Е какво стана, от "полът на режисьора е супер важен, личи си в хиляда неща", стигнахме до "на сценарно ниво си личи повече, отколкото при режисура примерно". Отчитам напредък!
@Roland замислих се тази сутрин сериозно за различните начини, по които възприемаме изкуството и може би точно тази тема е подходящото място за тези ми мисли.
От моя гледна точка ми се струва, че твоята визия за изкуството е доста по-стеснена, по конкретна, в нея изкуството има доста по-
практическа роля. Поправи ме, ако греша, но лично аз оставам с впечатлението, че за теб изкуството е нещо, което задължително трябва да коментира наболелите политически въпроси в САЩ от днешния ден. Да говори за ЛГБТ, за малцинствата, да носи духа и идеите на демократичната партия в САЩ – това го прави ценно и важно. Дали представя силен женски пероснаж в "Америка на Тръмп", дали е гей ром-комка с широко разпространение, дали режисьорът е от женски пол, дали носи номинации за Оскар на чернокожи актьори и т.н. Много практично, много тясно, и, от моя гледна точка - твърде злободневно. И много, много американско. За мен изкуството няма толкова практична роля, то работи с емоциите и душата. Силата на една история може да бъде оценена и в съвсем друго време, и на съвсем друг континент, просто защото хората ще могат да се свържат с тази душевност. Някак си не е всичко тук и сега. Ти оценяваш дали даден филм е политически правилен за Америка в момента. Сам си казвал, че не те интересуват азиатските зрители на Ghost in the Shell, нито българските зрители на Black Panther, важно ти е как се възприема в САЩ. За филми с различен дух и естетика, като например La La Land, който вкарва някакви малко по-ретро елементи, казваш, че са tone-deaf, щото не пеят тая песен, която е модерно да се пее днес. Коментира Мери, кралицата на шотландия - исторически филм - от гледна точка на това, че има чернокожи актьори в главни роли, макар исторически да не се връзват (оцени го положително) и от гледна точка на това дали ЛГБТ героите са умрели, както е станало действително (оцени го отрицателно). Удобен ли е за САЩ в момента, толкова. Не ми е попадало в близките две-три години да коментираш по-разпалено някой филм или книга, който не е американски. Само за американски неща говориш, при това основно съвременни, от последните 10 години, като се изключи някое и друго риуотчване на стар Батман или стар Стар Уорс. И коментираш тези съвременни американски продукти от гледна точка на социалните ти разбирания за съвременното американско общество. За теб това е конкретизиращо, това прави нещата смислени.
За мен това е ограничаващо. Аз смятам, че историята понякога губи от силата си, ако спре да бъде история, ако се използва като практичен продукт. Харесва ми разбира се книгите и филмите да имат и исторически контекст, да повдигат обществени проблеми, да разбера нещо повече за миналото, културата и духа на страната, от която са - "Къщата на духовете" на Изабел Алиенде, която прочетох тази година, и "Мостът на Дрина" на Иво Андрич, която прочетох преди две години, бяха БОЖЕСТВЕНИ в това отношение. Но ми харесва да виждам и по-общочовешки ценности, неща като равноправие и законност не прост в моето общество днес, а в различни общества, в различни времена. Харесва ми да чета автори от различни култури, писали в различни епохи - не просто от малцинствените групи в САЩ. Радвам се, че имах шанса да попадна на романите на Елена Феранте, на турската семейна сага "Времето лети", на сериала Casa de Papel, радвам се, че открих Нарине Абгарян и тя дойде в София и се снимах с нея. И някак дори не мога да си представя да ги коментирам с теб, защото чувствам, че щом не са американски/съвременни, значи не те интересуват. Тази година четох неща от Джоан Харис и Елиф Шафак, които много се свързаха с моята номадска душа, толкова вътрешни и лични и прекрасни бяха и аз го оцених. За мен историите наистина имат по-особена сила, не политическа и не практическа. Разбира се, една хубава история може да спечели много, ако читателят/зрителят знае повече за контекста, в който е писана, но хубавите истории, любимите ми истории, говорят на хората от различни общества и култури, успяват да прокарат мост. На семинара в Кентърбъри тази година говорих с учители от цяла Европа и бях толкова доволен, когато обсъждахме най-различни европейски книги и филми - заглавия, които не съм обсъждал с чужденци, защото не съм знаел къде.
И, разбира се, това не пречи да имаме припокривания във вкусовете. И моята любима авторка - Робин Хоб - е съвременна и е американка. Много от моите любими филми са комиксови - съвременни и американски. Но просто призмата, през която ги гледам и оценявам е друга: не гледам практичната им полза за обществото в САЩ, а духовната мъдрост, на която са ме научили.
Доста дълго се получи. Може да прозвучи грубо, но наистина целта ми не е била да съм груб, а да си изкажа мнението, понеже съм мислил за тези неща, когато сме дискутирали разни заглавия в този форум. И така..