Играта се завръща! :D
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Явно друг няма в момента желание или възможност да пусне нещо и затова ще се възползвам аз 
"Ако си изправен пред перспективата от милиарди години тъмнина, пред заплахата никога вече да не видиш слънцето, не би ли избрал невменяемостта? Ще можеш пак да се наслаждаваш на зелената трева и въздуха с ухание на резен диня. Да се чешеш по коляното, без да те забележат. И през цялото време да се държиш така, сякаш не ти пука от нищо. А всъщност ти пука толкова много, че си построил кристален ковчег и си го заключил отвътре. "
Това е
"Ако си изправен пред перспективата от милиарди години тъмнина, пред заплахата никога вече да не видиш слънцето, не би ли избрал невменяемостта? Ще можеш пак да се наслаждаваш на зелената трева и въздуха с ухание на резен диня. Да се чешеш по коляното, без да те забележат. И през цялото време да се държиш така, сякаш не ти пука от нищо. А всъщност ти пука толкова много, че си построил кристален ковчег и си го заключил отвътре. "
Това е
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
ОК, това беше от "Гробище за лунатици" на Рей Бредбъри. Сега друго:
"Ние сме създадени точно за такова страдание. Накрая то е всичко, което сме, тези прозрачни приливи на самосъзнание между разбиващите вълни от болка. Обречени сме и сме създадени да носим със себе си болката, да я притискаме силно до гърдите си като младия спартански крадец, скрил вълчето така, че да може да изяде вътрешностите му. Кое друго създание в широките владения Божии би носило спомена за теб през тези 900 години и би му позволило да го разяжда, макар че туберкулозата върши същата работа без никакви усилия?"
"Ние сме създадени точно за такова страдание. Накрая то е всичко, което сме, тези прозрачни приливи на самосъзнание между разбиващите вълни от болка. Обречени сме и сме създадени да носим със себе си болката, да я притискаме силно до гърдите си като младия спартански крадец, скрил вълчето така, че да може да изяде вътрешностите му. Кое друго създание в широките владения Божии би носило спомена за теб през тези 900 години и би му позволило да го разяжда, макар че туберкулозата върши същата работа без никакви усилия?"
Дан Симънс. Сагата ХиперионБ. Делвиг wrote:Мушу wrote:ОК, това беше от "Гробище за лунатици" на Рей Бредбъри. Сега друго:
"Ние сме създадени точно за такова страдание. Накрая то е всичко, което сме, тези прозрачни приливи на самосъзнание между разбиващите вълни от болка. Обречени сме и сме създадени да носим със себе си болката, да я притискаме силно до гърдите си като младия спартански крадец, скрил вълчето така, че да може да изяде вътрешностите му. Кое друго създание в широките владения Божии би носило спомена за теб през тези 900 години и би му позволило да го разяжда, макар че туберкулозата върши същата работа без никакви усилия?"
Хеликоптерите са душите на взривени танкове...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests
