Сподееееляй, народе

[Litz]

На теория е трева, но на практика е риган или някаква друга зелена подправка. Въпросните много внимават некви крийпове да не нападат жени в тяхната дилър зона, щото им разваля бизнеса и често пъти почват да се бият с някакви крийпове wholesome drug dealers

Иначе тоя въпросния и тая вечер го чувах как се разхожда. Ма щорите ми се спуснати. Но преди време, когато ни санираха сградата и имахме скеле, тоя се катереше и тормозеше и тия на втория етаж, които нямат щори и си оставяха прозерците отворени полудяха. Принципно аз съм единствения човек, който някога е говорил с тоя чекиджия без да знам, че е той нали. Първо ме пита понзавам ли приятелката му, която живее в сградата и след като му казах не, вика "Аз съм жиголо заинтересована ли си"

Въобще тоя е толкова нагъл и наистина не разбирам какво трябва да се направи, за да го хванат, защото ние правим всичко, което можем. Едни съседи руснаци искат да се крият в храстите и да го бият, мисля, че това ще е успешен метод.

Понякога си влиза в сградата и трябва да го гоним, шмугва се в пералното помещение в мазето. Но не никак не е опасен и аз нямам работа да съм будна в 2 часа и трябва да си лягам. Логика.

Добре че се изнасям след 3 месеца.

[Amikae]

Как е възможно един човек да тормози цял блок? Няма ли един мъж в тоя блок да излезе да си каже две-три приказки с него? Щото утре няма да си бие чикии, утре може да направи нещо ужасно.

[трубадур]

Е тя каза, че руснаците планират нещо, ама спрямо предишните приказки как действат милиционерите кой знае накрая кой ще го излапа най-здраво. Пък и винаги има вероятността да се окаже и мазохист и директно да им обсади блока.

[Marfa]

дилърите на риган...

[Marfa]

Не мога, ще споделя.

Добре, признавам, че напоследък доста се уплаших за себе си, взех да търся симптомите на алцхаймера из интернет и разбира се си открих всичките, но все пак смея да твърдя, че все още не съм превъртяла ЧАК ТОЛКОВА.

А именно:

Занимавам се с абонамента за периодичните издания на библиотеката. Нова съм още в това, практически на помощ не мога да разчитам, защото предната мазмантия, която ми натътрузи това, ме топи при всяка възможност. Примерно, отивам да питам как става нещо си там, тя обяснява криво-ляво с недомлъвки, после отива при директорката и ме кове: "Пък моля другарко, Весела не знае еди си какво". Та. Когато в началото на годината получих фактурата от фирмата доставчик, отидох да я занеса на директорката. Тя ми вика: "прибери я някъде там". Това ми се видя доста неопределено като нареждане, направих копие и отидох да я занеса в счетоводството. Сега, проблемът е, че имаме хиляда счетоводства. Но аз нося фактурата право при тая, дето принципно се занимава с библиотечните дела. Другата фактура я прибрах в папката. Месец по-късно директорката звъни на пожар да пита kadei sanamira fakturata и ЗАЩО НЕ СЪМ Ѝ Я ДАЛА. Казвам, аз нали ти я дадох и ти ми каза да я прибера? НЯМА ТАКОВА НЕЩО! Скандал, драми, трябвало да се занесе в счетоводството, пък не била занесена... Викам, занесох я! Накрая се оказва, че тая счетоводителка, на която съм я дала, не била правилната счетоводителка, а защо тя не ѝ я е предала - историята мълчи по този въпрос.

Тогава се усъмних в себе си, викам, да не би пък наистина да не съм ѝ казала за фактурата? Ама намирам в месинджъра свой разговор с едни приятелки как им разказвам точно случката и колко ми е странно, че директорката не е поискала фактурата.

Скандалът що съм в болнични, докато ми извършват хирургическа манипулация в болницата, мисля да го пропусна, че се обострям.

Стигам до днешния ден, който има предистория. Изготвям абонамента за догодина. Пропускам досадните подробности, за да обобщя, че след преговори с различните филиали, продължили към два месеца, най-сетне разполагам с пълния списък със заглавия и с общата цена, без търговската отстъпка, която получаваме. Давам го на директорката, за да мине на академичен съвет. Тя не го внася. Не знам причината и не ме интересува. От Доби Прес (доставчика) звънят да питат кво става. Обяснявам за съвета. Казвам на пачата. Тя ми нарежда да им река да изчакали до следващия академичен съвет. Правя го. Знам, че миналата седмица трябваше да се състои. Нея я нямаше. Върна се, питам кво е станала. Внесла го била, сигурно бил минал. Викам, аз със сигурно не мога да работя, минава ли абонаментът, или не? Кат разбере, ще каже.

Тази седмица съм в другия филиал. Колегата ми звъни. Директорката го питала имали ли сме ценова оферта от Доби Прес. Викам, отде да имаме, като хората още не знаят за какво ще се абонираме? Звъня на директорката. И:
- Аз нали ти казах да им пратиш абонамента?
- Каза, че ще разбереш дали е минал на академичен съвет и ще ми кажеш.
- Ми не е вярно пък!
- Имам свидетели! (което е факт, още двама души бяха в стаята)
- Ми казах ти! Що не си го пуснала?
- ЩОТО НЕ СИ МИ КАЗАЛА!
- Ми не е вярно пък!

Хора, не мога повече. Не съм се обяснявала така от детската градина, когато веднъж бях забравила да кажа на нашите да ме пратят по анцуг, щото щели да ни водели на излет или квото там беше. Постоянно се озовавам в адски нелепи ситуации и смея да твърдя, че не са по моя вина. Факт е, че не съм безгрешна, няма как да претендирам за иначе. Но не съм и толкова луда, мама му стара!

Или следната ситуация: имаме общ архив, всеки си има своя папка. В моята си знам какво има. Трябваше да се изготви протокол за отчисление на стари вестници. Не знам как се прави, не съм правила никога. Преследвам като фашист т. нар. "инженерка", дето преди се занимаваше с това, за която се надявам да има синдром на Аспергер, за да обясни поведението ѝ, защото инак би било ужасно тъжно. Тя ми била дала "юрнека", не знам какво била направила, но все не мога да получа тоя шибан протокол. До петък, когато вече изтрещях. Моля те, викам, поне ми кажи какво трябва да пише в тая чудесия и аз ще си го напиша. След малко тя пристига с колежката, дето трябваше да махне вестниците и ми заявява:
- Протоколът е в папката ти! Проверих, там е!
Отварям си папката, която бях отваряла преди примерно двайсетина минути, и наистина там заварвам току-що сложен протокол. Който от две папки и четири файла е единственият доковски! И който няма как да не забележа при тези му очевидни особености. И съответно пред тримата странични наблюдатели отново бях изкарана малоумна безхаберна идиотка.

Не съм такъв човек, но ако ще се играе така мръсно, мисля да се включа. Просто не мога да повярвам сред кво сборище съм се озовала. Писах ви вече за високата заболеваемост, мисля теорията за живака, азбеста или радиационния фон да отпадне, щото се тръшна колежка от съвсем друга и далеч по-нова сграда, и да приема теорията за излъчваща негативизъм вещица с няколко миниъна.

[Killua]

Оффф, ултра досадно.
Имате мейли, нали? Просто пращай за потвърждение на имейл ВСИЧКО, което тази жена ти е казала, в същия ден, в който ти го казва. И ще има поне писмена следа.
А вече това с протокола в папката... там наистина нямам думи. Но тя на практика си е казала в прав текст, че е пипала по чуждата папка...

[Marfa]

Имаш право. Ей сега ѝ пратих имейл, че съм пратила имейл до доставчика.

[трубадур]

Да, и за това идвах да кажа. Всичко да е потвърдено в писмена форма, без значение колко е маловажно. Мейлът ми може да прелива от тъпотия, но всичко е по дати и с потвърждения. А при мен хората са кадърни и реално няма нужда от това. Тва началство в библиотека на всичкото отгоре е баси демиджа.

[tigermaster]

Отварям си папката, която бях отваряла преди примерно двайсетина минути, и наистина там заварвам току-що сложен протокол. Който от две папки и четири файла е единственият доковски! И който няма как да не забележа при тези му очевидни особености. И съответно пред тримата странични наблюдатели отново бях изкарана малоумна безхаберна идиотка.

Не може ли да се покаже кога е бил поставен този протокол в папката?

[Marfa]

Не знам дали може, но няма смисъл, защото тя пак ще измисли, че примерно аз съм го сложила или нещо подобно. Тва живее в някаква много паралелна реалност.

[termit]

Марфи, и аз да се включа в хора. Пращай за всяко нещо поща, а освен това, ако ползвате outlook и exchange (които подозирам ползвате, оти сте държавна фирма), в Outlook-а като пращаш поща има едни опции да искаш обратна разписка когато получателят получи писмото, и когато го прочете:

https://support.office.com/en-us/articl ... e4a7a92141

Та значи нацъкваш ги тия, и ще получиш поща и когато пачата/ите получи/ат писмото, и когато го прочетат. Тогава вече никой не може да ти бяга за нищо, щото историята си се пази и на сървъра. Няма как да те обвинят, че си изфабрикувала recept имейл, или че си го затрила.

[Marfa]

Още отсега започвам да процедирам така! То не се трае вече това!

[Litz]

Оказа се, че диагнозата за очите ми е грешна и очилата ми са грешни, но повече не знам по въпроса, защото ще ми трябва нов подробен преглед с разширяване на зениците и ще трябва да намирам някой да ме прибира. Дясното ми око е некав пълен потрес откъм невиждане особено на текст. Много неприятно. Аз през цялото време си мислех, че ме дразнят защото се лигавя, а то е защото са грешни.

[tigermaster]

Честита нова година!

Равносметката за 2019 при мен е доста интересна. В професионален план годината я броя за доста успешна. Преведох книга, йей! Нещо, което в началото на миналото десетилетие (минало ли е?) изобщо не очаквах да ми е по силите, особено пък като вземем предвид факта, че английския съм го учил на практика сам. Получих и сериозни ангажименти от хора, които, както разбрах по-късно, отдавна са искали Tigermaster да работи с тях - казах им как съм известен из нета едва след като минаха всичките интервюта и изпити.
В личен план положението е странно. Изсипаха ми се куп здравословни проблеми на главата и едва през декември се почувствах здрав за малко по-продължително време. Дано тази година съм по-добре. Животните, които гледаме, се постараха да ми припомнят защо дълго време отказвах да си взема какъвто и да било домашен любимец - привързвам се прекалено много, а... Едното от кучетата ни го откраднаха цигани (нещо, което знам със стопроцентова сигурност) - младежът успя да им избяга месец по-късно, върна се при нас напълно изпосталял и вече като види човек с по-тъмна кожа в близост до двора, се скъсва да лае, макар че принципно е най-дружелюбното същество на света. Една от котките ми си отиде от този свят. Не вярвам да я прежаля някога. Дори сега, докато пиша това, на гърлото ми засяда буца. Обичах я... Някои от котараците имаха проблеми, предизвикани от лоша храна, заради които прекарах доста време из ветеринарни клиники.
Същевременно обаче ми се случиха и немалко хубави неща. Написах някои неща, които засега не искам да споделям, но които ме радват. Като музикант също мисля, че понапреднах, даже наскоро започнах да се уча да свиря на клавир, понеже китарата явно не ми стига. Тази година се замислям и на уроци по пеене да тръгна, но пък с моя глас като трактор не знам дали изобщо ще стигна до някъде.

Иначе, самото посрещане на новата година вкъщи мина (неизненадващо) кротко. За пореден път пукотевицата откъм съседите ми изпоплаши котките и, честно казано, в последните години се настроих много против употребата на фойерверки от цивилни.

[coldie]

Абе някой от вас превежда ли за бг сайтовете за субтитри? Така, интересно ми е дали всичко е на доброволни начала, или се печели от това?