ShadowDance

Roland wrote:Ми тоя спор вече го водихме, ма нека се повторя - не можеш да "усетиш" едно огромно количество по-сериозни произведения, ако нямаш нужния бекграунд. Който идва с гледане. И често с конкретно целенасочено гледане.

Оф,аз също мисля като Тigermaster-a.Естествено,че можеш сам за себе си да прецениш кой филм ти харесва и кой не.Няма нужда да някой да ти го препоръчва или да се водиш по някакви критики,а още по-малко условие е печеленето на Оскар-и.Не виждам логиката.Защо трябва задължително да си гледал страшно много филми,за да кажеш кой те кефи и кой не?Гледам филми,които аз искам и изобщо не ме е срам да кажа,че не съм гледала "Scarface" .

Delegat wrote:

BaYa wrote: А аз много харесвам всичките Пришълци. И май не ги намирам точно за хоръри. Поне мен не ме плашат много; само подскачам много редовно! И е вярно че са от доста различни жанрове.

Ти щото не си ги гледала на кино, най-малкото първите два. Както и аз де, първия пришълец го гледах някъде средата на 80те, когато бях на гости на едни близки роднини в София и те имаха видео

Delegat-e, с изключение на последният, всичките съм ги гледала на кино по 2 пъти. И много подскачах на място! Но понеже, по-скоро, стряскат от колкото плашат.

А относно обогатяването на кино културата, само да вметна. Най-вече е важно да гледа много филми човек който не само претендира за обширна кино култура, но и за меродавно мнение. Какъвто е случая на Шайхири (понеже от там започна спора май).
И след по-горното, аз си приазнавам че, макар и не винаги на кино, но опитвам да изглеждам всичко което ме заинтересува, плюс всичко за което намирам добри или интересни отзиви. И все пак ми остава една голяма част от неизгледани филми.

zari wrote:

Roland wrote:Ми тоя спор вече го водихме, ма нека се повторя - не можеш да "усетиш" едно огромно количество по-сериозни произведения, ако нямаш нужния бекграунд. Който идва с гледане. И често с конкретно целенасочено гледане.

Оф,аз също мисля като Тigermaster-a.Естествено,че можеш сам за себе си да прецениш кой филм ти харесва и кой не.Няма нужда да някой да ти го препоръчва или да се водиш по някакви критики,а още по-малко условие е печеленето на Оскар-и.Не виждам логиката.Защо трябва задължително да си гледал страшно много филми,за да кажеш кой те кефи и кой не?Гледам филми,които аз искам и изобщо не ме е срам да кажа,че не съм гледала "Scarface" .

Въобще не става дума за това да се водиш по критики и препоръки. Просто да си гледала достатъчно филми, за да не викаш на всяка шарения "а, колко е яка", само защото спецефектите ти се виждат чудо невиждано или "какъв боклук" само защото въприемаш филма първосигнално и не ти е и хрумвало, че може и да е метафора.

Всъщност гледането на много филми е полезно с това, че човек си изгражда вкус и критерии. Започва да различава клишето от оригиналността и най-общо казано започва да разпознава и цени качеството.

BaYa wrote:Най-вече е важно да гледа много филми човек който не само претендира за обширна кино култура, но и за меродавно мнение. Какъвто е случая на Шайхири (понеже от там започна спора май).

Ми не, не започна оттам. А ако някой смята, че мнението му за някой гледан филм е по-"меродавно" от моето, да си каже. Аз не бих си и помислил обратното.

Мале, що килобайти щяха да се спестят ако това беше казано десетина страници по-рано... примерно след всяка категорична квалификация на филм.

Която и да е от изказаните от мен категорични квалификации си е "меродавна" за мен. И за разлика от много хора тук, винаги я обосновавам, включително с преобладаващото критическо мнение за съответния филм. А ако мнението ми се различава значително от общото, отбелязвам конкретния субективен фактор като причина. При това положение някой да псува мнението ми на немеродавност е смешно.

shayhiri wrote:Всъщност смятам, че "героинята" не му отстъпва по нищо, просто се изненадах, че и БаЯ е на същото мнение. Малко жени са в състояние да разсъждават обективно на такава тема.
БаЯ, мерси, ма аз го превъртях набързо навремето като излезе, само колкото да се уверя колко са нагли. Не бих гледал такъв боклук. А пък ако не е и педофил, както намекваш, тогава съвсем.

Съжалявам ако с нещо съм те засегнала, Шайхири! Не смятах че да окачествя мнението ти за "немеродавно" е чак псувня.
Но бих продължила да го твърдя (в по-необидни термини явно), след като си позволяваш да даваш толкова категорични мнения (за или против) по отношение на неща които са най-вече въпрос на вкус. Особено след като научих че ти почти не си гледал филми на повече от около 30 години. И след като основаваш мнението си рейтинга на доматите или подобни. Това не е твоето мнение, а на някакви си сайтове за филми които трябва да навиват хората да ходят на кино.

Но виж, болднатото по-горе изглеждат точно целенасочени обидни коментари. И най ме очудва вторият, защото точно критиката вкупом смята Хард Кенди за много хубав и свеж филм.

Та пак ти се извинявам! Изобщо не претендирах да те нагрубя. Само да ти натрия малко носа.

Третия час пик кърти мощно. Адски много ми хареса, общо зето има силата на третия Оушън. Мисля да повторя киното .

Roland wrote:Ми тоя спор вече го водихме, ма нека се повторя - не можеш да "усетиш" едно огромно количество по-сериозни произведения, ако нямаш нужния бекграунд. Който идва с гледане. И често с конкретно целенасочено гледане.

Не искам да влизам в спор. Още повече, че всъщност съм и съгласен. Но, както казах, според мен за всяко нещо си има време и настроение. И твърде често е необходим опит. Не може на някое хлапе, на което любим филм му е "Командо", да пуснеш "Кръстникът" и да очакваш да го разбере. Пък какво остава и да му хареса? Трябва постепенно да стигне до такивата филми. "Кръстникът" го гледах още във втори клас за първи път и сънувах кошмари от него. И това, което помнех до преди да го гледам отново миналия месец, беше само една отрязана конска глава. Та така... Разбирате.

Когато A.I. излезе преди 6 години, с приятелката ми отидохме да го гледаме в кино Мир. Около средата на филма, след като бяхме минали през потискащата първа част и the Flesh Fair, звукът в киното изчезна. Чакахме известно време да се оправи, после се вбесихме и си излязохме. Ако тогава имах потребителска култура, сигурно щях да си изискам парите за билетите, но бяхме толкова бесни, че не ми се занимаваше.

Доизгледах го днес. Цялата тази визия на монитора на компа, 6 години по-късно - чиста загуба. Но историята и посланието на филма са си още там - и повдигат сериозни въпроси:

Защо Кубрик се е отказал да прави филма и го е натресал на протежето си Стивън? Някои смятат, че защото просто е умрял междувременно, но истината е, че Кубрик отлага до безкрайност направата на филма, защото смята, че такава история не може да има смислен/удовлетворителен завършек.

Горното беше по-скоро на майтап, но изнесените факти отговарят на истината. Във филма ясно се различават оригиналното хладно послание на Кубрик (още му имам зъб заради Портокала) и захаросаната емоционална манипулативност на Спилбърг. Та въпросите ми всъщност са:

а) какво според вас е (анти)хуманистичното послание на Кубрик?

б) къде и как ви разплака Спилбърг?

(П.П.: Бая, ще ти отговоря за Хард Кенди, споко, но там е отделна дискусия. )

Ми за мен филмът пък е анти-механен, а не антихуманен. През цялото време те занимава с драмичките на хлапето-робот, НО в нито един момент то не се научи на ИСТИНСКА емоция, до края само ги симулираше. Остана си тостер и цялото това усещане за имитация в един момент мен ме погнуси. Струва ми се, че ак във филма има нещо от Кубрик, то е точно този фийлинг, има нещо почти перверзно в него. В тоя ред на мисли и финалът не е захарен, накрая просто го намират, изсмукват квото инфо им трябва от него и го изключват завинаги.

Като имам време ще драсна един огромен и дълъг рант на тема "Защо Крубрик е най-набеденият добър режисьор евър". Последното парченце от този пъзел, което трябва да прибавя е Full Metal Jacket, само него не съм гледал, а го пуснаха наскоро в арената...

И да, на Космическа Одисея просто спрях комютъра след средата, айде няма нужда...

Roland wrote:Остана си тостер и цялото това усещане за имитация в един момент мен ме погнуси. Струва ми се, че ак във филма има нещо от Кубрик, то е точно този фийлинг, има нещо почти перверзно в него.

А, ей точно това имах предвид. Но това си е баш критика на човешкия вид. Кубрик е видял накъде отиват нещата с изкуствените заместители. Героят на Брендън Глийсън, организаторът на the Flesh Fair, си го казва най-точно, макар да е уж-отрицателен образ.

Докато Спилбърг, имам чувството, тръгва по обратния път - и дърпа нагло конците на публиката, за да извлече реакция там където не би трябвало да има. Знаете ли колко хора са ревали като магарета на финалните сцени? Любовта между майка и дете е толкова първична и вездесъща емоция, че не е особено трудно да ги накараш. Само че това е абсолютно първосигнална реакция. Добавете и трагичната концепция "пръв и последен ден" и мелодрамата е пълна.

Мен ме хвана друго. Най-впечатляващите герои са точно тези, които преследват неотклонно мечтите си. Направете мечтата непостижима и имате универсално въздействащо положение. Неслучайно много хора (не тези, които реват на финала) смятат, че филмът трябваше да свърши под водата пред феята.

Muad_Dib wrote:Като имам време ще драсна един огромен и дълъг рант на тема "Защо Крубрик е най-набеденият добър режисьор евър". Последното парченце от този пъзел, което трябва да прибавя е Full Metal Jacket, само него не съм гледал, а го пуснаха наскоро в арената...

И да, на Космическа Одисея просто спрях комютъра след средата, айде няма нужда...

Ха. Eyes Wide Shut го гледах заради голия задник на Кидман, но тогава и двамата бяхме млади. А Портокалът ме впечатли като чудовищно претенциозен и изкелеферчен начин да се каже нещо безкрайно просто и ясно ("има хора, които са лоши по природа, но по-добре такива, отколкото същества без свободен избор").

В тази връзка имах сериозни опасения относно 2001 (Космическа Одисея), но все пак смятах да го гледам. А Full Metal Jacket звучи много обещаващо, засега.