравя и контузията на Брайън Грийз отпреди няколко години. Грийз, който бе ключовият футболист в Денвър, се блъснал в собственото си куче пред дома си. Брайън навехнал жестоко глезена си, принуждавайки треньора да използва дълбока резерва на негово място.
No pain, no gain (без болка няма напредък), обичат да казват американците и играчът на Сан Диего Адам Ийтън определено даде ново измерение на тази поговорка. Адам се наръгал в стомаха с нож, опитвайки се неуспешно да разреже целофана на чисто нов DVD диск. Ножът се хлъзнал по гланцираната повърхност и се спрял в стомаха на Ийтън.
Харакирито, слава Богу, не било успешно поради мълниеносната намеса на "Бърза помощ".
Добре известна е и травмата на друг бейзболист - Кевин Мичел, който намерил начин да скъса мускул, докато повръщал. Кевин обаче не е единствената жертва на връщателния рефлекс: през 1992 година Том Главин изхвърлил с такава сила току-що изядената в самолета развалена храна, че счупил едно от ребрата си.
Марти Кордова, също голяма звезда на бейзбола, пропусна важен мач на Балтимор, след като заспал под кварцова лампа и получил втора степен изгаряния върху лицето.
Стийв Спаркс пък е единственият играч, безмилостно сразен от телефонен указател. Бейзболистът решил да се пробва да скъса указателя надве и извадил рамото си от ставата.
Епохална е и кулинарната контузия на пичъра Лари Хендън, който жестоко порязал ръката си на щипката на добре сварен рак в луксозен ресторант.
Осем шева бяха необходими, за да затворят раната върху раката на талантливия Алън Уотсън. Тя бе предизвикана от достойния за уважение опит на бейзболиста на Анахайм да отвори бутилка бира, въпреки че не разполагал с отварачка.
Но всички тези свръхестествени травми бледнеят пред изумителната и единствена по рода си бойна рана, понесена търпеливо от тартора на Сан Франциско Джайънтс Роджър Крейг. В пантеона на нелепите спортни контузии неговата заслужено ще заеме най-почетното място. Казват, че истинските герои се раждат в неравни битки, и Крейг определено потвърди тази максима, наранявайки сериозно пръста си върху кукичката на сутиена на съпругата си!
Според Уди Алън параноя означава да си запознат с цялата налична информация. За съжаление в нашето бурно време имаме предостатъчно поводи за параноя. Сред хилядите опасности, дебнещи на всяка крачка, са тероризмът, ураганите, канцерогенните продукти, остатъчната радиация, глобалното затопляне и не на последно място музиката на Бритни Спиърс
Ето че към тях можем да прибавим и домашните любимци, пухкавите възглавници, мъртвите раци, неизгладените ризи, бирените капачки и дори телефонния указател. Но дори да успеем да избегнем лепкавите капани на всички тези опасности, не трябва да намаляваме бдителността си. Защото човек никога не знае откъде ще изскочи някой разярен сутиен.

Невероятно. ^^ Почвам сериозно да се кефя, че всичко лошо, което съм си докарвал, беше да си размажа почти до смърт главата на три пъти. И трите пъти обаче бяха в резултат на скачане надолу по стръмни скали (единственият екстремен "спорт", който съм практикувал), та изглежда съм късметлия. Иначе нищо друго, нито костица. И никакви раци.

Бях в седми клас, когато реших да се правя на Джеки Чан и да скоча от една ограда. Ходех си върху нея, не беше опасно - оградата беше висока половин метър, все пак, но беше приятно. "Гле`й к`ва невероятна каскада ще напра`а с`а!", рекох си и скочих. Щеше да е доста ефектно и доста високо, но кракът ми се заплете в нещо и полетях с главата надолу към земята. Щях да си размажа главата, обаче протегнах лявата си ръка и паднах върху нея. Болката беше ужасяваща. Лакътят ми се беше изкривил под почти прав ъгъл в неправилната посока - т.е. изглеждах все едно съм се сбил с Тони Джа, само че нямаше счупвания... Ироничното е, че точно в същия ден паднах от поне пет метра височина върху разни остри камънаци и нямах дори драскотина. Явно съм решил, че съм безсмъртен и съдбата е решила да ми покаже, че греша. Та така... Това е най-тежкият инцидент, който ми се е случвал. От тогава лявата ми ръка има собствено мнение по разни въпроси, свързани с болка - например когато в залата по айкидо ми правят разни ключове на лактите, при левия болката идва доста по-късно, отколкото при десния. Партньорите много се дразнят.

http://www.metalsites.net/view.asp?f=fu ... huj2%2Ejpg
Защо e хубаво да се носят долни гащи...(not very work safe)