Когато
A.I. излезе преди 6 години, с приятелката ми отидохме да го гледаме в кино Мир. Около средата на филма, след като бяхме минали през потискащата първа част и the Flesh Fair, звукът в киното изчезна. Чакахме известно време да се оправи, после се вбесихме и си излязохме. Ако тогава имах потребителска култура, сигурно щях да си изискам парите за билетите, но бяхме толкова бесни, че не ми се занимаваше.
Доизгледах го днес. Цялата тази визия на монитора на компа, 6 години по-късно - чиста загуба.
Но историята и посланието на филма са си още там - и повдигат сериозни въпроси:
Защо Кубрик се е отказал да прави филма и го е натресал на протежето си Стивън? Някои смятат, че защото просто е умрял междувременно, но истината е, че Кубрик отлага до безкрайност направата на филма, защото смята, че такава история не може да има смислен/удовлетворителен завършек.
Горното беше по-скоро на майтап, но изнесените факти отговарят на истината. Във филма ясно се различават оригиналното хладно послание на Кубрик (още му имам зъб заради Портокала) и захаросаната емоционална манипулативност на Спилбърг. Та въпросите ми всъщност са:
а) какво според вас е (анти)хуманистичното послание на Кубрик?
б) къде и как ви разплака Спилбърг?
(П.П.: Бая, ще ти отговоря за Хард Кенди, споко, но там е отделна дискусия.
)
.
И е вярно че са от доста различни жанрове.
Но понеже, по-скоро, стряскат от колкото плашат.
Направете мечтата непостижима и имате универсално въздействащо положение. 
Неслучайно много хора (не тези, които реват на финала) смятат, че филмът трябваше да свърши под водата пред феята. 