ShadowDance

shayhiri wrote:"The Dream of a Thousand Cats" от чисто новичкия Сендмън луксомнибус на Ксел.

РазмазАх се на место. Баси езика, баси фантазията! Киплинг на опиум. Даже историята е добра, сама по себе си. Ше взема да хлътна по Геймън. Изкушавам се и да подкарам цялата серия, ако това е общото ниво.

Екстра, само това да се чува. Баси не съжалявам дори за един лев от тези, които съм дал за Сендмени, в близко бъдеще ще се разбия. И Николов ли си е взел Абсолюта?

Тъкмо му пристигна късно събота вечер и аз намазах. Артът, специално в тая история, също беше доста добър, въпреки че бях чувал обратното за Сендмените. Абе човек трябва да си види.

Дочетох вчера и последното 4-то ТПБ на Age of Apocalypse. С доста противоречиви впечатления съм - имаше няколко страхотни шоудауна (разбира се, включвайки последния Магнето вс. Апокалипс), имаше си ги всякакви бонуси на алтернативната вселена (Апокалипс е МНОГО по-зле от Хитлер представен, което беше супер - по едно време буквално ВАРЯХА хора за да правят нови войници мутанти, за един от които са нужни 1000 човека или нещо такова)...Но като история си е крайно инфантилно, просто видях колко са дръпнали комиксите за 12 години, дори Марвелските такива (и не говоря само за пробитите балончета с мисли...). Като арт - имаше невероятно красиви неща (по-малко), средно хубави (по-голямaтa част) и просто грозни (колкото невероятно красивите горе-долу). След 2/3 от последното ТПБ има даже и 4-5 броя, който се развиват в нормалната Екс-Мен вселена, разликата между двете вселени съвсем ми изкристализира тогава и се понакефих (макар че на самия край имаше два страшно тъпи броя с X-Man).
Въобще като за около 1500 страници очаквах да се размажа повече, но може би проблемът си е в мен, а пък и цялата история е правена преди 10тина години все пак.

Изчетох и кратичкото Fantastic Four: The End (пак тенкс ту май диър олд ред-хеърд френд!). Доста приятни идеи - Рийд Ричардс така е рисърчвал, че е изстрелял човечеството в космоса (буквално и преносно); Джони Сторм е от Авенджърите; Сю се занимава с археология и Нещото е СЕМЕЕН човек на Марс с Алиша...Много готин арт, за съжаление изключително пробит хепи енд и като за 6 броя мисля, че това беше. Като за "Тех Енд" заглавие очаквах да е много, много по-мрачно и да има някакъв затворен край цялата работа...На едно нещо искрено се изкефих - напред в бъдещето е имало някаква Война на Мутантите и всички мутанти са измрели:).

X-Man?

Алтернативният Нейт Грей - синът на Сайклопс и Джийн от пътуването им до 3000 година, който в нормалната вселена е Кейбъл. Тук е некъв убер тийн общо взето...

Горе-долу да и невероятно скучен при това, цялата 4 броева серия AoA с него е доста бозава, единственото по-запомнящо се беше, че:

Spoiler: show

Тоуд си рути като Чосър:) ; Синистър и Фордж в обратен ред си взимат..

Току що прочетох комикс свързан с играта Warhammer 40 000 Dawn of War.Damnation crusade му беше тайтъла и останах със що-годе добри впечатления.Въпросното четиво описва живота на новобранец Спейс Марийн,паралелно на него е изложен образът на дреднау,чийто разум идва от душата на ветеран Спейс Марийн,която пък е заключена в дреднаута.Хареса ми идеята за кръстоносци-фанатици от бъдещето,борещи се с галактическата измет.На задната страница на единия брой имаше реклама на друг комикс-The Savage Brothers-пак имаме апокалипсис със зомбита,само че тоя път спасители са двама братя-реднекс,притежатели на скрап ярд.Ако някой го е виждал в ел. вариант да ми драсне едно ЛС,ще съм му благодарен.

Изчетох всичко от Marvel Knights Spider-Man/Sensational Spider-man (една и съща поредица, която си сменя името в определен момент), както и от Friendly Neighborhood Spider-man до началото на Back in Black сториарка, който, ако се изключи Amazing частта, не съм чел още и сега го започвам. В общи линии открих, че Спайди ми е може би най-любимият марвелски герой. X-men все още повече ме кефят като усещане и сюжети, но просто историите на Паркър са много по... хмм... "скромни". Няма постоянни светоизместващи "ивенти", а си е down to Earth млатене с би-мууви-лайк bad guys. Което поне мен много ме кефи, още повече, че Спайди е рапон Сега започнах да си събирам ръна на Страчински на Amazing Spider-Man, който добрите хора от Marvel любезно са ми събрали в пет хардкавъра, стигащи до The Other кросоувъра, от който натам така или иначе имам всичко

А Питър Дейвид, който рънва Friendly Neighborhood Spider-Man (наред с X-Factor и Бог знае още какво), е пълен кретен В смисъл, Спайди се гърчи по пода, преструвайки се на натровен от някакъв газ, за да привлече гадюгата. При което идва некъв рандъм пич и му казва, че не е особено убедителен. И той му отговаря "Ми ако искаш актьор, вземи си Тоби Магуайър" И други много ценни ебавки имаше, а и не само там. Всички рънове на Спайди, които четох напоследък, са пълни с качествени лафове и ебавки. Примерно, когато тълпата репортери нагъват Паркър и на него му писва, той скача на отсрещната стена, за да им избяга. При което те почват: "Sensational!", "Amazing!", "Spectacular!", "But not really friendly..."

Рол,ени ченс за линкче с тези прекрасни неща или ти ги четеш в хард копи вержън?

Аз имам едно питане - кой и защо ми е затрил поста от вчера по отношение на написаното от Симеон?

Не е като да съм казал нещо лошо по дяволите...

herairness wrote:Рол,ени ченс за линкче с тези прекрасни неща или ти ги четеш в хард копи вержън?

Да, не чета от комп.

Прочетох Hypothetical Lizard на Алан Мур, първо разказа, след това и комикса. И в двата случая става дума за twisted, мрачна история за Дома без Часовници, публичен дом в света на Лиавек и за Сом-Сом, чийто мозъчни полукълба са разделени още като дете, а дясната половина на лицето й скрита зад маска. Така тя може да вижда и чува, но не и да разкаже за видяното, за да не може да издаде тайните на свойте клиенти – магьосниците на града. Междувременно един от обитателите на дома е решил да отмъсти на изоставилия го любовник и момичето може само да наблюдава случващото се. Изключителен разказ, оригинален комикс, very recommendable и в двата варианта.

Roland wrote:Първите 12 броя на Marvl Knights: Spider-Man, които, въпреки че са три отделни истории, правят общ сториарк. Много приятно, ако и неангажиращо четиво, с изненадващия плюс, че лошият КАТО НИКОГА е един от класическите, а не поредното мистериозно зло.

Ами прочетох го благодарение на хммм...ТЕБ:). Не ме накефи, определено очаквах да е малко по-весело и иронично в готин спайди-стил, а не толкова мрачно и на моменти искрено скучно (не, наистина нямаше нужда да страда за дилемата си между леля мей и да спаси Озбърн, поне не 10 страници...). Но пък наистина де що има класически спайди-вилън беше тук, кой за повече, кой за по-малко.
Четох го няколко дни, което за мен си е критерий.

Броеве 13-18 кефят несравнимо повече, сега съм на последния. Кларк Кент-пичът е много готин, артът ми допада повече (с изкл. на Мери Джейн) и така.

Набавих си няколко бройки и от утре започвам Усаги Йожимбо!!! Кеф, кеф кеееееееф!!!
Знам че няма много общо със супергеройските комикси от тук. Но остро го препоръчвам, макар всичко човешко да е олицетворено в животинки. Усаги, освен ронин, е също заек. Но не пречи.

Spider-Man: The Other - "сериозна" история за смъртта и прераждането на Спайди. Допадна ми повече отколкото на Ицо/Симеон, може би заради буквалния "coming to terms with your inner spider" и няколко много яки битки. Определено обаче включените броеве на Friendly Neighbourhood кефят най-много.

Ultimate Spider-Man - най-накефилата ме поредица на Марвел засега. Не че съм чел много техни, но Брайън Майкъл Бендис успява да е свеж или след 45 броя. 4тият хардкавър беше особено кефещ. Единственото дразнещо е, че Питър тук е на 15 години и на моменти и хипер-неадекватен и го раздава пубертетски. Но лафовете му докато е Спайди просто МАЖАТ. Първата му среща face2face с Кингпин и бележчиците с "храна" е просто незабравима...Да не говорим за култовия лаф: "Бях тръгнал да падам от 200-метров небостъргач, обаче на средата се сетих, че имам супер-сили и се спасих."
Дано натам да е също толкова добро.